Решение № 96 от 09.07.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. В., 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря НИН като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20261300500227 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ТБАБ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Л.", ул. „Д***,чрез юрисконсулт КЗ против Решение № 21/27.02.2026 г., постановено по гр. д. № 20251310100409, III състав, по описа на Районен съд - Б., с което е уважен предявеният срещу банкова институция иск за признаване на установено нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит 7053462046 от 23.06.2023 г.

Твърди се, че Решението за неправилно, и молят същото да бъде отменено изцяло, като вместо него да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск.

Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е направил извод, че процесният договор е недействителен на основание 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че точно са посочили в договора на осн . чл.11 ал.1 т.10 ЗПК ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, което изискване е спазено и написано в Договора:

1

ГПР - 34.75 % и обща дължима сума 19 948.24 лева.

ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. С оглед предходното, считат, че съгласно практиката на ВКС, всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са изпълнени. /Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. дело № 3253/2021 г. на ВКС, 3 Г.О./.

По отношение на въпроса дали застрахователната премия представлява разход, който следва да се включи в общите разходи по кредита, т.е. при калкулирането на ГПР се посочва, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, че кредитополучателя сам е пожелал ползването на допълнителна услуга - застраховка, че отказът от застраховката, след сключването на договора за кредит, няма да промени условията на договора за кредит (лихва, размер на вноска или друг параметър). Съгласно цитирания и от съда § 1, т. 1 от ДР на ЗПК разход по кредита е застрахователната премия само когато сключването на договора за услуга (застраховка) е задължително условие за получаването на кредита.

Съдът не бил обсъдил изложените от Банката аргументи за характера на застрахователната премия.

Застрахователната премия е цената на застрахователната услуга, като в случай на застрахователно събитие, застрахователното обезщетение е изцяло в полза на кредитополучателя - или като плащане за погасяване на дължими суми по договора за кредит или като директно плащане към кредитополучателя за покриване на нужди (в случай на предсрочно погасяване на договора за кредит; Застрахователната премия се връща по сметка на кредитополучателя и Банката не може да погаси със сумата автоматично договора за кредит главницата по кредита остава непроменена, но сумата от застрахователната премия, върната от застрахователя, се използва само от кредитополучателя, а не от Банката.

Твърди се, че застрахователната премия не е част от общите разходи по 2 кредита, защото сключването на застрахователен договор не е условие за получаването на кредита.

1) В този смисъл е и чл. 19 от Договора за кредит, където изрично е посочено, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Това еднозначно показва, че допълнителната услуга застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, т.е. застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита,

2) Преди да сключи договора за кредит (в случая това е станало на 10.08.2021 г.) ищецът е подписал Заявление - декларация за установяване на договорни отношения. С този документ Банката запознава потребителя с целта на обработване на личните му данни, събира декларации по ЗМИП, както и с възможността да избере или не сключването на застраховка. В т. 13 от Заявлението-декларация (приета като доказателство по делото) ищецът е декларирал изрично съгласието си за сключване на застраховка:

При всички положения условията по договора за кредит остават непроменени - размер на лихва, размер на ГПР, единствено срокът би се променил в случай на предсрочно погасяване на кредита. Това е изрично записано в т. 10 от Общите условия за застрахователна програма „Защита на кредита“ към Застрахователен сертификат № 170534620462023:

Посочва се, че неправилно първоинстанционният път е достигнал до извода, че реалният размер на ГПР е различен от този посочен в договора.

Основният въпрос в случая е дали разходите по застрахователния договор следва да бъдат причислени към ГПР, като считат, че не трябва С оглед Факта, че застраховката не е била условие за сключването на основния договор, същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя, факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за кредит, съобразявайки разписаното в 5 1. т. 1 от ДР на ЗПК, считат че в настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР.

