Решение № 8 от 23.01.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Бяла, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20234510200374 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Е. Р., ЕГН **********, от с.К.,обл.С., ул.“Д. п.“ № .., чрез адв.Б. К.-АК-Бургас, против НП №38-0006399 от 18.10.2023г., издадено от Директор на РД“АА“ Русе, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, му е наложено на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание- глоба в размер на 1500лв.

С жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. Твърди се, че АУАН и НП са съставени при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, при липса на материална компетентност на АНО, които опорочават издаденото въз основа на него НП. В писмено становище жалбата се поддържа и допълва със съображения за незаконосъобразност, които налагат отмяната на НП, а алтернативно се прави искане за намаляване на размера на наказанието до законовия минимум.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

РРП, ТО-Бяла, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: На 22.08.2023 г., около 15:40 часа, в гр.Б., гл.път Е 85, в района на фирмен магазин „Надежда М“, св.М. Н.-на 1 длъжност инспектор към РД“АА“-Русе, спрял за проверка товарен автомобил марка DAF от категория N3 с peг. № СС 7747 АТ и прикачено полуремарке марка Шмитц от категория О4 с рег.№ СС 1367 ЕН, извършващ обществен превоз на товар – пшеница, с маршрут гр.В.-гр.Б.-гр.В. съгласно пътен лист № 634351 от 21.08.2023г. и товарителница №0000014702 от 22.08.2023г.

Автомобилът се управлявал от жалбоподателя Р. Е. Р.. При проверката, от представените от жалбоподателя документи се констатирало, че същият извършва превоза на товар със състав от ППС, състоящ се от МПС товарен автомобил с две оси и полуремарке с три оси, с обща маса от 44840 кг., установено от пътна/прехвърлителна/разписка от дата 22.08.2023г., която маса надвишава с 4840 кг., допустимата максимална маса за вида ППС, управлявано от водача, която е 40 000 кг.

Св.Н. приел, че жалбоподателя е допуснал нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, за което му съставил АУАН от 22.08.2023г., подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не представил допълнително и в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Обжалваното НП било издадено на 18.10.2023г. и връчено лично на жалбоподателя на 30.10.2023г.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Н., АУАН, НП, пътна/прехвърлителна/разписка, товарителница, пътен лист, справка за нарушител, оправомощителна заповед, както и останалите материали по преписката.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че Актът и Наказателното постановление са съставени от компетентни органи.

В случая НП е издадено за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, за което е наложена санкция по чл.177, ал. 3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Според разпоредбата на чл. 189, ал.1 от ЗДвП , актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а по силата на ал. 12 на текста, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Нормата на чл. 166, ал.1, т.1 от ЗДвП сочи, че Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.

Следователно, ИА „Автомобилна администрация“ е оправомощена като 2 служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което длъжностните лица на агенцията разполагат с правото да съставят АУАН.

Предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и делегираните му правомощия с т. I. 6 от Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспортна, информационните технологии и съобщенията/последната приложена по делото/, директорът на РД „АА“ гр. Русе е надлежно оправомощен, респ. е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП.

Безспорно е, че законодателят е въвел двояк режим за установяване на административни нарушения, свързани с нарушаване на правилата за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и съответно налагането на наказания за такива нарушения. Единият ред е по Закон за пътищата и Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, а другият по Закон за движение по пътищата и Наредбата. Съответно, според това кой извършва проверката, се преценява компетентността както на актосъставителя, така и на АНО, а оттам и по кой закон се осъществява процедурата. РД „АА“ са компетентни да установяват нарушения и налагат наказания по ЗДвП, какъвто е настоящият случай.

Поради изложеното съдът намира, че служителите на ИА „Автомобилна администрация“, какъвто несъмнено е и св.Н., са компетентни да съставят АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.2 от ЗДвП , съответно директорът на РД“АА“ е оправомощен да издава наказателни постановления, с които да налага наказания на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , в случаите на извършено административно нарушение по цитирания текст.

