Определение № 207 от 03.04.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 124/2023
- Вид
- Определение № 207
- Подписан
- 03.04.2023
- В сила
- 16.09.2023
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.204, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.204, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.446 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.8, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 207 гр. Варна, 03.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500124 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от В. Б. И. против определение №547/10.02.2023г., постановено по гр.д.№2333/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по предявените от В. Б. И. против С.Л.П. в качеството й на административен орган, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 455лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неправомерно действие на административен орган към НОИ, а именно включване на размера на добавката за Ковид към размера на пенсията му; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 49 800лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неправомерно действие на административен орган към НОИ, а именно неправилно определен размер на пенсията му, като не е определена пенсия поради професионално заболяване в размер на 1000лв., а социална пенсия за инвалидност в размер на 170лв., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неправомерните действия на административния орган към НОИ, посочени по-горе, а именно негативни изживявания, чувство на накърнена справедливост и пр., и исковете са изпратени по подсъдност на Административен съд-Варна.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
1
Производството по гр.д.№2333/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявени от В. Б. И. искове против различни ответници, едни от които искове, предявени против ответника С.Л.П.-началник отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ-гр.Варна.В исковата молба и уточняващите такива от нея, съответно от 24.11.2022г., 19.12.2022г., 19.01.2023г. и 09.02.2023г., по отношение на този ответник са изложени следните обстоятелства и искания.Против ищеца има образувано изпълнително производство за вземания на „Водоснабдяване и канализация“ООД, гр.Варна, каквито вземания в действителност дружеството няма/по изложените в исковата молба съображения/.По искане на ЧСИ И.Ернандес, рег.№894/друг ответник в производството/ по това изп.дело е наложен запор върху пенсията му с изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ-гр.Варна.С цел да бъде увреден, С.Л.П., в качеството си на началник отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ-гр.Варна, без да го уведоми своевременно за предприетите против него изпълнителни действия, е подала информация до ЧСИ за по-висок размер от действителния на получаваната от ищеца пенсия, като неправомерно е включила към размера и сумата от добавката за ковид, въпреки, че последната не е съставна част от пенсионния размер.Така ежемесечният размер на дохода му е изкуствено завишен, за да може да излезе от статута на несеквестриуем и в резултат са му извършени удръжки от пенсията за периода м.06.2022г.-м.12.2022г. общо в размер на 455лв.От това неправомерно действие на Стефка Петрова ищецът претърпял имуществена вреда в размер на 455лв., поради което претендира ответницата да му заплати посочената сума.Стефка Петрова и неправилно определила размера на пенсията, която е следвало да получава, като такава поради инвалидизация от общо заболяване, вместо за инвалидизация поради професионално заболяване, предвид наличието на влезли в сила решения на ТЕЛК гр.Варна и НЕЛК с установена ТНР в размер на 91% вследствие професионално заболяване, които решения при определяне размера на пенсията му не били приложени.В резултат ищецът е получавал пенсия за периода 15.12.2016г.25.12.2021г. в размер на 170лв. месечно вместо в размер на 1000лв. месечно, колкото би получил при правилно определен размер.Така му е причинена имуществена вреда в размер на 49 800лв., поради което претендира ответницата да му заплати посочената сума.От действията й по неправилно определяне размера на следващата му се пенсия ищецът претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални изживявания, безпокойство, накърняване на достойнството му поради поставянето му в недостойното положение на човек на пределна възраст, с трайна инвалидизация, да бъде ощетяван несправедливо от полагащите му се средства за преживяване.За обезщетяване на тези вреди претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 25 000лв.
Обобщени твърденията на ищеца са за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат от неправомерни действия на длъжностно лице - началник отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ гр.Варна по повод изпълнение на административна дейност - определяне размера на следващата се на ищеца 2 пенсия за периода 15.12.2016г.-25.12.2021г., указване на ЧСИ през 2022г., след получаване на запорно съобщение, размер на получаваната от ищеца пенсия и определяне на секвеструема част от същата според разпоредбите на чл.446 от ГПК, която в изпълнение на запора е удържана и превеждана от ТП на НОИ гр.Варна на ЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.Съгласно разпоредбите на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, чл.203 и чл.204 от АПК исковете са разглеждат по реда на глава 11 от АПК и са допустим: когато оспореният административен акт е вече отменен от горестоящия административен орган или от съда, пред който е оспорен - чл.204, ал.1 от АПК; когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от нищожен или оттеглен административен акт - чл.204, ал.3 от АПК и когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административната им дейност - чл.204, ал.4 от АПК /в последния случай не се поставя като условие за допустимост на иска предявяване на самостоятелно искане за установяване незаконосъобразността на действията и бездействията на администрацията, а съдът се произнася в мотивите/.
На осн.чл.8, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл.1, ал.1, чл.2, ал.1 и 2, чл.2а и чл.2б, ал.1, може да се търси по този закон, а не по общия ред.С оглед цитираната разпоредба и ищецът не може да избира дали да търси обезщетение за твърдените вреди, причинени от длъжностно лице по повод пряка административна дейност по общия ред на ЗЗД или по специалния ред на ЗОДОВ.Само ако не са налице хипотезите, уредени от ЗОДОВ, би могло да се търси обезщетение по общия ред.В случая, според посочените факти, от които се твърди, че произтича спорното материално право, е приложим специалният ред, поради което и компетентен да се произнесе по исковете, вкл. и относно тяхната допустимост и процесуално легитимирания да отговаря по тях ответник, е Административен съд-Варна.
Обжалваното определение, с което производството в частта му по така предявените искове е прекратено и изпратено по подсъдност на ВАдмС, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №547/10.02.2023г., постановено по гр.д.
№2333/22г. по описа на ВОС, гр.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от 3 съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4