Определение № 477 от 12.09.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. Сливен, 12.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. М.а Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Стефка Т. М.а Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500318 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. И. Ж. чрез пълномощника адв. Д.

М. от АК – Пловдив против Определение №2351 от 24.07.2023г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№5829/2022г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. Д. В. М. за изменение на Решение №467/06.06.2023г. по гр.д.

№5829/2022г. по описа на СлРС в частта относно разноските.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно. Посочва, че от представеното по делото удостоверение се установява регистрирането на адв. М. по ЗДДС. Съгласно трайно установената практика на ВКС, при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение следва да включва ДДС, съгласно пар. 2а от ДР на НМРАВ №1/2004г. Посочва, че ВКС приема, че предоставянето на безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1 от ЗАдв не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. Ако се приеме противното, регистрираните по ЗДДС адвокати ще се поставят в по-неблагоприятно положение от регистрираните по ЗДДС след изплащането на ДДС. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да осъди насрещната страна да заплати на адв. М. дължимото ДДС върху определеното от съда възнаграждение, както и заплатената по делото такса от 15лв.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна „Неткредит“ ООД, гр. София, коят о е депозирала отговор в законоустановения срок чрез гл. юриск.

1

Палазов. С отговора частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли съда да я остави без уважение. Счита, че правната помощ, която адвокат оказва на лице е безплатна – безвъзмездна, а безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с ДДС. Посочва, че производството по чл.248 от ГПК има несамостоятелен характер и в него не се носи отговорност за разноски.

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С Решение №467/06.06.2023г. по гр.д.№5829/2022г. на СлРС е уважен изцяло предявения от С. И. Ж. против „Неткредит“ ООД, гр. София иск, като е прогласена нищожността на клаузите по чл.4, ал.3 и чл.6 от Договор за потребителски кредит от 05.04.2022г., сключен между страните. С решението „Неткредит“ ООД, гр. София е осъдено да заплати на адв. Д. В. М. адвокатското възнаграждение в размер на 400лв., на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

В законоустановения срок адв. Д. М. в качеството си на пълномощник на С. И.

Ж. е подал до СлРС молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480лв., с включен ДДС, поради факта на регистрацията му по ЗДДС.

С обжалваното Определение №2351 от 24.07.2023г. СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че предоставената услуга по чл.38, ал.1 от ЗА не може да се счете за възмездна. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга.

Въззивният съд не споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение, като е постановил допустим, но неправилен съдебен акт, в отклонение на съдопроизводствени правила, закрепени в чл.78, ал.1 от ГПК и на приложимия материален закон в нормата на § 2а от Наредба № 1/2004 г. и чл.2, т.1 от ЗДДС.

Безспорно по делото е установено, че пълномощника на ищцата – адв. М., оказал й безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, е лице, регистрирано по ЗДДС - по делото /л.46 от първоинстанционното гр.д. №5829/2022г. на СлРС/ е приложено удостоверение, издадено от НАП, относно регистрирането на адв. Д. В. М. по ЗДДС от 11.04.2023г.

По въпроса относно начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалия правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, е налице трайна и последователна съдебна практика, чието разбиране настоящия състав изцяло споделя и към което се присъединява. Следва да се отбележи, че цитираното от 2 първоинстанционния съд определение на ВКС по ч.гр.д. №1323/2023г. се явява изолиран случай и не представлява задължителна съдебна практика.

Според трайната съдебна практика, адвокатското възнаграждение в посочената хипотеза се формира, като задължително включва и ДДС, без да провежда разграничение дали то е определено по договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Това разрешение на поставения и по настоящето дело правен въпрос се дължи на буквалното тълкуване на нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г., според която за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Отделно от изложеното, вкл. логическото и систематично тълкуване на обсъжданата правна норма във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. и чл.2, т.1 от ЗДДС, предпоставят същия правен извод, предвид че предоставените от адвоката правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 от ЗА ред.

С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА се възмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1, вр. с чл. 8 от ЗДДС. Предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал.1 от ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, във вр. с пар. 2а от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС.

Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и се уважи молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, присъждайки се допълнително такива в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат, регистриран по ЗДДС, в размер на 80лв. за платен ДДС върху минималното възнаграждение от 400лв. /правилно определено от първоинстанционния съд в размера по чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ/.

По отношение на направеното с частната жалба искане за присъждане на разноски за заплатена държавна такса за въззивното обжалване, следва да се посочи, че в производството по чл. 248 от ГПК не се дължат разноски, съгласно трайната практика на ВКС и искането не следва да се уважава. Разпоредбата на чл.81 от ГПК е неприложима в това производство, тъй като определението по чл. 248 от ГПК няма характер на акт по чл.81 от ГПК - с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството по чл.248, ал.1 от ГПК не представлява образувано ново 3 съдебно производство, с различен предмет от исковото производство. Същото има несамостоятелен характер, тъй като негов предмет са заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. Касае се за определение, с което не се слага край на съдебното производство, а се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските при направено от страната искане. С оглед на това изходът от производството по чл. 248 от ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. След като не се дължат разноски в производството по чл. 248 от ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2351 от 24.07.2023г., постановено по гр.д.№5829/2022г. по описа на Сливенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. Д.

В. за изменение на Решение №467/06.06.2023г. по гр.д.№5829/2022г. по описа на СлРС в частта относно разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №467/06.06.2023г. по гр.д.

№5829/2022г. по описа на СлРС в частта относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ********** да заплати на адв. Д. В. М. от АК – Пловдив, адрес на кантората: гр. Пловдив, ********* на основание чл.38, ал.2, вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв допълнително сумата от 80лв., представляваща ДДС върху присъденото от Сливенски районен съд възнаграждение от 400лв. за първоинстанционното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4