Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 233 от 18.02.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Наказателно от частен характер дело 1610/2024
Вид
Протокол № 233
Подписан
18.02.2025
В сила
18.02.2025
Състав
Елисавета Радина

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 15 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 233 гр. Пазарджик, 18.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В.

Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело частен характер № 20245220201610 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 12:52 часа се явиха:

Частният тъжител М. С. се явява лично и с адв. И. Г.В., редовно упълномощен да го представлява, като негов повереник.

Подсъдимите И. А. А. и В. А. Н. се явяват лично със защитника си адв.П.

Ч. от АК Пазарджик, редовно упълномощен.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. В.: Ние водим свидетелката, която ни допуснахте.

АДВ.Ч.: И ние водим свидетелите, които допуснахте.

АДВ. В.: След разпита на свидетелите ще подновя искането си за разпит на малолетния свидетел.

На този етап няма други искания.

АДВ.Ч.: Нямаме други искания на този етап.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

1

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Докладват се основанията за образуване на делото: делото е образувано въз основа на внесена частна тъжба от М. Д. С. против И. А. А. и В. А. Н. за описаните престъпления по изложените подробно факти, както и по предявения граждански иск.

Дава възможност на повереника да изложи обстоятелства във връзка с обвинението:

АДВ.В.: Поддържам обстоятелствата изнесени в тъжбата и няма да допълвам.

Пристъпи се към даване на обяснения от подсъдимите, както следва:

ПОДС.И. А.: Получил съм тъжбата. Прочетох я. Аз разбирам в какво ме обвиняват, но това не е вярно.

На същата вечер ние с дедо В. бяхме в неговата къща - 15ти ноември 2024г. Ние вечеряхме. Той е на моята жена баща. След което чухме викове.

Погледнах през прозореца и виждам и М. и жена ми, която е биваш на М., се разправят в двора. Ние излезнахме с дядо В.. Видяхме, че той й посяга, да я удря, да я заплашва. Той й удари пред мен шамар. Той заплашваше „Ще ви вкарам всички в затвора, ще ви взема еди какви си пари“. Тези заплахи бяха към всички нас. Дядо В. стрелна един път с газов пистолет във въздуха за да спрат разправиите. След което М. го удари с нещо в главата – беше нещо късо дърво, което аз после пак видях, защото и към мен посегна с него. Потече кръв на дядо В., но тогава не му стана лошо, а после му стана лошо. Тогава дедо В. втори път стреля във въздуха. След което М. замахна и ме удари с това късо дърво в лявото ми рамо. Аз се дръпнах назад и след това тръгнах към него, той се обърна да бяга и има една шахта на водомер и тя е циментирана с капак и той се спъна там и се удари в мивката и след това падна в розите. Аз тръгнах към дедо В., защото всичко му стана в кръв, започна много да му тече кръв от главата. Аз се обадих на 112 и се представих, от на жена ми телефона се обадих.

Аз него не съм го удрял М., изобщо не съм го докосвал М..

Дядо В. стреля във въздуха, не е стрелял в ръката на М..

Аз съм разпитан същата вечер от пол.служители. Спомням си какво съм казал там – казал съм същото. Жена ми е бременна в момента и той я 2 притеснява в собствената й къща – това не съм го казал сега.

М. беше дошъл да вземе детето - Й., а ние се бяхме разбрали да му го дадем на другия ден. Й. иначе живее при баща си.Детето - Й. каза, че ще остане същата вечер на село, а след това ще се върне при баща си. Й.q без ние да разберемq беше избягал същата вечер от къщата и е отишъл при баща си, но те явно са го чакали, защото му пишеха съобщения по телефона и му се обаждаха.

Аз като излезнах не съм държал в ръцете си дървен кол.

Аз не съм докосвал М. тази вечер.

В двора бяхме аз, жена ми и дедо В. и М.. М. беше сам, а жена му беше избягала на далеч.

Аз не знам тя как се казва. Не знам с какво е дошъл М.. Аз не съм излизал от двора така, че не съм удрял буса. Аз кола пред къщата не съм видял, там беше само моята кола.

На въпроси на тъжителя:

ПОДС.А.: Тъжителят влезна в двора. Аз не съм удрял бус, защото не съм виждал бус. Моята кола беше пред вратата на двора.

Никой не е прострелял тъжителя в ръката и не знам какво е това, което ми показва на дясната ръка. Аз не съм удрял тъжителя в главата с кол.

ПОДС.В. Н.: Получил съм тъжбата, прочел съм я. Разбирам какво пише в нея.

Какво да разказвам? Той И. каза как е било.

Детето Й. е на дъщеря ми и на М.. Дъщерята не е виждала това дете от 6 месеца. Той е при бащата -М., но там го гледа сестра му – сестрата на Й., а М. въобще не се мярка там, много рядко. Малкият казва, че много рядко вижда баща си.

Тогава Й. беше при нас в моята къща в Братаница и му празнувахме рожден ден. Аз му дадох 50 лева, майка му му даде 100 лева и още 100 лева му даде една друга жена. Проблемът беше да минат на другия ден да му купят дрехи и обувки, защото каквото тя му купи, с това идва детето у нас.

Ние – аз, И. и моята съпруга бяхме вътре в едната стая и чухме разправия. Съпругата ми е незряща и отиде на терасата, а ние с И. излезнахме 3 на двора и видяхме извън двора М. с дъщеря ми се дърпат да се бият – на улицата. Дъщерята тръгна да бяга и влезна в двора и той тръгна с крачки по нея и аз помислих , че ще я бие. Аз бях в двора и го насочих пистолета нагоре във въздуха. Стрелях. Стрелях и втори път пак във въздуха, последователно – един след друг. М. изкара едно дърво /подсъдимият показва дължината, поставяйки лявата си ръка в средната част на дясната мишница/ и ме удари в главата отгоре. След като ме удари, не съм видял какво се случва. После се качих горе по стълбите и беше река от кръв. Дъщерята ме промиваше с ракия и памук.

И. остана долу с М.. Аз не съм видял какво се случва между И. и М..

Знам, че И. се е обадил на 112, защото ме попита каква улица сме.

Не сме се дърпали с М. същата вечер. Той не се е опитвал да ми вземе пистолета, аз го държах високо на горе.

Това не е вярно да съм казал, че И. е ударил буса на М. и дървото се е счупило на две и с едната половина М. е ударил мен в главата. Не помня да съм го заявявал това нещо пред пол.служители. Помня, че се наведох да взема дървото, но М. ме предвари.

М. беше пратил детето за 2-3 часа, колкото да раздразни положението, да изнерви майка му, да й мине радостта и дойде да го вземе. На бащата са присъдени родителките права.

М. пристигна с бус – така видяхме от прозореца. После го видях на пътя.

Не съм видял детето да се е качило в буса. Нямам представа дали детето е било в буса.

На въпроси на тъжителя:

ПОДС.Н.: Не съм прострелял тъжителя в ръката.

Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:

В залата влиза св.М..

Снема се самоличността на св.М., както следва:

Н. С. М.: на 31 години, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство с подсъдимите.