Решение № 24 от 21.02.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Кърджали, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200822 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № ****/ ****г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000.00лв. на „Автогруп”ООД- Кърджали, представлявано от Х.В.К., на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят чрез пълномощник счита издаденото наказателно постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради следните съображения: не се установява по безспорен начин извършване по същество на твърдяното нарушение; за административни нарушения извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили; юридическото лице не е допуснало в проверявания обект да бъде извършено каквото и да е нарушение; при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не са конкретизирани и обстоятелствата, при което е било извършено нарушението и са изписани неясно. Поради това моли съда 1 да отмени наказателното постановление изцяло и да бъде осъден ответника да заплати на дружеството направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от повереник, който моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното постановление. Настоява, че няма заблуждение на потребителя при така издадения фискален бон, тъй като в него е записано „аксесоар“.

Твърди, че има нарушение при налагането на наказание, тъй като нито в наказателното постановление, нито в акта за установяване на административно наказание е записано какъв артикул е закупен и на каква цена. Пледира още, че дружеството не е извършило твърдяното нарушение, а ако имало такова то санкцията е следвало да е за продавача, който фирмата е задължило да отговаря точно и конкретно за издаването на касовите бележки.

Административнонаказващият орган редовно призован се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна. В ход по същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Пледира, че то е постановено съгласно изискванията на материалния и процесуалния закон, без да са допуснати съществени грешки, които да водят до неговата отмяна. Настоява, че административното нарушение е доказано, описано е подробно и се подкрепя от доказателствата по делото. Моли да се потвърди наказателното постановление като им се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 18.08.2025г. след 11ч. свидетелите М. Х. и И. Р., работещи в НАП, посетили обект представляващ магазин за авточасти, който се намирал в ****** бул.****** № ** и се стопанисвал от „Автогруп“ ООД, където извършили оперативна проверка. Проверката стартирала с контролна покупка, за която не бил издаден фискален бон. След това свидетелите М. Х. и И. Р. започнали извършването на проверка в обекта представляващ магазин. Те установили, че в 9:31:19 часа на 18.08.2025г. бил издаден фискален бон с № ****** с наименование на покупката записано като „аксесоари“ на обща стойност 15.00лв., без в него да е записан точния закупен артикул, а само общата група, 2 в която се намирал. Този фискален бон бил издаден от регистрираното по надлежния ред фискален апарат, поради което констатираното не водело до неотразяване на приходи. След това проверката продължила и със засичане на касовата наличност, както и се пристъпили и към по- нататъшни действия, всички документирани в Протокол за извършена проверка в обект от 18.08.2025г., както и бил поканен представляващия фирмата да се яви на 03.09.2025г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На посочената дата свидетелят М. Х. в присъствието на колегата си участвал при проверката И. Р., и на представляващия дружеството, съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006г. на МФ вр.чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС срещу „Автогруп”ООД- Кърджали, който бил подписан с възражения. По този повод на ****г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000лв.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите М. Х. и И. Р., както и от писмените доказателства- Протокол за извършена проверка в обект от 18.08.2025г., копие на фискален бон на обща стойност 15,00лв. от 18.08.2025г. № ******, копие на фискални бонове издадени от „Автогруп“ООД, Декларация подписана от С.

Р., Опис на паричните средства към ПИП № ******, както и другите приложени документи. Прочее тази фактология не се опровергава и от свидетелските показания на С. Р., който е продал стоката и установява, че е издал процесния фискален бон за покупка на емблема, която стока била вкарана в паметта на апарата като аксесоар.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. С процесното наказателно постановление е наложена имуществена санкция на „Автогруп”ООД- Кърджали за констатирано неизпълнение на задължение, визирано в разпоредбата на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006г. на МФ. Тя разпорежда фискалната касова бележка от ФУ да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити по т.7- наименование на стоката/услугата, 3 код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. На основание чл.185 ал.2 от ЗДДС „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в допускане по издаване на документ за извършена продажба, а именно фискален бон, в който не са налице всички изискуеми реквизити- в случая липсва наименование на стоката. Деянието от обективна страна съставлява нарушение на чл.185 ал.2 от ЗДДС. Предвид на обстоятелството, че е санкционирано юридическо лице то съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания отговорността им е обективна и безвиновна, поради което не следва да се търси вина. Правилно административно наказващият орган е приложил относимите правни норми при изследване на приложимото право включително и че нарушението не води до неотразяване на приходи, поради което е приложил санкцията по чл.185 ал.1 от ЗДДС. При индивидуализация на наказанието са отчетени всички относими към деянието обстоятелства, но най вече че сумата по фискалния бон е значително под минималната работна заплата за страната.

Поради всичко това обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е наложено наказание към предвидения минимум от 1000лв.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство.

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от 4

ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Настоящата съдебна инстанция не намира, че за установеното нарушение е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба, които са обществените отношения по облагането с данък върху добавената стойност, за да се осигури възможност за проследяване на паричния поток в търговския обект чрез спазване на правила за регистрация и отчетност на паричните средства. Освен това, конкретно извършеното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения, а и по делото не са представени доказателства нарушението да е отстранено незабавно, поради което не може да се приеме, че случаят е маловажен.

Настоящата инстанция не се съгласява с довода на жалбаподотеля, че дружеството не е извършило твърдяното нарушение, а ако имало такова то санкцията е следвало да е за продавача, който фирмата е задължило да отговаря точно и конкретно за издаването на касовите бележки, тъй като наказанието е наложено за нарушение при допустителство. Това е възможно с оглед предвиденото в чл.83 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, според който в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага и имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В случая в специалния закон- чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавена стойност, предвижда наказание и за юридическо лице, което допусне извършването на нарушение по чл.118 от ЗДДС, визирайки изключение от правилото за личната 5 отговорност по чл.24 от ЗАНН. Прочее по делото не е налице неяснота за какво точно е санкциониран жалбоподателя и защо точно той, а не работникът, тъй като Законът за административните нарушения и наказания в чл.10 предвижда, че допустителството се наказва само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, а настоящият казус е точно такъв.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 130 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на НАП- София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2 ал.2 от Закона за НАП) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът