Решение № 382 от 20.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20235300502591 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 1884 от 28.04.2023г., постановено по гр. д. № 6876 по описа за 2022г. на Районен съд Пловдив, XIV гр. с., се отхвърля предявения от Н. И. Г., ЕГН ********** срещу Р. П. С.-К., ЕГН **********, иск за признаване за установено по отношение на Р. П. С.-К., че Н. И. Г., е собственик на следните движими вещи: 5 броя метални колони, профил „Н“, с размери: 250 мм на страничните успоредни профили, 400 мм на свързващата централна планка и дължина 4000 мм и за осъждането на Р. П. С.-К. да предаде на Н. И. Г., владението на същите движими вещи. С решението се признава за установено по отношение на Р. П. С.К., ЕГН **********, че „Фактор и НГ“ ЕООД, ЕИК ***, е собственик на следните движими вещи: 3 броя преместваеми бетонни гаражи, с площ по 16 кв. м., размери 3 м. на 5, 5 м. и височина 2, 2 м., цвят – избледнял сив бетон, с монтирани метални врати, боядисани със сив грунд, като отхвърля иска относно осъждането на Р. П. С.-К. да предаде на „Фактор и НГ“ ЕООД владението на същите движими вещи.Осъжда „Фактор и НГ“ ЕООД, ЕИК ***да заплати на Р. П. С.-К. сумата от 49, 50 лева разноски. Осъжда „Фактор и НГ“ ЕООД и Н. И.

Г. да заплатят на Р. П. С.-К. сумата от 2500 лева разноски.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 56483/19.06.2023г. от Б. Х. Б., като управител на „ФАКТОР И НГ“ ЕООД и Н. И. Г. с пълномощник адв. Ц. К., с която същото се обжалва като неправилно и необосновано в отхвърлителните му части. Оспорват се 1 изводите на районния съд относно правото на собственост върху колоните и преместваемите бетонни гаражи, както и че същите са се намирали в съседен имот.

Оспорват се и изводите на съда по иска за присъждане на равностойността на процесните вещи.Моли се за отмяна на решението в оспорваните части, вместо което да се постанови ново, с което исковете да бъдат уважени.

С писмения отговор на въззиваемата по чл. 263 от ГПК се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба против него да се остави без уважение. Претендира разноски.

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

В районен съд Пловдив е постъпила искова молба вх. № 29016/03.05.2019г. от Б. Х.

Б., като управител на „Фактор И НГ“, ЕИК ***с пълномощник адв. Ц. К. против Р. П. С.-К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове: за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението на три броя гаражи, които се държат/владеят от нея без правно основание; алтернативно, в случай че се окаже, че ответникът е отчуждил гаражите или се окажат погинали, да бъде присъдена на ищеца тяхната равностойност в размер на 1500 лева; да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 5400 лева обезщетение за ползване на гаражите за три години назад, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Твърденията в исковата молба са, че на 26.05.2014г. в 10, 30 ч. в ***, ЧСИ Д. М. е извършила въвод във владение в недвижим имот, собственост на ответницата – ПИ с идентификатор № ***, находящ се в ***, с площ 624 кв. м., ведно с построената в имота сгР. с идентификатор № *** с площ от 209 кв. м. на три етажа и всички подобрения.Твърди се, че този имот е бил собственост на „Склад“ ЕООД, ЕИК ***. В същия се намирали движими вещи: три броя преместваеми бетонни гаражи, собственост на ищеца, който бил трето лице относно страните в изпълнителното производство.Гаражите били придобити от „Топсити“ ЕООД с договор за продажба от 11.03.2012г. за сумата от 150 лева.По описа на ЧСИ Д. М. било образувано изпълнително дело № 1168/2013г. за предаване владението върху имота, който бил възложен на ответницата Р. П. С.-К., ведно с всичко находящо се в него.С нарочна молба вх. № 7497/17.06.2914г. по изпълнителното дело било поискано връщането на преместваемите бетонни гаражи.Молбата била изпратена от ЧСИ до взискателя, но в дадения срок не било взето отношение по нея, поради което ЧСИ оставил без уважение молбата.Върнати били други вещи, оставени вътре в гаражите.Твърди се, че от 2

26.05.2014г. в 10, 30 ч. трите гаража са във владение на ответницата по делото, която ги владеела без правно основание, а ищцовото дружество като собственик не можело да ги ползва. Упражнявайки фактическа власт по отношение на процесните вещи, ответницата се обогатила без основание за сметка на ищеца. Поради това дължала да върне онова, с което се е обогатила, съизмеримо със средния пазарен наем, който би могъл да се получи за ползването на гаражите за периода на лишаването.Наема за един гараж на месец бил 50 лева, поради което се претендира общо сумата от 9000 лева.Твърди се още от ищеца, че са налице всички необходими предпоставки за уважаване на ревандикационен иск срещу ответницата за връщане на процесните вещи. Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.

55, ал. 1 от ЗЗД, съотв. чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като се е произнесъл по тях с решение № 261970 от 14.07.2021г.

В районен съд Пловдив е постъпила и искова молба вх. № 30818/13.05.2019г. от Н. И.

Г., ЕГН ********** против Р. П. С.-К., ЕГН **********, с която е предявен иск за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението на пет броя колони, които държи/владее без основание.Алтернативно, ако се окаже че ответникът е отчуждил петте броя колони или се окажат погинали, моли да бъде присъдена равностойността им в размер на 1000 лева.

Твърденията на ищеца са, че при извършения въвод във владение на 26.05.2014г. в 10, 30 ч. от ЧСИ Д. М. по изп. дело № 1168/2013г., в имота са се намирали и 5 броя метални колони, профил двойно „Т“ и дължина над 4 метра, с приблизително тегло 200-250 кг., оставени в двора на сгР.та.Процесните колони били собственост на ищеца съгласно протокол с „Роскомерс“ ЕООД от 2008г., като били предвидени за родната му къща в ***, в която трябвало да построи селскостопанска постройка /гараж, хамбар/, но не намерил превоз да ги откара до там и така останали в двора на базата.С нарочна молба вх. № 7496/17.06.2014г. по изпълнителното дело, ищецът поискал да му бъдат върнати металните профили.Молбата била изпратена от ЧСИ до взискателя, който не изразил становище в определения срок, съотв. молбата била оставена без уважение.Шестата колона му била върната и още я съхранявал.Върнати му били и други вещи, оставени в гаражите.Твърди, че от 26.05.2014г. в 10, 30 ч. петте колони били във владение на ответницата, а той бил лишен от възможността да ги ползва или да ги продаде.

С допълнителна молба ищецът е конкретизирал, че профилите са Н-образни, като страничните успоредни профили са по 250 мм, а свързващата централна планка е 400 м., дължината на профилите е 4000 мм.Към настоящия момент тези колони били поставени до огР.та към гробищния парк.

С писмения отговор на ответника исковете са оспорени по основание и размер.Направено е възражение, че в притежавания от ответницата недвижим имот няма движими вещи, собственост на ищеца.Оспорено е твърдението, че процесните вещи са собственост на ищеца, както и твърдението, че същите се намират във владение на ответницата.По отношение на алтернативния иск е направено възражение за изтекла погасителна давност.

С протоколно определение от 06.07.2020г. по гр. д. № 7431 по описа за 2019г. на 3

Районен съд Пловдив, на основание чл. 213 от ГПК са съединени за съвместно разглеждане гр. д. № 7034/2019г. и гр. д. № 7431/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, като разглеждането на предявените искове е продължило по гр. д. № 7431/2019г. по описа на същия съд.

