Решение № 653 от 21.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. Пловдив, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно гражданско дело № 20265300500097 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.439 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ********* представлявано от пълномощника юрисконсулт С.П., против Решение № 397 от 28.10.2025 г. постановено по гр.д.№ 1369 по описа за 2025 г. на Районен съд Карлово, II гр.с., с което се:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Д. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******не дължи на ********, като погасени по давност, следните суми, за събирането на които е образувано изпълнително дело №1923/2012г. по описа на ЧСИ К., peг. №*** КЧСИ въз основа на изпълнителен лист от 08.12.2011 г., издаден по ч. гр. д. №1644/2011г. по описа на Районен съд – Пловдив, а именно: 305.35 лева – главница по Договор за кредит № PLUS-01257215; 20.94 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.05.2009 г., до 30.07.2009 г.; 78.00 лева – законна лихва за забава за периода от 30.06.2009 г. до 14.10.2011 г.; 25.00 лева – разноски по делото за платена държавна такса; 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА *********, да заплати на В. Д. В., ЕГН: **********, сумата от общо 50.00 лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „*******, да заплати на С. К. Н., ЕГН: **********, адрес: гр.

******, сумата от 400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на районния съд за погасяване на вземането по изпълнителния лист от 08.12.2011г. с изтичането на погасителна давност 1 през периода от 08.01.2020г. до 08.01.2025 г. Поддържа се, че погасителната давност е прекъсната с подаването на молба за образуване на изп.д. № 1923/2012 г. и извършеното възлагане от взискателя по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ К.П. Посочват се извършените изпълнителни действия след образуване на изпълнителното дело и се настоява, че вземането не е могло да бъде погасено по давност до 26.06.2015 г. с позоваване на ТР № 2/26.06.2015 г., пост. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/1980 г. и ТР № 3/28.03.2023 г. пост. по тълк.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК. Ето защо се твърди, че давността по главното и следващите се от него вземания е започнала да тече на 26.06.2015 г. и същата е била прекъсната с изпълнителни действия по конституирането на нов взискател, искането му за насрочване на опис на движими вещи, изпращането на призовка за насрочен опис, изпращането на запорно съобщение за налагането на запор върху трудово възнаграждение и постъпване на суми по наложения запор. Позовава се на искането на взискателя за извършването на изпълнителни действия и предприетите въз основа на същите действия по принудителното изпълнение, както и че не е текла давност за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Подробно се излагат съображения за прекъсването на давностния срок за вземането въз основа на молби от взискателя. Оспорват се като неправилни изводите, че молбите по изпълнителното дело от 30.09.2021 г., 08.06.2023 г., 25.02.2025 г. са подавани от лице без представителна власт и се твърди, че всяка от молбите е подавана от упълномощен юрисконсулт на взискателя предвид представените пълномощни към отговора на исковата молба. Въз основа на изложеното във въззивната жалба се настоява, че погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането и/или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, поради което районният съд неправилно е приел, че давността относно процесното вземане е изтекла.Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия В. Д. В..

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК за установяване на недължимостта на вземане на ответното дружество ********спрямо ищеца В. Д. В. за следните суми: 305.35 лева – главница по предоставен кредит; 20.94 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.05.2009 г. до 30.07.2009 г.; 78.00 лева – законна лихва за забава за периода от 30.06.2009 г. до 14.10.2011 г.; 25.00 лева – разноски по делото за платена държавна такса; 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.12.2011г. по ч.гр.д. № 1644/2011г. по описа на РС – Карлово (погрешно посочен РС-Пловдив) въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за принудителното събиране на което е образувано изп.д. № 1923/2012 г. по описа на Частен съдебен изпълнител К. с рег. № *** КЧСИ и район на действие Окръжен съд – 2

Пловдив.

Ищецът твърди, че давността за вземането по изпълнителния лист от 18.12.2011г. е била прекъсната на 31.10.2013 г. с наложен запор върху вземането на трето лице и изпълнителното дело е било прекратено по право на 31.01.2015 г., както и вземането е погасено по давност. Излага твърдения, че подадените молби от взискателя по изп.дело са били от лица без представителна власт, както и че насрочените описи не представляват действия, прекъсващи срока на погасителна давност. Моли за уважаването на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество *********, с който оспорва иска като неоснователен. Посочва извършените изпълнителни действия по делото, въз основа на които твърди, че е била прекъсвана погасителната давност за вземането. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С постановеното по делото решение районният съд е приел, че за периода от образуване на изпълнителното производство на 16.07.2012 г. до 26.06.2015 г. не е текла давност за вземането с позоваване на действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд до неговата отмяна с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК. Според районния съд след 26.06.2015г. по изпълнителното дело са извършени множество действия като насрочените описи, извършените справки и изпращаните до длъжника призовки не представляват реални действия за принудително събиране, поради което не са прекъснали давностния срок. Районният съд е приел, че давността е била прекъсната с налагането на запор по банковите сметки на длъжника и с постъпления на суми. За да уважи предявения иск районният съд е достигнал до извода, че последното действие, с което е прекъснат давностният срок е плащането от 08.01.2020 г. и след тази дата до датата на образуване на настоящото производство – 26.06.2025 г., са изминали повече от 5 години, през които не са предприемани валидни действия по принудително изпълнение, прекъсващи давността.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид изложеното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.

Във въззивната инстанция няма спора и се установява, ч е п о ч.гр.д. № 1644/2011г. по описа на РС Карлово е бил издаден изпълнителен лист от 18.12.2011г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено ищецът да заплати на ********* следните суми: 305.35 лева – главница по предоставен кредит; 20.94 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.05.2009 г., до 30.07.2009 г.; 78.00 лева – законна лихва за забава за периода от 30.06.2009 г. до 14.10.2011 г.; 25.00 лева – разноски по делото за платена държавна такса; 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.За събиране на процесното 3 вземане по изп.лист е образувано изп.д. № 1923/2012 г. на ЧСИ К.П. по молба на ******** от 16.07.2012г., с която взискателят е възложил на съдебния изпълнител правата по чл.18 от ЗЧСИ.

По делото *********се легитимира като частен правоприемник на взискателя *********за процесното вземане - по силата на договор за цесия от 15.05.2015 г. Въз основа на молба от 08.09.2015 г. и с разпореждане от същата дата на ЧСИ, ответното дружество е бил конституирано като взискател по делото. С молбата от 08.09.2015г. ответникът е възложил на съдебния изпълнител правата по чл.18 от ЗЧСИ.

Поставеният пред въззивния състав въпрос е за приложението на института на погасителната давност, съответно погасено ли е вземането на взискателя по силата на изтекла погасителна давност, по който въпрос съдът намира следното:

Искът с правна квалификация чл. 439 ГПК е предоставен на длъжника за защита срещу изпълнението при наличие на обстоятелства, които имат значение за съществуване на вземането и които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

С предявения в производството иск се претендира погасяване по давност на вземане по изпълнителен лист от 18.12.2011г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което не е спорно по делото. Влязлата в сила заповед формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение за изпълнение, поради което обуславя пет годишна давност, която започва да тече от влизане в сила на акта, съгласно разпоредбата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД.

С ППВС № 3/18.11.1980 г. е прието, че образуването на изпълнителното производство прекъсва погасителната давност за вземането, а по време на висящността на изпълнителното производство давност не тече, независимо от това дали има извършени изпълнителни действия.

Със задължителните разяснения в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., пост. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието, че ППВС № 3/80 г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Според новите разяснения, по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.