Решение № 245 от 11.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002902188 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Р., ЕГН **********, от с.

Раковски, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 115/10.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 92/2024 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което, след отмяна на решение № 776/23.12.2023 г. по гр. д. № 1099/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, е отхвърлен искът на касатора срещу ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД за заплащане на сумата от 20 000 лв. – частична претенция от общо посочената такава от 120 000 лв. – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП на 30.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2020 г.

В касационната жалба се сочи, че са налице основанията на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК за обезсилване на решението като недопустимо, поради разглеждането на непредявен иск, евентуално за отмяна на решението като 1 неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, за което се излагат подробни съображения. Правят се оплаквания, че окръжният съд е решил да разшири предмета на въззивното производство, като е приел, че следва да съобразява общия справедлив размер на обезщетението по предходен частичен иск за 80 000 лв. от пълната претенция за 120 000 лв., както и че с влязлото в сила съдебно решение по частичния иск този въпрос е окончателно разрешен и е формирана сила на пресъдено нещо - извод, формиран в нарушение на т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. На следващо място се навежда допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 52 ЗЗД, отново с оглед приетото в обжалваното решение, че при едни и същи обстоятелства по втория частичен иск следва да се определи същият размер на обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск, защото в противен случай критерият за справедливост ще бъде нарушен. Поддържа се, че този решаващ извод се намира в противоречие с принципните постановки, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, в чиито мотиви ясно е посочено, че само при решение, с което частичният иск е отхвърлен изцяло или отчасти, ищецът не може да предяви успешно иск за останалата непредявена част от вземането. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдът не е направил своя преценка на доказателствата, не е посочил какви факти приема за установени и какви са правните му изводи във връзка с тях.

Липсва анализ на относимите за определяне на размера на обезщетението факти, които да обусловят крайния извод за неоснователност на частичния иск. По тези и други съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на исковата претенция. В проведеното публично съдебно заседание жалбата се поддържа, претендира се присъждане на сторените във всички инстанции разноски.

Ответникът по касация - ЗАД „Алианц България“ АД, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва касационната жалба. Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. В пледоарията по същество поддържа тезата, че всички посочени от ищеца в предходното исково производство телесни увреждания ведно с техните последици представляват правопораждащи правото на обезщетение факти и се обхващат от силата на пресъдено нещо по частичния иск, а ако се 2 допусне в следващо производство тяхното преразглеждане, при всички положения ще е налице неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и несправедливост на обезщетението, доколкото едни и същи обстоятелства се преценяват от различни съдии. Претендира разноски.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения правен въпрос относно обективните предели на силата на пресъдено нещо, която се формира по изцяло уважен частичен иск, с оглед тяхното съобразяване от съда при предявен последващ иск за друга (респ. за останалата) част от вземането.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като съобрази доводите на страните съгласно правилото на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Обжалваният краен резултат е постановен въз основа на следните мотиви, изложени от състава на Разградския окръжен съд, а именно:

С решение № 14/01.02.2023 г. по гр. д. № 186/2021 г., влязло в сила на 01.03.2023 г., Окръжен съд - Разград е осъдил ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на Н. Р. сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, по предявен като частичен иск от общата сума от 120 000 лева. Приетите по гр. д. № 186/2021 г. на ОС - Разград правнозначими факти са, че Н. Р. е пострадал на 30.06.2020 г. от ПТП, причинено от Свилен Ангелов, управлявал автомобил „Ленд Ровер“ с рег. № ЕН 1485 КВ, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. С одобрено от Районен съд - Бяла споразумение по НОХД № 209/2022 г. Свилен Ангелов е признат за виновен, че е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. с ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1, като е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н. Р., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник и десен долен крайник за срок повече от 30 дни, поради счупване на лява ключица, счупване на дясно колянно капаче, счупване на дясна голямопищялна кост в близкия край, увреждания на вътреставни меки структури (медиален мениск и ставен хрущял) на дясна колянна става, наложило оперативно лечение, хронична нестабилност на дясна колянна става, тромбоза в бедрена и илиячна вени в 3 дясно.

