Решение № 1323 от 02.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1323 гр. Варна, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100502367 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 16430/05.09.2024г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител ******, рег.№ *** с район на действие ОС-Варна, подадена от „*********“ АД, ЕИК ******* – длъжник по изпълнително дело № 2024***0400503 по описа на ЧСИ ****** срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 22.08.2024г., с което е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, както и размера на определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя в размер на 500 лева, както и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди се, че делото не е с фактическа и правна сложност и по него не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което дължимо е само възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело, но не и тази по чл.10, т.2 за водене на изпълнителното дело. Моли се постановлението на съдебния изпълнител досежно приетите разноски да бъде отменено.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило становище по жалбата от взискателя П. Г.

В., чрез процесуалния му представител. Заявява становище за неоснователността й. Твърди, че длъжникът не е изпълнил в срока за доброволно изпълнение задължението си да заплати 1 присъдените в полза на взискателя суми, поради което с последваща молба взискателят е сезирал съдебния изпълнител с молба за предприемане на действия по изпълнението.

Посочва, че възнаграждението за образуване на изпълнителното дело и за воденето му са определени съгласно чл.10 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се следват такива както по т.1 за образуване на изпълнителното дело, така и по т.2 за процесуално представителство по изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Частният съдебен изпълнител ****** в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна. Излага, че при образуване на изпълнителното дело взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за което е представил доказателства. След като длъжникът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение дължимите суми по изпълнителния лист, по молба на взискателя са предприети изпълнителни действия по налагане на запор, за което на пълномощника на взискателя също се следва възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК насочена срещу обжалване на постановление за разноски, поради което се явява процесуално допустима.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 2024***0400503 по описа на ЧСИ ****** е образувано на 08.08.2024г. по молба на П. Г. В., чрез процесуалния си представител за принудително събиране на суми присъдени с изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ 2733/2023г. по описа на ВРС дължими от длъжника „*********“ АД, а именно сумата от 1627,80 лева.

Към молбата е представен Договор за правна защита и адвокатско пълномощно от взискателя към адв.Д. П. съдържащо и разписка за заплатено в полза на адвоката възнаграждение в размер на 500 лева.

До длъжника „*********“ АД е изпратена призовка за доброволно изпълнение получена на 13.08.2024г.

С молба от 12.08.2024г. взискателят, чрез процесуалния си представител е сезирал съдебния изпълнител с искане за предприемане на изпълнителни действия чрез налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

Изпратено е запорно съобщение до „******“ АД изх.№ 16741/12.08.2024г., в което е посочен размер на вземането - общо 2504,06 лева.

На 20.08.2024г. пълномощникът на длъжника е депозирал възражение срещу приетия от ЧСИ размер на адвокатското възнаграждение от 500 лева, с твърдения, че е прекомерен и следва да бъде намален до размера на дължимото такова за образуване на изпълнително дело от 200 лева. Във връзка с това е поискано и намаляване на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

2

Видно от представеният протокол за разпределение от 28.08.2028г. съдебният изпълнител е определил такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 228,26 лева с ДДС върху материален интерес от 1627,80 лева по изпълнителен лист и заплатеното адвокатско възнаграждение от 500 лева.

С постановление от 22.08.2024г. /изпратено на длъжника на 29.08.2024г./ съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на приетите разноски по изпълнителното дело.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.

№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.

Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размерът на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителните действия, други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство и др.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

В случая съдебният изпълнител е приел за изпълнение и е отказал да измени чрез намаляването им сторени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 500 лева включващо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането.

По въпроса за приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за образуване на изп.дело не е налице оспорване от жалбоподателя.

Възраженията са срещу приетите разноски за разликата над 200 лева до 500 лева като се твърди, че същите са завишени.

Съдът намира, че сумата на прието от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение е основателно претендирана от взискателя. Съгласно чл.10, т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на 3 изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лева, а на основание чл.10, т.2 от същата, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания ½ част от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2. В случая длъжникът не е заплатил доброволно дължимите по изпълнителния лист суми в полза на взискателя, а това е станало въз основа на предприети по инициатива на взискателя принудителни изпълнителни действия чрез налагане на запор на банкова сметка на длъжника, в изпълнение на което на 12.08.2024г. е изпратено запорно съобщение до „******“ АД. Плащане на задължението по сметка на ЧСИ е направено след получаване на запорното съобщение от третото лице, на 21.08.2024г.

На база на установената хронология на действията на страните по изпълнителното дело, се установява, че взискателят е предприел извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното си вземане изразяващо се в осъществяване на изпълнителен способ – запор на вземания на длъжника по банкова сметка. Т. е налице е основанието на чл.10, т.2 от Наредба 1/2004г. за договаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение за извършване на действия по изп.дело след образуването му. Размерът от 500 лева е малко над минимално дължимия определен по реда на чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата /431,40 лева/, което не го прави прекомерен. Горното обуславя извод, че сумата е подлежащ на възстановяване разход на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение и следователно е налице основание за приемането й от съдебния изпълнител. Обстоятелствата колко е продължило изп.дело, колко и какви изпълнителни способа са приложени с цел удовлетворяване, са ирелевантни за дължимостта на адвокатско възнаграждение при липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника.

Искането по отношение на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ в жалбата е за намаляването й поради това, че същата не е съобразена с размера на дълга. Разпоредбата на т.26 от ТТРЗЧСИ сочи, че пропорционалната такса се събира за извършване на изпълнителни действия и е процент от материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е разход по изпълнението, който е дължим от длъжника на основание чл.79, ал.1 от ГПК и който се събира заедно с вземането по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. На това основание разходът за адвокатско възнаграждение се включва в понятието за „материален интерес“ и „събрана сума“, поради което следва да се включва в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В този смисъл е и решение № 278/25.06.2012г. по гр.д.№ 414/2012г. на ВКС. Нещо повече, в т.4 от Забележките към чл.26 от ТТРЗЧСИ е посочено изрично, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси /не и адвокатско възнаграждение/, като изключението има предвид невъзможността за начисляване на такса върху такса. На това основание посоченият размер на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, като правилно определена, не подлежи на корекция.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК жалба с вх.

№ 16430/05.09.2024г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител ******, рег.№ *** с район на действие ОС-Варна, подадена от „*********“ АД, ЕИК ******* – длъжник по изпълнително дело № 2024***0400503 по описа на ЧСИ ****** срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 22.08.2024г., с което е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, както и размера на определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, пр. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5