Решение № 1506 от 08.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1506 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Х.а при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000501866 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261593 от 11.05.2022г. постановено по гр.д.№ 10479/2018 г. по описа на СГС, ГО, 23-ти състав са отхвърлени изцяло предявените от А. К. Й. и М. К. Й., срещу „SWISS MOBILIAR INSURANCE COMPANY" LTD, седалище: ул. „Bundesgasse" № 35, гр.

Берн, Швейцария искове с правно основание чл.65 вр.чл. 62, ал.1 и чл.58 от швейцарския закон за движение по пътищата вр. чл. 41, ал.1, вр. чл. 47 от швейцарския граждански кодекс за осъждане на застрахователя по гражданската отговорност на МПС да им заплати обезщетение в размер от по 75 000 лв. за причинени неимуществени вреди – смъртта на тяхната сестра, настъпили в резултат от ПТП, осъществено на 24.08.2013 г. около 5,30 часа сутринта близо до гр.Грюш, Швейцария, на път А28 в посока Ландкварт - Клостерс Селфранга, при което водачът П. Г., управляващ камион марка VOLVO с per. № ******** с прикачено към него ремарке с per. № ******** (KOEGEL D) с превишена и несъобразена скорост, блъска пешеходеца А. К. Й., която загива на място, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.08.2013 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

Присъдени са разноски, като А. К. Й. и М. К. Й., са осъдени да заплатят в полза на „SWISS MOBILIAR INSURANCE COMPANY" LTD, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 5823.02 лв. разноски и 7000 лв. платен адв.хонорар за първоинстанционното разглеждане на 1 делото.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото.

Жалбоподателите-ищци А. К. Й. и М. К. Й. оспорват решението изцяло и молят съда да уважи предявените от тях претенции в пълен размер. Посочват, че за да отхвърли предявените искове СГС е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява между ищците и починалата да е била налице такава интензивна емоционална близост, която да е над традиционните отношения на брат и сестра, предвид което предявените от тях искове са отхвърлени като неоснователни. Този извод на съда е неправилен и противоречи на установеното швейцарско материално право, на процесуалните правила и на събраните в хода на производството доказателства. В швейцарското законодателство съществува оборима презумпция по отношение на братя и сестри, живеещи в едно домакинство, че последните търпят неимуществени вреди от смърт на техния близък (брат или сестра). От свидетелските показания в настоящото производство се установява, че ищците и починалата А. Й. са живеели в една къща преди тя да замине за чужбина. Следователно е налице презумпцията, че А. и М. Й.и търпят неимуществени вреди, а ответникът не е ангажирал никакви доказателства да я обори. Налице са били основанията, предвидени в швейцарския закон за присъждане на обезщетение на ищците, което съдът неоснователно и неправилно е игнорирал. С решението си съдът не се съобразил, че са налице фактите и обстоятелствата, при наличието на което е следвало да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество, с което е допуснал нарушение на материалния закон и така постановеното решение подлежи на отмяна. Още по- фрапиращ намира изводът на съда, че към момента на смъртта те не са живеели заедно в едно домакинство, че вече отдавна са поели по различни житейски пътища, при което починалата е имала спорадично и несъществено участие в техните преки житейски преживявания. Няма данни по делото, които да доказват този извод. Напротив, от разпита на св.И. Н. се установява, че всички са живеели заедно, в една къща. Обичали са се, подкрепяли се и си помагали взаимно. Молят решението да бъде отменено, като в полза на А. К. Й. и М. К. Й. бъде присъдена сумата от по 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на тяхната сестра А. К. Й., настъпила при ПТП на 24.08.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 24.08.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „SWISS MOBILIAR INSURANCE COMPANY" LTD, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Изтъква, че на първо място, ищците не са установили при условията на пълно и главно доказване, че между тях и пострадалата съществува роднинска връзка.

Наличието на такава не се доказва със свидетелски показания, а със съответния писмен документ, какъвто не е представен по делото. В този смисъл, ищците не са активно материално легитимирани да претендират изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди, като това обстоятелство е посочено и в решението на съда. Налице е кръг 2 на правоимащите лица, който е идентичен и за двете правни системи и той включва единствено най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Установената практика въвежда два критерия, които трябва да са налице кумулативо за определяне на лицата, имащи право на обезщетение - единият е с оглед родството или близостта на лицата, а вторият е духовната връзка между пострадалото лице и лицето, претендиращо вреди. На правоимащите лица се дължи обезщетение само след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Затова близките родственици на починалия при непозволено увреждане нямат право на обезщетение за неимуществени вреди в случаите, в които приживе не са живяли заедно с него и не са поддържали никакъв контакт, защото е явно, че те не понасят неимуществени вреди. В този смисъл и посочената на стр. 26 от присъдата съдебна практика - BGE 118 II 404 и сл. В производството, при условията на пълно и главно доказване, следва да се установи наличието на съществувала приживе трайна и непрекъсната духовна връзка между пострадалата и нейните наследници. С оглед на това, от съществено значение е факта, че адресът на пребиваване на А. К. Й. е бил обявен за издирване (т. 5.6. от Присъдата, раздел V/. Не е налице житейска и морална логика щом ищците твърдят, че са били в много добри отношения с пострадалата приживе и много тежко преживяват нейната загуба, те да не знаят къде точно е пребивавала същата, с какво се е занимавала или как биха могли да се свържат с нея. Очевидно е, че пострадалата не е поддържала никакви контакти със семейството си към датата на смъртта.

