Решение № 292 от 30.12.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Добрич, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИНКА КИРЧЕВА при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от МИНКА КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20253230200538 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. К. Т., ЕГН: **********, чрез адв. С. К. ДАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу Наказателно постановление № 25-1717-000538/07.05.2025г. издадено от Р. П. – Началник Сектор в ОДМВР, Първо РУ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.

С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно, поради несъставомерност на вмененото административно нарушение от обективна страна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя, като се претендират и сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

АНО, редовно уведомен не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище пледира НП, като законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок за обжалване от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел – свидетел при съставянето му и е надлежно връчен на нарушителя.

Съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, поради което съдът намира, че същият е редовно съставен. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

С оглед изложеното съдът намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление във формалноправен аспект.

По отношение на приложимия материален закон съдът взе предвид следното:

На 22.04.2025г. свидетелите Б. Е. и М. С. / полицейски служители в Първо РУ при ОДМВР Добрич / осъществявали контрол по спазване разпоредбите на Закона за движение по пътищата в гр. Добрич, по бул. „ Добруджа „. Около 16.31ч. св. Е. възприел движещ се по бул. „ Добруджа „, посока бул. „ 25-Септември „ т.а. с рег. № *** и подал сигнал със стоп, с цел спиране на превозното средство за проверка. Проследявайки автомобила до преустановяване на движението му възприел, че водачът го управлява без да използва обезопасителен колан. В хода на проверката св. Е. установил, че жалбоподателят В. Т. бил негов водач. Довършвайки проверка на друг водач на МПС, св. С. възприел единствено спирането на автомобила от св. Е..

Предвид констатираното, св. Е. в присъствието на жалбоподателя и св.

С. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН, серия GA № 3709510, с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. След надлежно предявяване, нарушителят го подписал без възражения. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, 2 тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Приложима е разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

На 25.04.2025г. жалбоподателят депозирал възражение срещу съставения му АУАН, съдържащо искане за запазване и записване на оптичен носител записите от камерите на служебния автомобил, с който свидетелите изпълнявали функциите си, както и записите от бодикамерите ми, с които е следвало да бъдат оборудвани.

На 07.05.2025г. АНО издал НП № 25-1717-000538. В обстоятелствената част възприел описаната в акта фактическа обстановка. За вмененото административно нарушение на жалбоподателя било наложено на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 50лв.

Разпитани в качеството на свидетели, актосъставителят Е. и св. С. потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка и законосъобразното образуване на административнонаказателното производство. В хода на съдебното производство бе назначена, изготвена и приобщена към доказателствения материал по делото Техническа експертиза на предоставените 14бр. файла от Дирекция „ Вътрешна сигурност „ към МВР, съдържащи аудио и видео информация от видеорегистратора и боди камерата на служебния автомобил, с който свидетелите Е. и С. изпълнявали служебните си задължения на 22.04.2025г. Посредством заключението се установява, че:

3

-в 16:22:33ч. на 22.04.2025г. униформен полицейски служител се приближава към спрял т.а. „***“ с peг. № *** сив на цвят. По същото време водачът на автомобила вдига двете си ръце нагоре към тавана или сенника над шофьорското място. Сваля ги, когато полицейския служител застава до предна лява врата. Поради отдалечеността на автомобила от заснелата го камера, отблясъците от слънчевата светлина по предното панорамно стъкло и тъмнината в купето не може да се установи, дали водачът е с поставен обезопасителен колан или черна лента с ширина около 5 см. да преминава по диагонала на предната част на торса на водача на автомобила, в посока от лявото рамо към тазовата кост.

-не се установява на другите видеофайлове черна лента с ширина около 5 см. да преминава по диагонала на предната част на торса на водача на автомобила, в посока от лявото рамо към тазовата кост.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от изцяло кредитираните: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Е. и С.; писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: АУАН, серия GA № 3709510/22.04.2025г., НП № 25-1717000538/07.05.2025г., Справка от Дирекция „Вътрешна сигурност, рег. № 7855р-5021//21.05.2025г., Заповед № 357з-1101/21.04.2023г., Заповед № 8121з1632/02.12.2021г., Справка от Първо РУ – Добрич рег. № 171700 4499/07.07.2025г., Справка от Дирекция „вътрешна сигурност“ с рег. вх. № 16594/10.09.2025г.; вещественото доказателствено средство - DVD-R с рег. № 05-01-00-2135 и заключението на приобщената към доказателствения материал СТЕ.

Показанията на св. Е. изцяло съответстват на заключението на СТЕ, че жалбоподателят на 22.04.2025г. непосредствено преди спирането му за проверка по бул. „ Добруджа „ е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано. Посредством показанията на св. С. се установява и законосъобразното образуване на процесното администативнонаказателно производство.

Съобразно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 4

ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не се обориха от установените факти в хода на съдебното производство. Извършеното нарушение правилно е подведено под нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, императивно регламентираща задължение на водачът на МПС, когато е в движение да използва обезопасителен колан, с който е оборудвано моторното превозно средство.

Законосъобразно за констатираното нарушение, АНО е наложил административно наказание „глоба” в размер на 50лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП, действаща към датата на деянието до 07.09.2025г., явяваща се по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

При определяне на административното наказание АНО не е излязъл извън предвидените в съответната норма рамки и е наложил определеното в закона наказание за извършеното нарушение, поради което същото не подлежи на преразглеждане от съда, тъй като с него се постигат целите, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП не би могло да бъде квалифицирано, като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материалноправна норма обществени отношения. Касае се за неглижиране на правната уредба на правилата за движение по пътищата, спазването на които е гаранция както за здравето и живота на водача в управлявания от него автомобил, така и за здравето и живота на останалите участници в движението. В тази връзка не би било редно този вид нарушения да се омаловажават.

По горните съображения съдът намира, че наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение и ще окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид горното съдът приема, че не се установиха предпоставките на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН за отмяна на обжалваното НП, изразяващи се в допуснато неправилно приложение на материалния закон при издаването му или допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство, поради което обжалваното 5 наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът следва да осъди В. К. Т. да заплати по сметка на ДРС сторените по делото разноски в размер на 348.18лв., представляващи изплатено възнаграждение в размер на 308.18лв. за изготвяне на назначената по делото СТЕ и в размер на 40лв. за явяване на вещото лице в съдебно заседание, на основание чл. 20, ал.

2 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-1717000538/07.05.2025г. издадено от Р. П. – Началник Сектор в ОДМВР, Първо РУ гр. Добрич, с което на В. К. Т., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 137а, ал.

1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА В. К. Т., ЕГН: ********** да заплати сторените по делото разноски в размер на 348.18лв. по сметка на ДРС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6