Решение № 6893 от 03.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6893 гр. С., 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110168275 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 279408/15.12.2022 г., с която от името на „/...../“ ЕАД, ЕИК /...../ против И. Г. М., ЕГН: ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителни установителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 188811/12.09.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. М., ЕГН: ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 623,37 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, абонатен № 326827, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 131,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.08.2022 г. върху главницата за 1 доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 11,34 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, абонатен № 326827 за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 2,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.10.2019 г. – 22.08.2022 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. Направено е искане за присъждане на разноски. На 13.09.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.

Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 18.11.2022 г.

Исковата молба е подадена на 15.12.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „/...../“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „/...../“ ЕАД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2018 г.

– 30.04.2020 г. и не е погасил задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.

Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 623,37 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к.

„/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, абонатен № 326827, за периода 01.05.2018 г. – 2

30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 131,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.08.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 11,34 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, абонатен № 326827 за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 2,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.10.2019 г. – 22.08.2022 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и прави възражение, че дължимите вземания за главници и лихви за периода 01.05.2018 г. – 31.07.2019 г. са погасени по давност. Излага съображения, че давността е започвала да тече с настъпването на изискуемостта на вземанията по прогнозните месечни фактури, а не с изтичането на срока за заплащане на крайната изравнителна фактура. Твърди да не е собственик или ползвател на процесния имот, от което прави извод за липса на облигационни отношения с ищцовата страна. Ответникът поддържа, че в отношенията му с ищеца следвало да се прилага Законът за защитата на потребителите /ЗЗП/, който имал предимство пред ЗЕ, като в тази връзка сочи, че на основание чл. 62 от ЗЗП не дължал заплащане на процесните суми, тъй като не е поръчвал доставка на топлинна енергия. Оспорва претенциите на ищеца за възнаграждение за услугата дялово разпределение при твърдения, че не било доказано основанието за неговата дължимост, размерът му, падежът му и редът и начинът за заплащането му.

Ответникът счита, че не следва да дължи лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и за услугата дялово разпределение, тъй като не било доказано да е изпаднал в забава.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за 3 установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 4

ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие 5 подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.