Въз основа на заключението по СМЕ и събраните гласни доказателства съдът по първия частичен иск е направил извод за вида и характера на телесните увреди, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и неудобства, възможностите за пълно възстановяване. Прието е за установено, че ищецът е претърпял изключително тежка съчетана травма, която изцяло е променила качеството му на живот. Претърпял е пет операции и тези оперативни интервенции са свързани с много болки и страдания. Възстановителният и оздравителен период при ищеца след три години от произшествието все още не е приключил и не се очаква пълно възстановяване. Налице са посттравматични усложнения в здравословното му съС.ие – контрактура на дясна колянна става и флеботромбоза на десни бедрена и хълбочна вени вследствие на ограничения двигателен режим. Контрактурата на дясна колянна става ще остане трайна и необратима, а флеботромбозата подлежи на поС.но системно лечение и лабораторен контрол, поради вероятност от рецидиви. Дългосрочната прогноза обосновава невъзможност пострадалият да се възстанови и да бъде пълноценен в дейностите в ежедневния живот. Установено е още, че след произшествието за около три месеца ищецът бил изцяло неподвижен и се нуждаел от чужда помощ, изпитвал много силни болки. Не можел да се храни пълноценно, нито да се обслужва сам. Впоследствие няколко месеца след всяка оперативна интервенция изцяло се нуждаел от чужда помощ. Преди ПТП работел като шофьор, отглеждал пчели, а след инцидента не можел вече да работи /постановено е решение на ТЕЛК, приложено към двете искови молби/ и генерирал дългове. До момента на постановяване на съдебното решение не се е възстановило и психическото му здраве. Не може да работи и да води пълноценен живот. Така съдът е преценил, че претърпените болки и страдания се характеризират с изключително висок и продължителен интензитет и не са приключили. Въз основа на установените факти съдът по предявения първи частичен иск е приел, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 80 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В резултат на този извод искът по гр. д. № 186/2021 г., предявен като частичен за 80 000 лв. от общ размер 120 000 лв., е уважен изцяло.

Въззивният съд изрично е отбелязал, че в настоящия съдебен процес не 4 се сочат факти и обстоятелства, които да са относими към предмета на иска и да не са били разгледани в първото по ред съдебно производство.

Като е съобразил, че предявеният от Н. Р. частичен иск за 20 000 лв. от сумата 120 000 лв. е втори по ред, и като е взел предвид задължителното тълкуване, направено в т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че въпросите, свързани с наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, съществуването на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл. 380 КЗ, са установени с влязлото в сила решение по гр.д. № 186/2021 г. на ОС - Разград. По-нататък въззивният съд е основал изводите си на съдебна практика (решение № 65 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2021 г., I г. о.), според която макар при разглеждането на втория частичен иск съдът да не е обвързан от общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, приет за справедлив при разглеждането на първия частичен иск, той следва да обоснове извода си защо приема различен от първия съдебен състав общ размер на обезщетението; при едни и същи обстоятелства съдът по втория частичен иск следва да определи същия общ размер на обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск, в противен случай критерият за справедливост ще бъде нарушен. Различният общ размер на обезщетението може да бъде мотивиран от съда по втория частичен иск с обстоятелства, които не са били обсъждани при разглеждането на първия частичен иск, но само ако те са в предмета на делото /например когато се касае за пропуск на съда по първия частичен иск, който не е обсъдил определени обстоятелства, въпреки че е бил длъжен да ги обсъди/.

По тези съображения и като е приел, че са налице едни и същи факти и обстоятелства в двете съдебни производства и не са посочени такива, които да не са били разгледани в производството по гр. д. № 186/2021 г. на РОС, съставът на въззивния съд е намерил, че с оглед спазване на принципа на справедливост следва да определи същия общ размер на обезщетението, като този по първия частичен иск – 80 000 лв., поради което искът за горницата следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е налице твърдяното в касационната 5 жалба превишаване на рамките на спорния предмет или произнасяне по непредявен иск от страна на въззивния съд. Оплакванията на касатора касаят изцяло правилността на обжалвания съдебен акт.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване , е дадено разрешение с формираната задължителна съдебна практика по Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, т.

2, според която решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото спорно право. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в хипотезата на уважен частичен иск обективните предели на силата на пресъдено нещо, която се формира с решението, обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното право; Когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата (остатъка) от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем, което може да съществува, но може и да не съществува; Обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното решение по частичен иск се изчерпват с предмета на делото, т. е. с предявената за съдебна защита част от вземането, а по останалата част може да се формира нова - различна сила на пресъдено нещо; Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно неговото основание преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, но не и правопогасяващите възражения за останалата непредявена с частичния иск част от вземането.