На следващо място, във въззивната жалба неправилно се твърди, че според приложимото към спора швейцарско право, било достатъчно ищците да живеят в едно домакинство с пострадалата, за да имат право да получат обезщетение, което не съответства на приложеното законодателство и практика. Според приложимото законодателство право на обезщетение имат единствено близки на пострадалата, които са изживели тежки емоционални болки и страдания от нейната смърт. При условията на пълно и главно доказване е следвало да се установи, че са били в изключително близки отношения с пострадалата, отношения на обич и разбирателство, поддържали са непрекъсната връзка, взаимно са си били опора и подкрепа, и ищците действително, по безспорен начин, са претърпяли болки и страдания от настъпилата загуба. Видно от приложимото право, което в тази си част не се различава от българското право, един от фактите, който е в тежест на доказване на ищците за обосноваване на претенцията им, е че те са били засегнати тежко от смъртта на пострадалата. Обезщетение за претърпени неимуществени вреди на братя и сестри следва да се присъди само по изключение и само тогава, когато от събраните доказателства може да се направи безспорен извод, че е съществувала изключително дълбока емоционална връзка с пострадалата, извън обичайните отношения между братя и сестри, и в резултат на смъртта й са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Наличие на подобна връзка не е доказана пълно и главно в настоящото производство. От показанията на св.Н. се установява, че четири години преди да почине пострадалата е заминала да работи в Швейцария, като през това време си е идвала в България един-два пъти т.е. непрекъснато е пребивавала в чужбина и дори не е съжителствала заедно със семейството си. От показанията на разпитания 3 свидетел не се установява претърпяването на изключително сериозни по степен и интензитет болки и страдания, влошаване на здравословното състояние на ищците, съществени неблагоприятни промени в бита и начина им на живот, нито отношения, надхвърлящи по интензитет обичайните такива между братя и сестри, още повече пострадалата е пребивавала предимно в чужбина. От разпита на свидетеля по никакъв начин не се установява наличието на съществувала трайна и неразривна духовна връзка, а още помалко степента и интензитета на евентуално преживени от ищците болки и страдания, поради смъртта на А. Й.. В приложената съдебна практика на швейцарските съдилища по отношение присъждана компенсация за братя и сестри (пар. 645) е посочено, че „ако към момента на смъртта не е съществувало съвместно домакинство, то както правото на компенсация само по себе си, така и размерът на компенсацията зависят от доказването на особено силна връзка към загиналото лице. Връзка между братя и сестри, която оправдава компенсация, е налице, когато братът или сестрата докаже, че между него/нея и загиналото лице е имало много тесни контакти и загубата на брат/сестра е причинила извънредна душевна болка. Обстоятелството, че са се срещали често не е достатъчно. В случая, нито е било налице съвместно съжителство, нито каквито и да е контакти, нито се доказва наличие на извънредна душевна болка т.е. исковете са изцяло неоснователни. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.65 вр.чл.62 ал.1 и чл.58 от швейцарския закон за движение по пътищата във вр.чл. 41, ал.1, вр. чл. 47 от швейцарския граждански КЗ.

ИЩЦИТЕ- А. К. Й. и М. К. Й. твърдят, че на 24.08.2013г., около 5,30ч., сутринта, близо до гр. Грюш, Швейцария, на път А28 в посока Ландкварт - Клостерс Селфранга, П. Г. уравлявал камион марка VOLVO с per. № ******** с прикачено към него ремарке с per. № ******** (KOEGEL D) с превишена и несъобразена скорост, непозволяваща му да спре в осветената от фаровете на камиона зона. Близо до отбивката за Грюш водачът забелязал лице в конуса на светлините, но заради несъобразената си скорост не успял да спре навреме и ударил сестра им А. Й., която починала от получените травми. Твърдят, че приживе те били много близки, поради което новината за нейната смърт ги поставила в силен стрес и им причинила много мъка. И до ден днешен изпитват болката от загубата й. Помагат за отглеждането на детето й, тъй като това е техен морален дълг. Навеждат, че във връзка с описаното ПТП е постановена влязла в сила присъда от 20.08.2015 г. по дело № 515-2015-5 Окръжен съд Претигау/Давос, с която съдът е признал П. Г. за виновен в това, че, нарушавайки правилата за движение по пътищата, по непредпазливост е причинил смъртта на А. К. Й. и му е наложил съответното наказание, съгласно Швейцарския наказателен закон. Излагат, че за увреждащото МПС към момента на настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество. Предвид това се свързали с него с искане за изплащане на 4 обезщетение, но така и не достигнали до споразумение по неговия размер. Предвид изложеното претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 75 000 лв. за всеки от тях, настъпили вследствие смъртта на сестра им А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ПТП - 24.08.2013г. до окончателното й плащане.