Определение № 6920 от 25.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6920 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502626 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение № 1420/13.01.2026 г., постановено по гр. д. № 16354/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 26 - ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат доводи, че по делото са уважени установителен и осъдителен иск, поради което съдът е следвало да определи възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. по всеки един от исковете в размер на по 480 лв. с ДДС по всеки, поради което се иска определението да бъде отменено като се присъди пълния размер на претендираното възнаграждение.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна при твърдения, че при определяне на възнаграждението съдът следва да съобрази решение на СЕС по дело С 438/22, съгласно което определените в Наредба № 1/2004 г. размери нямат задължителен характер за съда и могат да служат само за ориентир, както и критериите вид на спора, интереса, количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая следва да се съобрази, че по спорните въпроси по делото съществува значителна по обем съдебна практика, съдът следи служебно за неравноправни клаузи, както и дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна на потребителя както в съдебния спор, така и извънсъдебно, а в случая ищецът не е направил опит за доброволно уреждане на спора. Отделно от това следва да се съобрази и чл.3 ГПК като се противодейства на воденето на идентични производства, каквито ищецът е образувал.

Твърди, че представеният договор за правна защита и съдействие не може да се отнесе към конкретното дело, а лицето, с което е сключен е установено, че не е материално затруднено, поради което следва да заплати възнаграждение.

Частната жалба е подадена от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна и в определения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от Д. Я.

1

Д. срещу „Сити кеш“ ООД, с която са предявени искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит и осъждане на ответника да заплати сумата 139,23 лв. ( съгласно допуснато изменение на иска ) платена без основание.

Ищецът е представляван от адв. М. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

С постановеното по делото решение № 15362/08.08.2024 г. клаузата от договора за потребителски кредит е прогласена за нищожна, ответникът е осъден да заплати сумата 139,23 лв. като платена на отпаднало основание и 100 лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

От Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е подадена молба по чл, 248 ГПК с искане за изменение на решението, в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 480 лв. с ДДС. С обжалваното определение решението е изменено като е присъдено ДДС върху определеното възнаграждение в размер на 20 лв. или общо 120 лв с ДДС ( 61.35 евро ).

Прието е, че не следва да се прилага Наредба № 1/2004 г., съгласно решение по дело С – 438/2022 г., съответно и правилото за присъждане на възнаграждение за два иска, освен това исковете са с еднакъв предмет. Адвокатът не се е явил в нито едно съдебно заседание, подава около 30 искови молби на месец с идентично съдържание, което е индиция за машинно генерирани текстове, делото не е сложно от фактическа и правна страна, има съдебна практика, материалният интерес общо е 700 лв, поради което възнаграждение в размер 480 лв. е прекомерно, тъй като надхвърля 10 % от интереса.

Определението е частично незаконосъобразно.

Възраженията на ответника по жалбата, относно съдържанието на договора за правна помощ и липса на качеството материално затруднено лице, доколкото са свързани с отричане на правото на разноски и от ответника по жалбата не е подадена молба по чл.248 ГПК, съответно жалба, с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя не следва да бъдат обсъждани.

Произнасяйки се по въпроса за размера на разноските, които следва да бъдат присъдени за адвокатско възнаграждение, независимо от реда на сключване на договора за правна защита и съдействие, съдът следва да съобрази задължителните за националните юрисдикции указания по тълкуването на общностното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС.

Така, съгласно задължително за българските съдилища тълкуване национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба.

Предвид така даденото тълкуване и невъзможността за позоваване на легитимни цели, преследвани от посочената национална правна уредба, за да се отрече приложението н а забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, и съдът при произнасянето си не следва да прилага наредбата, освен като ориентир.

П р и определяне на дължимото за репариране адвокатско възнаграждение, съдът следва да съобрази, че същото представлява разноски, направени в резултат от предизвикания от ответника процесуален деликт, поради което размерът му следва да е в причинна връзка с необходимите и положени процесуални усилия по делото, обобщени в критерия действителна правна и фактическа сложност, който следва да се приложи съответно, с оглед спецификата на конкретното дело.

От предмета на конкретното дело може да се направи извод, че за ищеца е налице общ материален интерес от предявените искове, а именно отричане на основанието на 2 акцесорната претенция и връщане на даденото въз основа на това основание. Интересът от установителния и осъдителен иск съвпада, тъй като с оглед характера на неустоечната клауза бъдещата й, многократна приложимост в регулацията на правоотношението с противната страна е изключен, и нищожността е от значение единствено за основателност на кондикцията, поради което следва да бъде определено едно възнаграждение. В отговора на исковата молба ответникът признава извършените плащания и оспорва извода за недействителност на неустоечната клауза с доводи, на които е дадено разрешение в съдебната практика, поради което не се е налагало влагане на процесуални усилия от процесуалния представител на ищеца за опровергаването им. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което е изслушано заключението по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, в което заседание адвокатът не се е явил, но е подал становище по приемане на експертизата и искане за допускане на изменение на иска чрез увеличаване на размера му, съобразно заключението. От значение е и това, че защитаваното право е оценяемо в пари, поради което релевантен е и ниският размер на материалния интерес. Не се установява злоупотреба с права, доколкото соченото от ответника второ дело, с което е обоснована злоупотребата е с различен предмет.

При тези конкретни за делото критерии настоящият състав намира, че съобразено с принципите за пропорционалност и разумност е възнаграждение в размер 240 лв. с ДДС ( 122,71 евро ).

Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 120 лв. с ДДС ( 61,35 евро ) до 240 лв. с ДДС ( 122,71 евро ) и постановеното решение се измени като на Еднолично адвокатско дружество Д. М. се присъди възнаграждение в размер на още 120 лв.

( 61.35 евро ).

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1420/13.01.2026 г., постановено по гр. д. № 16354/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 26 - ти състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 120 лв. с ДДС ( 61,35 евро ) до 240 лв. с ДДС ( 122,71 евро ), ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 15362/08.08.2024 г., постановено по гр. д. № 16354/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 26-ти състав. в частта за разноските, като

ОСЪЖДА "Сити кеш" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5 да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004 сума в размер на още 61,35 евро ( 120 лв. ), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д.

Я. Д. по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4