По реда на чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на исковете за заплащане равностойността на процесните движими вещи – увеличение до размера от 2100 лева по иска за заплащане равностойността на металните колони, ведно със законната лихва от 25.05.2014г. и увеличение до размера от 2475 лева по иска за заплащане равностойността на бетонните гаражи.

По същото дело е постановено решение № 261979 от 14.07.2021г., с което районният съд се е произнесъл по предявените искове, квалифицирайки главните искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

С решение № 491 от 18.04.2022г. по в. гр. д. № 3324 по описа за 2021г. на ОС Пловдив е прогласено за нищожно първоинстанционното решение, с което съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и е обезсилено досежно исковете по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, като делото е върнато за разглеждане от друг състав на районния съд.

С молби вх. № 40999/20.05.2022г. и вх. № 47130/09.06.2022г. ищците са индивидуализирали процесните вещи, като са уточнили, че същите представляват крепежни колони за халета, боядисани с грунд против корозия.Към момента на въвода били поставени до огР.та към гробищния парк. По отношение на трите броя гаражи е посочено, че вътре в две от клетките имало надпис с боя, в единия с червена боя „само Ботев“, а в другия имало надпис “П 80-72“.На третия гараж отзад от външната страна имало 2-3 оголени арматури от левия край, които стърчали по около 10 см.Гаражите били с конструкция стомано-бетон, форма правоъгълен паралелепипед със стени от бетон, отворен откъм едната къса вертикална стена за вход.Размерите и на трите гаража били: площ 16 кв. м.+0, 2 кв. м., със стандартни размери 3м. х 5, 5 м. и височина 2, 2 м.Цвета им бил избледнял сив бетон.На всяка гаражна клетка имало монтирана врата, боядисана в сиво.

При повторното разглеждане на делото от районния съд главните искове са квалифицирани по чл. 108 от ЗС. Претенцията на Н. И. Г. за собственост на 5 бр. метални колони, профил „Н“, с размери: 250 мм на страничните успоредни профили, 400 мм на свързващата централна планка и дължина 4000 мм, е отхвърлена по съображения, че същите са били предоставени на ищеца за безвъзмездно ползване по силата на договор за заем за послужване.Обосновано е, че това правоотношение не води до прехвърляне на вещни права и не удостоверява придобито право на собственост от ищеца.При недоказаност на иска за собственост районният съд е счел, че не дължи произнасяне и по предявения евентуален иск, защото не се е сбъднало условието за неговото разглеждане.

Иска на „ФАКТОР И НГ“ ЕООД за собственост на 3 броя преместваеми бетонни гаражи с площ от 16 кв. м., размери: 3м. на 5, 5 л. и височина 2, 2 м., цвят – избледнял сив бетон, с монтирани метални врати, боядисани със сив грунд, е уважен в установителната му 4 част на база представените писмени доказателства по делото – фактура и стокова разписка за закупуването им от дружеството на 11.03.2012г. Не се установява обаче според районния съд, движимите вещи да са били във владение на ответницата.Приел е въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели, че и трите бетонни гаража са се намирали до съществуваща огР., граничеща с гробищен парк.Съпоставяйки тези данни с приложената скица на л. 51 от гр. д. № 7034/2019г. на ПРС, решаващият съд е направил извод, че движимите вещи са били в съседен имот с идентификатор .955 по КК, различен от имота, собственост на ответницата, по отношение на който е бил извършен въвод от ЧСИ.С това изпълнително действие фактическата власт върху недвижимия имот не е била предадена на ответницата, а на трето за делото лице – „Винисад“ ЕООД-взискател, поради което не може да се направи и извод, че владението е било установено от ответницата.За неоснователен е счетен и довода, че владението е осъществявано чрез третото лице като наемател.Обосновано е, че тези вещи не са били предмет на договора за наем и са били разположени в съседен имот.Няма данни фактическата власт на тези вещи да е била предадена на ответницата и в последващ момент.По тези съображения претенцията в осъдителната част за предаване на владението на вещите е отхвърлена.