Решение № 388 от 29.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Перник, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500626 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв.Б. като пълномощник на ищцата И. И., против решение № 125/28.06.2024 г. по гр.д. № 316/2024 г. по описа на Районен съд– Радомир.

Решението се обжалва единствено в частта с която районния съд е определил режима на свиждане между бащата- ответник и малолетното дете Х. да бъде с преспиване. По изложени в жалбата и съдебно заседание доводи се твърди, че първия съд не е съобразил, че връзката между баща и дете е прекъсната изцяло и поради това следва да се възстановява постепенно.

При гореизложеното се моли обжалваното решение да се отмени в обжалваната част.

Претендират се и разноски.

Въззиваемия и ответник, чрез процесуалния си представител, поддържа тезата, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че определения режим на свиждане е най- доброто за детето, тъй като прекъснатата връзка между баща и син трябва да се възобнови, а ограничаване на свижданията биха влошили това. Възразява се против присъдените пред районния съд разноски. Претендират се разноски по списък по чл.80 ГПК.

1

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Фактите по делото са следните:

Правилно районния съд въз основа на събраните пред него писмени доказателства е приел, че ищцата И. и ответника П. Д. са родители на малолетното дете Х. П. Д., родено на ***

Не е спорно между страните, че двамата родители са живели на съпружески начала до м.юни ***, след което се разделили. Оттогава до настоящия момент за малолетното дете се грижи изцяло майката, която се преместила с него в ***. От датата на фактическата раздяла между родителите бащата не е плащал издръжка и контактува рядко с детето, като не го е виждал лично, а се свързва с помощта на интернет. В този смисъл са и всички останали събрани доказателства.

От приетите пред първия и въззивния съд социални доклади, представени от ДСП ***, се установява, че майката и детето живеят в тристаен апартамент, който е обзаведен с необходимите вещи за едно домакинство. Ищцата е осигурила сигурна и спокойна среда за живот на детето, като се подпомага в отглеждането от своята майка. Детето е диагностицирано с ***, за което бащата е бил информиран, но същият не е проявил отговорно отношение по този въпрос. Относно бащата няма данни за доходите му и няма данни за условията при които живее.

Пред въззивния съд е разпитана свидетелката С.В., леля на ответника, според която същия живее в Д. в двустайно жилище, заедно с майка си и пълнолетен брат.

При личното изслушване на ответника същия твърди, че е започнал работа и вече изплаща определената издръжка, не е виждал лично детето, тъй като ги дели голямо разстояние. Д. заявява, че е уведомен от майката за заболяването на детето и определя ***, като затруднено дишане.

При така изложеното възивната жалба е основателна.

В теоретичен план районния съд правилно е приел, че упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а 2 несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права.

Първия съд обаче не е дооценил както възрастта на детето, така и данните за продължителното отсъствие на бащата в живота му и изградената спокойна и емоционално стабилна среда от майката. Не е придадено съответното значение и на липсата на данни за битовите условия при които живее бащата, както и способността му да обгрижва детето при наличието на констатираното заболяване ***.

Разбира се, че детето не може да бъде лишено от контакт с бащата, защото това ще направи живота му непълноценен, но в конкретния случай изграждане на напълно прекъснатата връзка следва да се възстановява постепенно и с необходимото внимание.

Именно това е от най- съществено значение за интереса на детето. Видно е от социалния доклад, че майката е създала и осигурила на детето към момента спокойна семейна, битова и социална среда, в която то се развива много добре, чувствайки се защитено, обичано и обгрижвано. Х. посещава и детска градина, където контактува без проблем с връстниците си. Изваждане на детето, на тази възраст, от тази позната, комфортна среда и поставянето му сред хора, които то не си спомня, по мнението на настоящия състав, би било критично за психичното и/или физическото му развитие. Именно заради това на бащата следва да се предостави режим на свиждане при който майката да присъства на срещите, за да бъде Х. близо до човек с когото е изградил силна, трайна емоционална връзка и на когото се доверява. Едва когато детето свикне с присъствието на бащата, започне да му се доверява, а бащата прояви отговорност и постоянство, включително като се запознае със заболяването и начините на грижа за детето с това заболяване, може да се пристъпи към самостоятелни срещи и евентуално режим на свиждане с преспиване.

До тогава такъв режим на свиждане според въззивния съд е изключен, тъй като би поставил здравето на детето в риск.

По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да се измени в обжалваната част, като се определи режим на свиждане между бащата и детето всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа през астрономическите лято и пролет и от 10.00 до 16.00 часа през астрономическите есен и зима, в присъствието на майката.

Неоснователно е възражението на въззиваемия относно разноските пред първата инстанция, доколкото такива за адвокатски хонорар не са присъждани изобщо.

С оглед изхода на делото разноски в полза на жалбоподателката следва да се присъдят единствено за държавна такса в размер на 14 лв., но не и за адвокатски хонорар, тъй като договор за правна помощ удостоверяващ платена посочената в списъка по чл.80 ГПК сума не е представен.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯВА решение № 125/28.06.2024 г. по гр.д. № 316/2024 г. по описа на Районен съд– Радомир в частта с която е определен режим на лични отношения между бащата П. Д.

Д. и малолетното дете Х. П. Д. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата П. Д. Д., с ЕГН:

**********, с адрес: *** и малолетното дете Х. П. Д., с ЕГН: **********, родено на ***, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 10.00 часа до 18.00 часа през астрономическите лято и пролет и от 10.00 до 16.00 часа през астрономическите есен и зима, в присъствието на майката.

ОСЪЖДА П. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И. А. И., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 14,00 лева ( четиринадесет лева), представляваща направени разноски за държавна такса по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4