Решение № 814 от 12.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500698 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ищцата пред първоинстанционния съд - Д. Р. Б., със съгласието на своя баща и законен представител Р. Б. Б., чрез адв.

Д. и адв.Р..

Със същата се обжалва решение №98 от 12.12.24 г., постановено от ОС - Враца по гр. д. №22 от 2024 година в частта, в която претенцията по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е била отхвърлена за разликата на 60 000 лв. до предявеният размер от 80 000 лв. за неимуществени вреди, както и по отношение на имуществените вреди за разликата над 1237,50 лв. до 1650 лв. ведно със законната лихва.

Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Приемат, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е 80 000 лв., но считат, че неправилно се приемало наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. Сочи, се по делото 1 не било доказано при условията на пълно и главно доказване, че ищцата е знаела, че водача е неправоспособен. За да достигне до извода си за съпричиняване, съдът се бил позовал на показанията на деликвента Б. Х., който бил заинтересован от изхода на спора. В този смисъл решението противоречало на съдебната практика на ВКС по прилоЖ.ето на чл.51, ал.2 ГПК.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това постановено друго с което искът за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата от 80 000 лв., а за имуществени в поддържания размер от 1650 лв. Претендират се разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника пред първата съдебна инстанция - „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. В течение на производството се депозира становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение в обжалваната от ищцата, част. Счита, че от ОС-Враца не са били допуснати сочените от въззивницата нарушения на материалния и процесуален закон. Претендира разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивницата на 06.01.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 10.01.2025 г./по електронен път/.

Следователно същата е в срока по чл.259,ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Ето защо въззивната жалба е допустима.

Постъпила е въззивна жалба от ответника пред първата инстанция„ДЗИ-Общо застраховане“

ЕАД. С нея се обжалва същото първоинстанционно решение в частта за присъдени неимуществени вреди за разликата на 30 000 лв. до 60 000 лв. ведно със законната лихва от 23.07.2023 г.

Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение Намира за неправилен извода на съда, че не е налице съпричиняване във връзка с това, че пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат поради липсата на поставен предпазен колан. Сочи, че по делото от КСМАТЕ по безспорен начин се било установило, че пострадалата е пътувала при липсата на поставен предпазен колан. Доказано 2 било, че липсата на предпазен колан е в причинна връзка с причинените на ищцата, травми. Съдът не се бил съобразил с казаното от вещото лице В. при изслушването му в о.с.з. на 12.11.2014 г., че „лявоседящият пътник, ако е бил с колан въпреки, че е седяла в скута му, то той е щял да получи минимални увреждания“. За това неправилно съдът бил приел, че това възраЖ.е за съпричиняване е неоснователно. Счита, че ищцата с поведението си е допринесла за собственото си увреждане. Сочи, че ищцата съзнателно е пътувала в МПС, управлявано от неправоспособен водач, за което ищцата била знаела. Този извод на първоинстанционния съд бил правилен, но размера на съпричиняването неправилно бил определен само в размер на 25 %. Излагат се и доводи за неправилност на решението относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лв. /преди отчитане на съпричиняването/ във връзка с прилоЖ.е на критериите по чл. 52 от ЗДД . Счита, че първоинстанционния съд не се бил съобразил с характера и степента на уврежданията, периода на тяхното проявление, обективното здравословно състояние на ищцата към настоящия момент, както и с обществено-икономическите условия в страната към настоящия момент. Сочи, че от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ се установило, че търпените от ищцата болки и страдания били за срок от един месец.

Оздравителният период бил от порядъка на 3-4 месеца, както към момента ищцата била напълно възстановена от травмите. Не се очаквали бъдещи негативни последици. При проведеното лечение не били търпени допълнителни болки и страдания.

Иска се в обжалваната му част първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което ищцовата претенция за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв. да бъде отхвърлена, ведно със законната лихва от 23.07.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

По тази въззивна жалба е постъпил отговор от ищцата пред първата инстанция Д. Р. Б., в който отговор се излага становище за неоснователност. Счита, че размера на търпените неимуществени вреди е доказан от събраните по делото доказателства. Приетият такъв от 80 000 лв.

/преди отразяване на съпричиняването/ не бил прекомерен. Тезата на ответника не била подкрепена със съдебна практика. Твърди, че вследствие на 3 претърпяното ПТП, ищцата и към настоящия момент изпитвала негативни психични изживявания. Състоянието, в което се намирала щяло да я кара да се чувства непълноценна до края на живота си. Намира възраЖ.ята на ответника/въззивник за съпричиняване от страна на ищцата, за неоснователни и недоказани.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 06.01.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 17.01.2025 г./по електронен път/.

Следователно същата е в срока по чл.259,ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Ето защо въззивната жалба е допустима.

Първоинстанционното решение в частта, в която е уважена претенцията по чл.432, ал.1 ГПК за сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, както и за имуществените вреди в размер на 1237,50 лв. като необжалвано, е влязло в сила.

Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията по чл.432, ал.1 ГПК за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. като необжалвано, е влязло в сила.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивните жалби:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, ОС-Враца е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че ПТП е настъпило на 16.06.2023 г. около 01, 45 часа на път 3- 101 на км 80+000 в посока двиЖ.е лек автомобил "Мазда 323 Д" от с. Крива бара в посока с. Бутан, обл. Враца в тъмната част от денонощието, при облачно време, валеж на дъжд и мокра пътна настилка. Максимално допустимата скорост на двиЖ.е на ППС била 90 4 км/ч. Процесният автомобил се е движел в полагащата му се дясна лента на платното за двиЖ.е на ППС със скорост към момента на възникване на опасността - загуба на контрол върху управлението му от около 104 км/ч. В един момент, в който лекият автомобил "Мазда 323Д" с peг. № ******** е бил със скорост от около 104 км/ч., водачът му с леко навит на ляво волан, използва спирачната му система до степен на блокиране на ходовите колела, при което автомобила става неуправляем, независимо от действията на водача с волана му, продължава двиЖ.ето си с отклонение в ляво под ъгъл от около 12- 13°, преминава през лентата за насрещно двиЖ.е, напуска пътното платно в ляво по посоката си на двиЖ.е, навлиза в земна земеделска територия, при което последва леко завъртане наляво спрямо вертикалната си ос и достигайки до масивно крайпътно дърво с дясна странична част в областта на средна дясна колонка се удря странично в него със скорост от около 68 км/ч.

Вследствие на настъпилият удар на лекия автомобил в дървото, дясната му странична част се деформира в посока навътре към купето, а автомобила се установява в покой вклинил се с дясна странична част в процесното дърво. От техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е субективно действие на водача на лекия автомобил с органите му за управление - волан, спирачна система, при двиЖ.е със скорост от около 104 км/ч., довели до загуба на напречна устойчивост на лекия автомобил, с което водача му е поставил сам себе си в невъзможност да предотврати ПТП.

Относно търпените от ищцата неимуществени вреди първоинстанционният съд е изложил следните мотиви:

От приложената медицинска документация б и л о видно, че Д. Б. е получила счупване на костите на таза, изкълчване на долна челюст, кръвонасядания на челото и дясно бедро. Лекостепенно мозъчно сътресение.

Охлузване под брадата. От посочените увреждания същата б и л а търпяла болка и страдания с характерен интензитет за тези наранявания за срок повече от един месец. Оздравителният период за подобен вид травми е от порядъка на 3-4 месеца, като към момента ищцата б и л а напълно възстановена от получените травми. Към момента на прегледа б и л и налице остатъчни последствия от претърпените травми, като не се очаквали неблагоприятни последици и усложнения свързани с опорно-двигателния апарат. Болничното лечение било продължило 13 дни, като същата приемала медикаменти за овладяване на болковия синдром и НСПВС, както и вливания на водносолеви 5 разтвори и плазмозаместители. За това как е протекло домашното лечение нямало медицински данни. Остатъчните последствия, които се установява ли при прегледа на ищцата били оплаквания от болки в кръста.

От събраните по делото доказателства- писмени, гласни и съдебни експертизи се установявало, че травматичните увреждания на ищцата са вследствие на виновното поведение на водача на МПС- Б. Х..

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди е прието, че същия следва да бъде определен на сумата в размер на 80 000 лв. За да стори това, първоинстанционният със се е позовал на характера, вида и броя на причинените травми, продължителността и интензивността на свързаните с тях болки и страдания, установени от показанията на свидетелите, и от заключенията на вещите лица по събраната експертиза; вида и продължителността на проведеното лечение; възрастта на ищцата; установените преживявания на ищцата в резултат на получените увреждания и последвалото лечение и обществено - икономическите условия към момента на настъпване на увреждането; позовал се е и на актуалната съдебна практика по сходни на процесния, случаи.

Относно възраЖ.ето за съпричиняване от липсата на поставен предпазен колан:

От техническите данни за лек автомобил, марка "Мазда 323" с peг. № ******** се установявало, че лекият автомобил е с регистрация - 1+4 места, водач и четирима пътника. Брой седалки за водач и пътници 1+4-2 броя отпред, 3 броя зад тях. Предните две седалки били оборудвани с фабрично заводски монтирани триточкови обезопасителени инерционени колани.

Задните две седалки - лява и дясна, без средната били оборудвани с фабрично заводски монтиран триточков инерционен обезопасителен инерционен колан.

Средната седалка била оборудвана с двуточков обезопосителен поясен колан.

Предпазните инерционни колани представлявали средство за пасивна защита, с предназначение за задържане на водача на автомобила и пътниците в него при поставени колани, в случай на внезапно спиране на автомобила/в режим на аварийно спиране, челен удар в неподвижно препятствие или преобръщане, към мястото му на седене - на таза и долните крайници към седалката и горната част на тялото към облегалката, при инерционна сила и направление, действаща върху тялото в посока отзад напред спрямо надлъжната ос на 6 автомобила, но не ограничавали двиЖ.ето на горните крайници, главата и долната част на долните крайници. Ефективността на предпазните колани била при двиЖ.е на автомобила със скорост до около 60 - 65 км/ч. при челен удар в неподвижно препятствие. Ищата в момента на реализираното ПТП от лек автомобил "Мазда 323" с peг. № ******** била пътник в лекия автомобил, возещ се в скута на пътник на задна лява седалка, което не представлявало седящо място в автомобила и нямало поставен предпазен колан. В съответствие с техническата характеристика за л.а. "Мазда 323" с peг. № ********, същият бил предназначен за превоз на водач и четирима пътника.