Отделно от това, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на процесуалния закон. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното нарушение е описано пълно и ясно с всички съставомерни признаци от обективна страна, като са посочени и доказателствата, които го потвърждават. По идентичен начин от АУАН, описанието на нарушението е привнесено и в НП. Правилно са издирени и посочени както нарушената, така и санкционната норма, коректно е индивидуализиран и нарушителя. Още към момента на съставяне на АУАН жалбоподателя е бил наясно какво точно нарушение му е вменено във вина, правото му на защита не е нарушено и същият е могъл да организира защитата си в пълен обем. Неоснователно е възражението в жалбата, че мястото на нарушението не е достатъчно конкретизирано, тъй като е изписано „в района на фирмен магазин“, но не е ясно в кой район. Този обективен признак както в АУАН, така и в НП е отразен достатъчно ясно, а именно: гр.Б., гл.път Е 85, в района на фирмен магазин „Надежда М“. От това 3 описание несъмнено става ясно къде е мястото на нарушението, без да е необходима по-голяма конкретизация. Мястото на деянието, с оглед вида на нарушението, следва да се разбира в случая не като точното място, а като пошироко понятие, посочено с цел да бъде установена териториалната компетентност на АНО с оглед разпоредбите на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН, съотв. местната компетентност с оглед чл. 59, ал. 1 от ЗАНН . В случая с така посоченото място на нарушение безспорно тези изисквания на ЗАНН са спазени.

По същество нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е правилно установено и доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението, а съгласно чл.

6, ал. 1, т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допустимата максимална маса на съчленени ППС с две оси, с полуремарке с три и повече оси, е 40 тона, а в случая общата маса на управляваното от жалбоподателя ППС е надхвърляла допустимата маса с 4840кг.

В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на св.Н., които са последователни, вътрешно непротиворечиви, и незаинтересовани, кореспондиращи изцяло на приложените по делото писмени доказателства.

От съвкупния анализ на доказателствата се установява по несъмнен начин извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. Видно от представените от водача пътна/прехвърлителна/разписка безспорно се установява, че брутното тегло на ППС с товара е 44840 кг. По своята доказателствена същност посочената разписка е частен свидетелстващ документ, и водача доколкото е приел товара във вида и количеството посочени в тях, които факти последният е удостоверил с подписа си в разписката, където е индивидуализирано и процесното ППС, с посочване на рег.№ на влекача и полуремаркето, безспорно доказват удостоверените в тях факти, относно общата маса на натовареното превозно средство, надхвърляща допустимата максимална маса по чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, и съответно съвкупно с останалите доказателства, доказват извършването на нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр. 2 ЗДвП .

Проверката на измерващото средство въз основа на Закона за измерванията не е била дължима, тъй като процесното МПС не е такова, попадащо в хипотезата на чл.35 от Наредба №11/2001 г., където се въвежда проверка (само на ГКПП и то от Агенция "Митници) със средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, но то касае влизащи и напускащи страната извънгабаритни ППС за които е заплатена такса и е издадено разрешително, какъвто не е настоящият случай, с оглед на което възражението, направено в тази насока относно нарушение на нормата на чл.35, ал.1 от Наредба №11/2001г.е неоснователно. За пълнота следва да се посочи, че освен разписка, водачът е представил още и товарителница.

4

Последната съгласно § 1, т.30 от ЗАвП –е товарителен запис по смисъла на чл.

371 от ТЗ, т. е. товарителницата удостоверява сключването на договор за превоз, както и че стоката предадена от товародателя на превозвача. Данните в товарителницата съответстват изцяло на отразеното в пътна/прехвърлителна/разписка. Съгласно представените от водача документи, същият се е задължил да предаде именно това количество на получателя. Отразяването в АУАН на посочената в тази разписка обща маса от 44840 кг. не е било оспорено от водача и в хода на съдебното производство, поради което масата на управлявания от жалбоподателя състав от ППС е било установено по несъмнен начин от превозните документи и отделна проверка на теглото не е необходима. Освен това от показанията на актосъставителя се установява, че още към момента на проверката нарушителят е бил в известност за тези обстоятелства и не ги е оспорил, тъй като сам е представил документите доказващи претоварването. Следователно нарушението е извършено от обективна страна с всички съставомерни признаци. От субективна страна деянието е извършено от жалбоподателя виновно, умишлено, с ясното съзнание за обществено опасния характер на деянието, за конкретния размер на натоварването на превозното средство и собствената му маса, както и за обществено опасните последици от деянието, настъпването на които е целял или допускал.

Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти са субсумирани под приложимата като нарушена правна норма.