Предвид гореизложеното, излагат твърдение, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че реалният размер на ГПР не отговаря на 3 посочения на в договора, както и че задължението на клиента по застраховката следва да бъде причислено към ГПР, поради което поддържат изложената в отговора на исковата молба теза, че процесният договор за потребителския кредит, е в унисон с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПКМолят Съда да отмени изцяло Решение № 21/27.02.2026 г., постановено по гр. д. № 20251310100409, III състав, по описа на Районен съд - Б., и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

Постъпил е отговор на въззивна жалба от Д. П. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „К***, чрез адвокат А. А. М., личен № **********, със служебен адрес: гр. С., ул. „К***, тел. **********= В отговора се поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, а въззивната жалба неоснователна .

Сочи се, че спорния въпрос, по който въззивникът концентрира своите доводи, е дали Районен съд - Б. правилно е приел, че Договор за потребителски кредит № 7053462046 от 23.06.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Първоинстанционният съд е формирал своя решаващ извод, приемайки, че годишният процент на разходите (ГПР) е посочен невярно, тъй като в него не са включени разходите за застрахователни премии, които в конкретния случай са били задължително условие за сключване на Договора при уговорените параметри.

Въззивникът твърди, че е изпълнил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като е посочил ГПР в размер на 34.75% и обща дължима сума, а застрахователната премия не следва да се включва в ГПР, тъй като сключването на застраховката е било доброволно, а не задължително условие за отпускане на кредита.

Сочи се, че този довод е изцяло неоснователен и противоречи както на събраните по делото доказателства, така и на трайно установената съдебна практика.Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на договорните клаузи и правилно е заключил, че формално декларираната в чл.

19 от Договора „доброволност“ на застраховката е привидна и цели 4 заобикаляне на закона (чл. 21, ал. 1 ЗПК). Задължителният характер на застраховката произтича от самата структура на сделката, предложена от банката и приета от потребителя.

Твърди, че застраховката не е самостоятелна и незадължителна услуга, а е неразделна част от предложения кредитен продукт. Потребителят не е имал реален избор да получи кредит от 10 000 лв. при същите условия (лихвен процент, срок), без да заплати и процесните застраховки.

В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд (ВКС), както и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) също е категорична. В Решение по дело С-714/22 СЕС приема, че разходите за допълнителни услуги попадат в обхвата на „общи разходи по кредита“, когато закупуването им се оказва задължително за получаването на кредита или представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи. В Решение по дело С-377/14 СЕС уточнява, че „общият размер на кредита“ обхваща само сумите, реално предоставени на потребителя, като се изключват тези, използвани от кредитора за плащане на разходи, свързани с кредита.

Сочи се,че като не е включил разхода за задължителните застраховки в размер на 2 987.62 лв. при изчисляването на ГПР, въззивникът е посочил невярна, занижена стойност на ГПР (34.75% вместо реална стойност над 65%), с което е нарушил императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Освен това, посочването на непълен и неверен ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, тъй като потребителят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита и е лишен от възможността да направи информиран избор.Правилно първоинстанционният съд бил приложил санкционната норма на чл. 22 от ЗПК, съгласно която неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Последицата от обявената недействителност също е правилно определена от съда съгласно чл. 23 от ЗПК - потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи.

С оглед изложеното, счита, че Решение № 21 от 27.02.2026 г. по гр. д. № 409/2025, по описа на РС - Б., III - ти граждански състав, е правилно, законосъобразно и обосновано и моли Съда да го потвърди изцяло, както и да отхвърли и остави без уважение като неоснователна и недоказана депозирана въззивна жалба от „ТБАБ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес 5 на управление: гр. С., р-н „Л.“, ул. „Д***, представлявано от В. А.ов Г., АлЧД, НГС и ЛТ - Изпълнителни директори.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна в отговора към въззивната жалба, както и всички данни по делото, прие за установено следното :

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.

От данните по делото се установява, че с решение № 21 /27.02.2026г. по грд № 409/2025г. РС-Б. обявил за недействителен Договор за потребителски кредит № 7053462046 от 23.06.2023 г., сключен между Д. П. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „К***, и „ТБАБ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Л.", ул. „Д***, ап. 3, представлявано от В. А.ов Г., АлЧД, НГС и ЛТ - Изпълнителни Директори на осн. чл. 22 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗПК.