Акт № 20944 от 06.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20944 гр. София, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20231110111650 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на И. И. Т., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Г. С. Т. и ******** за установяване, че ищецът е собственик на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор **** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се в ******* с площ от 298 кв.м., заедно с находящата се в имота жилищна сграда с идентификатор ******** с площ от 42 кв.м., на основание давностно владение, упражнявано от ищеца в продължение на повече от 10 години.

В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 88716/13.03.2025 г., се твърди, че ищецът притежава горепосочения имот и построената в него жилищна сграда, като го е придобил по давност, поради което не разполага с документ за собственост. Твърди, че е депозирал в Столична Община, район „Слатина“, молба-декларация за обстоятелствена проверка с № РСЛ21-ГР94-1876 от 19.04.2021 г. по отношение на ПИ с идентификатор № **** с площ от 298 кв.м., заедно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ******** с площ от 42 кв.м., находящи се в *********. В хода на проверката се снабдил с удостоверение от 19.11.2021 г. от Сектор „Държавни имоти“ или съответната служба при Столична община, район „Слатина“, съобразно което имотът не е деклариран, както и с удостоверение от Отдел УТКРКС при Столична община, район „Слатина“, съгласно което за процесния имот не са реализирани предвижданията на регулационен план относно улична регулация, така и от Областна администрация на област София с удостоверение от 30.11.2021 г., съобразно което за посочените имоти няма съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС. Посочва се, че в производството по обстоятелствена проверка са разпитани свидетели, като след извършване на справка нотариусът е установил, че е наложена възбрана върху имота и отказал да признае ищеца за собственик. Твърди се, че за 1/4 ид.ч. от процесния ПИ **** е вписана възбрана по отношение на ответника Г. С. Т. по изпълнително дело № 202219240416899 по описа на ЧСИ Г.К.. Счита, че по посоченото изпълнително производство частният съдебен изпълнител неправомерно е наложил възбраната, като не е изследвал въз основа на какви документи ответникът Г. С. Т. се е легитимирал като собственик. Процесният имот не е бил деклариран нито на името на Г. Т., нито на С.Г. Т..

Ищецът поддържа, че е собственик на процесния ПИ с идентификатор **** и на находящата 1 се в него жилищна сграда с идентификатор ********, като повече от 10 години, считано от 2010 г., е упражнявал фактическа власт по отношение на имотите необезпокоявано, както и никой не е смущавал владението му и никой не се е лигитимирал като собственик на имотите. През целия период имотът се използвал единствено от ищеца и той се възприемал като собственик, като поставил ограда и поддържал изградената жилищна сграда, поради което придобил същите по силата на давностно владение. Заявява се, че ищецът не е виждал в имота ответника Г. С. Т., така и лицата, от които последният черпел правата си - С.Г. Т. и В.И.С., наследодатели на ответника. Счита, че ******** е надлежен ответник по делото в качеството й на взискател по изпълнително дело № 202219240416899 по описа на ЧСИ Г.К..

Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от името на ответника Г. С. Т., чрез назначения особен представител- адв. Д., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Релевира се възражение, че в производството не са конституирани всички съсобственици на процесните имоти, доколкото се твърди ответникът да притежава 1/4 ид. ч. от процесните имоти, като обстоятелството, че същият не е единствен собственик на имота се установявало и от представеното от ищеца запорно съобщение. Изтъква се, че неизяснено по делото е обстоятелството в какво качество ищецът е установил владение на имотите- като наследник, съсобственик, самонастанил се или друго качество, както и дали ищецът е довел до знанието на съсобствениците намерението си да свои имота. Искането към съда е за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба и от ********, която оспорва предявения от ищеца иск. Поддържа, че не е ясно как ищецът е установил фактическата власт върху имотите, както и откога упражнява тази фактическа власт.

Посочва, че между банката и Г. С. Т. е сключен Договор за кредит, по силата на който е отпусната главница в размер на 20 000 лева. За това вземане на банката е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 22008/2021г. по описа на СРС, 28 състав, както и изпълнителен лист от 21.04.2021г. и въз основа на тях е образувано изпълнително дело № 202219240416899 по описа на ЧСИ Г.К..

Доколкото вземанията на ответника не са били погасени, съдебният изпълнител е наложил възбрана върху 1/4 идеална част процесните имоти, собственост на длъжника Г. С. Т..

Ответникът поддържа, че с Договор за издръжка и гледане от 10.05.1991 г., обективиран в НА № 169, том XXIX, дело № 5604/1991г., С.Г. Т. и В.И.С. (родители на длъжника Г. С. Т.) са придобили собствеността върху процесния имот и сграда в него. Ответникът сочи, че С.Г. Т. е починал през 2006 г., поради което синът му Г. С. Т. е наследил 1/4 идеална част от имотите, поради което принудителното изпълнение е било насочено срещу имущество, което принадлежи на длъжника. Възбраната е била наложена преди ищецът да се позове на придобивна давност, поради което липсвали права, които да се противопоставими на взискателя. Оспорва твърденията на ищеца, че е собственик на имотите, като поддържа, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 79 ЗС. Липсвали доказателства да е упражнявано владение в продължение на повече от 10 години, както и доказателства ищецът да е придобил собствеността на основание, годно да го направи собственик. Оспорва ищецът да е манифестирал владението си пред останалите съсобственици. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет правото на собственост на ищеца върху поземлен имот с идентификатор **** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се в ******* с площ от 298 кв.м., заедно с находящата се в имота жилищна сграда с идентификатор ******** с площ от 42 кв.м,, срещу които е насочено принудително 2 изпълнение по изп.д. № 20219240416899 по описа на ЧСИ Г.К., което право на собственост се твърди да е придобито от ищеца на основание изтекла придобивна давност през периода от 2010 г. до подаване на исковата молба в съда.

Установява се от приетото изп. дело № 16899/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К., *****, че срещу процесния поземлен имот и сграда в него е насочено принудително изпълнение, като твърдяното от ищеца право на собственост се явява засегнато от предприетите изпълнителни действия. Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя ******** срещу длъжника Г. С. Т. въз основа на изпълнителен лист от 21.04.2021 г., издаден по гр. дело № 22008/2021 г. по описа на СРС, 28 състав. Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като длъжникът е осъден да заплати на банката сумата от 19 344,33 лева – главница; 120 лева – разноски; 1836,16 лева – лихва за периода от 28.03.2020 г. до 06.04.2021 г.; сумата от 73,76 лева – наказателна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 06.04.2021 г.; 48,36 лева – законна лихва за периода от 07.04.2021 г. до 15.04.2021 г.; 478,45 лева – съдебни разноски. В хода на изпълнителното дело е била наложена възбрана от съдебния изпълнител върху 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. София, находящ се в ******* с площ от 298 кв.м, както и върху 1/4 идеална част от построената в същия имот сграда с идентификатор ********, с площ от 42 кв.м. Възбраната е вписана в Службата по вписванията под вх. рег. № 18773/27.03.2022 г., Акт № 19, том 5, дело № 13910/2022 г.

Съгласно дадените в т. 4 на ТР № 3/2015 г. задължителни разяснения изборът на способ на защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед на вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти. Затова и тъй като в чл. 440 ГПК липсва изрична забрана, третото лице може да предяви положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжникът, е носител на засегнатото от изпълнението право. Уважаването на този иск ще има същия правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл. 440 ГПК, тъй като ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. В този смисъл е и Решение № 415 от 23.06.2026 г. по к. гр. д. № 1317/2025 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС. Независимо дали искът е предявен като положителен или отрицателен установителен иск, страните в изпълнителното производство са задължителни необходими другари, като при предявен от третото лице против длъжника и взискателя положителен установителен иск за собственост в хипотезата на насочено принудително изпълнение върху вещта, тяхното правно положение трябва да е аналогично. Спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за длъжника и за взискателя – така Определение № 122 от 15.07.2020 г. по ч. гр. д.

№ 1782/2020 г., г. к., І г. о. на ВКС; Решение № 60118 от 25.03.2022 г. по гр. д. № 4006/2020 г., г. к., І г. о. на ВКС.

В случая ищецът е избрал да защити правото на собственост върху горепосочения имот и сграда, което твърди да е придобил, чрез предявяване на положителен установителен иск, с който да установи, че той, а не длъжникът, е носител на засегнатото от изпълнението право. Именно поради това негова е тежестта да докаже, че е собственик на процесния поземлен имот и находящата се в същия жилищна сграда на твърдяното правно основание, т. е. ищецът следва да докаже твърденията си, че от 2010г. е осъществявал необезпокоявано, непрекъснато и явно владение за период повече от 10 години преди сезиране на съда.

Както е изяснено с Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д. № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 06.11.2025 г. по тълк.д. № 2 от 2024 г. на ОСГК на ВКС, фактическият състав на придобивната давност като оригинерен способ за придобИ.е на вещни права включва следните елементи: владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС (упражняване на фактическа власт върху вещта с намерение да се свои), изтичане на определения в чл. 79 ЗС срок (10 години при недобросъвестно владение и 5 години при 3 добросъвестно владение) и допълнително в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС- добросъвестност на владелеца по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. При наличието на тези предпоставки владелецът става собственик на имотa (респективно придобива владяното ограничено вещно право) от момента на изтичане на давностния срок. Позоваването на давността от владелеца или негов наследник, за да може да бъде приложена давността (поради забраната за служебно прилагане на давността, предвидена в чл. 120 ЗЗД, който съгласно чл. 84 ЗС се прилага и спрямо придобивната давност), не е елемент от фактическия състав на придобИ.ето на вещното право на това основание. То е само процесуално средство за защита на материалноправните последици на придобивната давност, които се зачитат към момента на изтичане на законовия срок. Тоест, владелецът придобива правото на собственост на основание чл. 79 ЗС от момента на изтичане на законовия срок на владение.

Ищецът по делото не твърди наличието на основание за възникване на права или за установяване на владение върху имота, поради което се налага изводът, че давностното владение, на което ищецът основава правото си на собственост, е установено чрез завладяване на чужд имот. Тоест следва да се приеме, че ищецът е недобросъвестен владелец, поради което в негова полза следва да изтече период от 10 години, за да придобие собствеността. Съгласно последователната съдебна практика /в този смисъл решение № 262 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 342/2011 г., II г. о., ГК, решение № 31 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4539/2015 г., I г. о., ГК, решение № 2 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2018 г., II г. о., ГК/ в хипотеза, при която се завладява чужд имот, не се изисква наличие на уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на основание /т. нар. завладяване/, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. За придобИ.ето на имота по давност в този случай не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, съгласно чл. 69 ЗС, а не на държане. Презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима, когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването й и ползва владелеца дори в отношенията му със собственика. В тежест на последния е да установи наличие на основание за упражняване на фактическата власт, т. е., че вещта е държана за другиго. Само ако се установи наличието на такова основание упражняващото фактическата власт лице ще следва да доказва по категоричен начин чрез пълно и пряко доказване, че е упражнявало фактическата власт за себе си, противопоставяйки на собственика на вещта това свое намерение, т. е., че е налице владение. В противен случай установената в чл. 69 ЗС презумпция го ползва, като щом е доказан фактът на осъществяване на фактическа власт върху имота, то за осъществил се следва да се приеме и предполагаемият се факт на наличие на намерение същият да се държи като свой.

Разпечатката съдържа 23 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69eb0e87-9eb9-4587-8e05-888a5f67c85f