Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 341 от 28.09.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1206/2026
Вид
Решение № 341
Подписан
28.09.2026
Състав
Камен Георгиев Гатев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. П., 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети С. през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20265220201206 по описа за 2026 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление / НП/ № 26-0340000369 от 10.06.2026г. на Началник група ОДМВР П., РУ С., жалбоподателят А. О. П., ЛЧН **********, украински гражданин, с настоящ адрес гр.... твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, като излага конкретни доводи. Молбата е да бъде отменено обжалваното постановление. Жалбоподателят сочи доказателства и не претендира разноски.

За ответника Началник група ОДМВР П.,РУ С. не се явява процесуален представител. Постъпило е писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На жалбоподателя А. П. е издадено

1 обжалваното наказателно постановление, при условията на чл.36ал.2 ЗАНН за това, че на 06.04.2026г. около 16.19ч. в с.К., ул.“...“ №28, управлява лек автомобил ..., собственост на фирма „Блюменгрусс“ ЕООД, ЕИК 208316205, със седалище гр...., с управител А. О. П., украински гражданин, като управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация на 28.10.2025г. , на основание чл.143ал.10 ЗДвП, с уведомление №022081 от 22.09.2025г. по чл.574ал.10 от Кодекса на застраховането. Отбелязано е, че с Постановление по прокурорска преписка №2899/2026г. Районна прокуратура П. отказва да се образува досъдебно производство,като преписката е изпратена на РУ С. за реализиране на административно наказателна отговорност.

За нарушение на чл.140ал.1 ЗДвП е наложена на А. П. глоба в размер на 255.65 евро/ 500лв./ и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175ал.3 предл. 1 ЗДвП.

Видно от прието по делото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 07.05.2026г. на Районна прокуратура П., преписка вх.№2899/2026, същата е образувана с оглед евентуално за престъпление по чл.345ал.2 НК. От фактическа страна е отбелязано, че при извършена проверка от полицейски служители на 06.04.2026г. около 15.45ч в с.К., обл.П., е установен А. О. П., украински гражданин, да управлява лек автомобил ..., собственост на фирма „Блюменгрусс“ гр.Б., като е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация на 28.10.2025г. , на основание чл.143ал.10 ЗДвП.

Прието е от Районна прокуратура П., че липсва субективния елемент за престъпление по чл.345ал.2 НК, тъй като А. П. не е бил уведомен от съответните органи за техните действия и не е знаел за извършената дерегистрация.

От разпита на св.М. Е., актосъставител по съставен АУАН от 06.04.2026г. се установи, че при извършената му проверка жалбоподателят е казал, че не е знаел за прекратената регистрация на автомобила.Такова обяснение даде и жалбоподателя в съдебно заседание.

Също така заяви св.Е., че по външния вид на автомобила не може да се направи извод, че е с прекратена регистрация,като това обстоятелство било констатирано при извършена служебна проверка в съответната информационна система.

2

По делото е приложено уведомление на Гаранционен фонд №022081 от 22.09.2025г. по чл.574ал.10 от Кодекса на застраховането, с отбелязана дата на изпращане – 26.09.2025г. , до „Блюменгрусс“ ЕООД, със седалище гр.....За това е уведомен и Началник РУ С., с писмо изх.№09-00-787/23.04.2026г.,както и за обстоятелството, че по електронен път ,на 27.10.2025г. е уведомена Дирекция „КИС“ МВР ,да прекрати регистрацията на посоченото МПС рег.

№А6704РР.

Прие се по делото копие на застрахователна полица на „Булинс“ АД, видно от което на 07.04.2026г., в 13.00ч. е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно МПС лек автомобил ..., собственост на фирма „Блюменгрусс“ ЕООД.

Няма спор по делото, че лек автомобил ..., е собственост на фирма „Блюменгрусс“ ЕООД, ЕИК 208316205, със седалище гр...., с управител А. О.

П..

,При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН . По същество Съдът намира жалбата за основателна.

Съдът на първо място счита ,че процесното НП е издадено от компетентен орган , съобразно цитираната в постановлението Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР и съдържа необходимите реквизити по ЗАНН, в условията на отказ на прокурора да образува наказателно производство, с оглед разпоредбата на чл.36ал.2 ЗАНН и препращане преписката на наказващия орган. В този аспект, чл.36ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП , без съставяне на АУАН, в хипотезата именно на отказ на прокурора да образува наказателно производство.

Изложените от наказващият орган обстоятелства позволяват на жалбоподателя да разбере за какво точно е санкциониран. В тази връзка, не са направени възражения от А. П., доколкото последният е украински гражданин и няма данни в производството до съдебната фаза да му е бил назначаван преводач.

Правилно е посочена в НП като нарушена нормата на чл.140ал.1 ЗДвП, 3 според която по пътищата се допускат за движение МПС, които освен ,че са с регистрационни табели, са и регистрирани. Регистрацията от своя страна е уредена и с Наредба I – 45/24.03.2000г., като една от хипотезите на служебно прекратяване на регистрацията е тази по чл.143ал.10 ЗДвП.

След измененията на ЗДвП /ДВ бр.64 / 2025г/ , в сила от 07.09.2025г., т.е. към датата на процесното нарушение от 06.04.2026г. , е отпаднало законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съгласно тази редакция на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

От друга страна, считано от 01.08.2025 г., нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Република България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство.

При тази нормативна регламентация се налага извода, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ е предпоставка за настъпване на правните последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В настоящият случай не са налице данни за извършено уведомяване на А. О. П.,управител на Блюменгрусс“ ЕООД, ЕИК 208316205, което дружество е собственик на лек автомобил ..., е собственост на фирма „Блюменгрусс“ ЕООД, ЕИК 208316205.

Следователно, не е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата 4 на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В тежест на наказващия орган е орган е да докаже наличието на това обстоятелство. Фактът, че е изпратено уведомление по чл.574ал.10 от Кодекса на застраховането до „Блюменгрусс“ ЕООД, със седалище гр.... не означава, че това уведомление е достигнало лично до знанието на А. О. П..

На второ място, от правна страна не се доказа от наказващия орган жалбоподателят А. П. да е действал виновно , съответно да е знаел, че управлява процесното МПС, след като е със служебно прекратена регистрация.

С Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. на ОСС на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС постанови, че не се наказва с предвиденото по чл.175ал.3 ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е била прекратена служебно на основание чл.143ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.

Относно субективната страна на това нарушение е прието, че собственикът на моторно превозно средство/ в случая управителя на дружеството/ обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно наказателна отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното 5 нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а според настоящия състав, след изменението на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗД вП / ДВ бр. 64 от 2025, в сила от 07.09.2025 г./ – на задължението за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ на собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

В настоящият случай ,както вече беше отбелязано, липсват установени фактически обстоятелства, при които жалбоподателят А. П. е могъл да се усъмни , че управлява МПС със служебно прекратена регистрация.

По делото липсват доказателства собственикът на процесното МПС не само да е бил уведомен, но също и да му е даден 14 дневен срок да представи доказателства за сключен и действащ договор за ЗЗГО.Т.е. той е лишен от тази правна възможност ,която, ако беше реализирал, нямаше да доведе до отговорност за нарушение, санкционирано по чл.175ал.3 пр.1 ЗДвП.

Според чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание. При установената фактическа обстановка и цитираното Тълкувателно постановление

№2/05.04.2023г. се налага извод ,че жалбоподателят П. не е действал виновно, включително и при форма на вината – непредпазливост.

Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с някои становища в практиката, че всеки правоспособен водач на МПС , преди да предприеме управлението на едно МПС, а дори и собственост на друго лице, трябва да извърши проверка з а наличието на регистрация на МПС, евентуално за служебно прекратена регистрация, при липсата на каквито и да е обективни признаци за съмнение в тази насока. Дори и органите по КАТ установяват такова нарушение едва след справка в служебната база данни, както е станало при процесната проверка ,извършена от св.Е..

Предвид изложение съображения, Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон - от субективна страна липсва не само умисъл, но и непредпазливост, във формата 6