Решение № 15254 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15254 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110101659 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК , вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са от Е. П. К., ЕГН **********, срещу „*******“ ООД, ЕИК *******, при условията на кумулативност установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ****/12.10.2025 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 12.10.2025г. сключил с ответника договор за кредит № ****, по силата на който му била предоставена заемна сума в размер на 700 лв., при уговорен ГЛП – 36 %, ГПР 26.08 %, срещу насрещното задължение да върне в 30-дневен срок общата сума от 713.65 лв. Излага, че в чл. 27 от процесната сделка била предвидена неустойка, дължима при непредоставяне на допълнително обезпечение в полза на кредитора, в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е представено обезпечение, като същата била платима заедно с месечните погасителни вноски. Сочи, че поради неизпълнение на това задължение в негова тежест била начислена неустойка на стойност от 159.25 лв.

Поддържа, че процесният договор е нищожен поради противоречие със закона, тъй като в неговото съдържание не е посочен приложимият лихвен процент, неговия вид /фиксиран или променлив/, условията за неговото прилагане и съотношението му към ГПР. Като самостоятелно основание за нищожност сочи и липсата на информация относно методиката на формиране на ГПР, какви компоненти са включени в тази величина и непосочване на математическата формула, по която се изчислява. Допълва, че във въпросния договор бил отбелязан ГПР, който се различавал от действителния, което по естеството си представлявало заблуждаваща търговска практика. Счита, че договорът е недействителен и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като неустойката представлява допълнителен разход по кредита и при нейното включване в ГПР, същият надхвърля нормативно установения размер. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави и е неравноправна, тъй като представлява едно допълнително обезщетение за кредитора и е добавък към възнаградителната лихва. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага 1 становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните, породено от процесния договор за кредит.

Оспорва твърденията за недействителност на договора с аргументи, че са спазени изискванията на ЗПК относно описанието на ГЛП и ГПР. Релевира възражение, че неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като представлява санкция за неизпълнение на задължение, а не разход по кредита. Твърди, че клаузите на договора били индивидуално уговорени, както и че ищецът разполагал с правна възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, която гарантирала интересите му в най-голяма степен. Възразява срещу твърденията за недействителност на договора с доводи, че ищецът се бил запознал с конкретните условия. Поддържа, че нищожността на въпросната клауза за неустойка не може да обоснове нищожност на целия договор, тъй като не е част от съществените параметри на сделката. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК , намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява сключването на Договор за потребителски кредит № ****/12.10.2025 г., сключен от разстояние, по силата на който „*******“ ООД като кредитор е предоставило на Е. П. К. като потребител потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 700 лв., при лихвен процент по кредита в размер на 36 %, при ГПР в размер на 26,08 % и обща сума, дължима от потребителя – 713.65 лв. Страните са уговорили срок за връщане на заема от 30 дни, с падеж на 11.11.2025 г., като е предвидено кредитът да бъде обезпечен чрез поръчител или банкова гаранция.

В чл. 17, ал. 1 от договора е предвидено, че потребителят се задължава в срок от три дни след сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, което да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения; срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора, третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като съгласно ал. 2 страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да я заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Според чл. 27, ал. 3 от договора, неустойка се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

По делото е приет погасителен план, видно от който на потребителя е начислена неустойка в размер на 204.52 евро, като общо дължимата сума с включена неустойка при непредоставяне на обезпечение е в размер на 872.90 лв. (446,31 евро).

Приети са също Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за 2 потребителските кредити, в който са описани параметрите на предоставения кредит, както и Общи условия на договора за потребителски кредит, уреждащи отношенията между „*******“ ООД и потребителите, в сила от 20.11.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ****/12.10.2025 г. е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № ****/12.10.2025г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тежест на ответника е да докаже, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

С доклада по делото, приет без оспорване от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването на Договор за потребителски кредит № ****/12.10.2025 г. с посоченото в исковата молба съдържание.

Не е спорно, че ищецът е усвоил сумата по кредита в размер на 700 лв.

Процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП .

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК , въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника - потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения кредит да е използвана за цели, свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, не се съдържат и твърдения в тази насока от страна на ответника, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за кредит са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представения по делото Договор за потребителски кредит№ ****/12.10.2025 г., сключен между „*******“ ООД, като кредитор, и ищеца, като кредитополучател, е по правната си същност потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК . Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143– 147б ЗЗП , в това число и на забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Според чл. 22 ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Касае се за изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Настоящият съдебен състав намира, обаче, че не е спазено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението на ищеца за нищожност на неустоечната клауза на чл. 27 от процесния договор за потребителски кредит и по спора между страните дали уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да се прибави към размера на ГПР:

В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР – 26,08 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК . Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК . Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , а именно- неустойката по 3 чл. 27 от договора, която се начислява автоматично от кредитора при неизпълнение на задължението по чл. 17.

Настоящият състав приема, че уговорената в чл. 27 от договора „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК , който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК . Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.