Решение № 288 от 15.05.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Валя Рушанова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора С. Г. М. като разгледа докладваното от Валя Рушанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200218 по описа за 2024 година

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на частния обвинител Я. К. Н., чрез повереника му, срещу присъда № 38/11.12.23г, постановена по внохд № 422/23г. по описа на Окръжен съд Хасково.

С атакуваната присъда окръжният съд е отменил изцяло първоинстанционна присъда № 4/14.06.21г., постановена по нохд № 253/21г. по описа на РС – Свиленград, като вместо това:

- признал подсъдимия С. Н. С. за невиновен в това, че на 31.10.2019г. в гр.

Любимец, като извършител в съучастие с Н. С. Г., като помагач, причинил на Я. К. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в травматичното увреждане - кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно отслабване на зрението с лявото му око, поради което на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл.129 ал.2 ,вр. ал.1, вр. 20 ал.2 от НК.

- признал подсъдимия Н. С. Г. за невиновен в това на 31.10.2019г. в гр.Любимец, в съучастие като помагач, умишлено да е улеснил извършителя С. Н. С. да извърши престъплението по чл. 129 ал. 2, вр. ал.1 от НК, изразяващо се в причиняване на средна телесна повреда - травматичното увреждане - кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н., поради което на осн.чл. 304 от НПК го оправдал по 1 повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл. 129 ал. 2, вр. ал.1, вр. чл.

20 ал. 4 от НК.

- признал подсъдимия Н. С. Г. за невиновен и в това на същата дата и място да се е заканил на Я. К. Н. с убийство, чрез думите – „Ще те очистим, до една седмица няма да си жив, и да ни съдиш това няма да ти помогне!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у лицето, поради което и на осн.чл.

304 от НПК, го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 144 ал.3, вр. ал. 1 от НК.

В касационната жалба се сочат основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК.

В допълнение към нея се твърди, че процесуалните нарушения, довели до оправдаване на подсъдимите се изразяват в две насоки – оплакване за непълноценна проверка и анализ на всички доказателства и средствата за тяхното установяване в нарушение на изискванията по чл. 13, чл.14 и чл.107, ал. 5 от НПК, в резултат на което са изведени неправилни фактически изводи, включително и по обвинението срещу подс. Г., както и доводът, че съдът не се е намирал в нито една от хипотезите, допускащи оневиняване на подсъдимите по обвинението по чл.129, ал. 2 от НК деянието не е извършено от дееца, не е извършено от него виновно и деянието не съставлява престъпление. Сочат се съображения, че приетите факти относно хронологията на събитията са в противоречие с приобщеното заключение на видеотехническата експертиза, както и че е налице вътрешно противоречие в мотивите относно това дали подс. Г. е действал при условията на чл.12, ал.1 от НК. Оплакването за неправилно оправдаване на подс. Г. по обвинението да е извършил престъпление по чл. 144, ал.3 от НК се основава на съображения, че съдът не е извършил правилна оценка на доказателствата, като е приел че единственият източник на доказателства за отправената закана са показанията на частния обвинител.

В съдебно заседание на касационната инстанция частния обвинител, касационен жалбоподател Я. Н. не се явява. Не се явява и негов процесуален представител.

Подсъдимите молят за оставяне в сила на въззивната присъда. В общо становище заявяват искане за прилагане на абсолютната давност за наказателно преследване в случай, че са налице предпоставките за това.

Прокурорът поддържа становище за частична основателност на касационната жалба - по отношение на искането за осъждане на подс. С. С. за престъпление по чл.

132, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129 от НК. Намира присъдата в останалата част за правилна и законосъобразна.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационното производство е второ по ред.

С присъда № 4 от 14.06.2021г., постановена по нохд № 253/2021г. по описа на Районен съд - Свиленград, подсъдимият С. С. е признат за виновен в това, че на 31.10.2019г. в гр.Любимец, като извършител, в съучастие с Н. Г. като помагач, причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично увреждане 2 кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н., поради което и на основание чл.129 ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 54 ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК, е отложено за срок от 4 години.

Със същата присъда, подсъдимият Н. Г. е признат за виновен в това, че на 31.10.2019 г. в гр.Любимец, в съучастие като помагач, умишлено улеснил извършителя С. С. да причини средна телесна повреда, изразяваща се в травматично увреждане кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, довело до трайно отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н., поради което и на основание чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.4 и чл.54 ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години.

С присъдата подсъдимият Н. Г. е признат за виновен и в това, че на 31.10.2019г. в гр.Любимец се заканил на Я. К. Н. с убийство, чрез думите - „Ще те очистим, до една седмица няма да си жив и да ни съдиш това няма да ти помогне!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у лицето, поради което и на основание чл.144 ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 54 ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години.

На основание чл. 23 ал.1 от НК, на подсъдимия Н. Г. е определено едно общо наказание измежду наложените му с нея, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години.

Съдът се произнесъл по разноските по делото, като ги възложил на подсъдимите.

По въззивни жалби на двамата подсъдими било образувано внохд № 603/21г. на Хасковски окръжен съд. С въззивна присъда № 38 от 19.12.2022 г. по посоченото дело въззивният съд отменил първоинстанционната присъда, като:

- оправдал изцяло подсъдимия Н. Г. по двете обвинения - за престъпление по чл.

129, ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК и по чл.144, ал. 3 във връзка с ал.1 от НК;

- преквалифицирал извършеното от подс. С. С. престъпление по чл. 129 от НК в по-леко наказуемо по чл. 132, ал. 1, т. 2 , вр. с чл. 129 от НК и на основание чл. 24, ал.

5, т. 1 от НПК прекратил наказателното производство против същия подсъдим за престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 129 от НК.

По касационна жалба на повереника на частния обвинител е образувано кнохд № 294/23г. по описа на ВКС, ІІ н.о. С решение № 200/31.05.2023 г. по въззивната присъда била отменена, а делото – върнато за новото му разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд.

Именно при второто по ред разглеждане на делото пред въззивната инстанция е постановен съдебния акт, предмет на настоящата касационна проверка.

По доводите за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на 3 процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Същите следва да се оставят без обсъждане поради следните основания:

Оспорени са фактическите изводи на въззивния съд относно това, че конфликтът между подсъдимите и пострадалия е предизвикан от последния, че подс. С. е действал при условията на физиологичен афект, както и че подс. Г. не е отправял думи, съдържащи закана за убийство спрямо св. Н.. Отразеното несъгласие с посочените фактически изводи се основава на най - общо поднесените твърдения, че: а) съдът е приел хронология на конфликта в противоречие със заключението на видеотехническата експертиза; б) не е извършил достатъчно задълбочена проверка на доказателствата относно участието на подс. Г. в причинния процес, довел до причиняване на средната телесна повреда на св. Н. и в) не е обсъдил „задълбочена съвкупна оценка“ на доказателствените материали в подкрепа на „обвинението за закана за убийство“, повдигнато и поддържано срещу подс. Г..

Първо, видно е, че значителна част от формулираните в касационната жалба на частния обвинител доводи за съществени процесуални нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 от НПК се характеризират с отсъствие на необходимата за надлежна касационна проверка конкретика. Понеже касаторът - частен обвинител не е посочил кои именно доказателства от значение за разкриване на обективната истина не са били обсъдени задълбочено и в кои техни части при решаване на делото и какви точно пропуски са били допуснати при анализа и оценката на доказателствените източници (т.е касационната му жалба не отговаря на изискванията по чл. 351, ал.1 от НПК освен релевирането на съответното касационно основание, да са посочени и данните, които са в негова подкрепа), настоящият съдебен състав на ВКС е поставен в невъзможност да им даде детайлен отговор.

Второ, единствените конкретно изводими от съдържанието на касационната жалба оплаквания за противоречие на видеотехническата експертиза с възприетите факти относно хронологията и непълното кредитиране на показанията на пострадалия св. Н. пък представляват оплакване по необоснованост, което, както е известно, не представлява касационно основание. Не е необходимо за пореден път в решение на касационната инстанция да се поясняват принципните постановки, че извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, ВКС е инстанция по правилното приложение на правото, т.е. в предметния обхват на съдебните му правомощия се включва проверка за допуснатите от съдилищата пропуски и грешки по приложението на материалния и процесуалния закон. Когато такива не са заявени, а единствено се предлага собствен прочит на достоверността на доказателствените материали от обжалващата страна, независимо от формалното позоваване на наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, ВКС не следва да ги обсъжда.

На следващо място, не е допуснато съществено процесуално нарушение, и с отказа на съда да признае за виновен подс. С. да е извършил престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 2 връзка с ал.1 от НК, за което е приел от фактическа страна, че са налице всичките му обективни и субективни признаци. Действително общо положение, възприето в нормата на чл. 304 от НПК, е че съдът се произнася с оправдателна присъда, когато не се установи че деянието е извършено (т.е. при 4 фактически изводи за отсъствие на деяние по смисъла на чл. 9, ал.1 от НК), че е извършено от подсъдимия (т.е при изводи че той не е автор на деянието) или че е извършено от него виновно (при отсъствие на субективна страна), както и когато деянието не съставлява престъпление. По аргумент на противното – когато деянието съставлява престъпление, различно като факти и /или право, съдът дължи произнасяне с осъдителна присъда. Последното обаче е важимо при определени предпоставки, тъй като възможността на съдилищата да се произнасят по обвинение (разбирано като единство от факти и право), несъвпадащо с това, за което е бил предаден на съд, не е всеобхватна. С оглед предоставените от процесуалния закон гаранции за упражняване правото на защита на привлеченото към наказателно отговорност лице, реализирането й се предпоставя от множество процесуални изисквания относно срок, съдържание и конкретика на волеизявлението на овластения да повдига, предявява и поддържа обвинение субект. Аргумент за това, че обвинителната функция в наказателния процес (независимо дали по производства от общ или от частен характер) следва да се упражнява добросъвестно и изрично, при ясно изразена позиция относно това какви са исканията за осъждане на дееца, за какво деяние и по коя материално - правна норма, е предприетия законодателен подход при формулиране на необходимото съдържание на въззивните и касационните протест и жалба на държавното и частното обвинение.