Определение № 15853 от 22.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15853 гр. София, 22.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Надя Пл. Христова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503376 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по:

1. частна жалба вх.№ 57630/18.02.2025г. по регистъра на СРС депозирана от Кредисимо“ЕАД, ЕИК 175330437 срещу Определение № 5283/31.01.2025г. по гр.д. № 32658/2024г. по описа на Софийски районен съд, 40-ти състав в частта, с която молбата му по чл. 248 от ГПК е отхвърлена. Неправилно било прието че жалбоподателят не бил направил своевременно оспорване на същото поради прекомерност. Такова изявление направил със становището за първото о.с.з . Делото било с ниска сложност, Наредба № 1/2004г. не била задължителна.

На ищеца следвало да се присъдят разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 240лв.

2. частна жалба вх.№ 57707/18.02.2025г. по регистъра на СРС депозирана от Ай Тръст“ЕООД, ЕИК 203508899 срещу Определение № 5283/31.01.2025г. по гр.д. № 32658/2024г. по описа на Софийски районен съд, 40-ти състав в частта, с която молбата му по чл. 248 от ГПК е отхвърлена. Неправилно било прието че жалбоподателят не бил направил своевременно оспорване на същото поради прекомерност. Такова изявление направил със становището за първото о.с.з.Делото било с ниска сложност, Наредба № 1/2004г. не била задължителна. Предявени били два установителни иска по два договора, но двата договора които били оспорени били свързани и следвало да се гледат като едно цяло, имало безспорни факти, само тълкуване на клаузи по договора били реално спорния предмет, процесуален представител на ищеца реално само подал искова молба и становище.

Ответникът по жалбите - С.И.Д., ЕГН ********** е оспорила жалбите като неоснователни. Посочила е , че определението е правилно. Адвокатски хонорар би заплатен, не бил при условията на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., възражение срещу същия не било направено своевременно Възражението преди първо о.с.з. сочело че не са 1 налице предпоставки по чл. 38, ал.1 от ЗАдв. евентуално искане за определяне на минимално възнаграждение, но това не било възражение за прекомерност, а изявление направено на плоскостта на чл. 38 от ЗАдв.

Отделно предмет на делото били два иска, извършените процесуални действия от адвоката на ищеца и сложността на делото съответствали на присъдените разноски, те били под минималния размер по Наредба № 1/2004г.

Съдът като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото намира следваното от фактическа страна:

С Решение № 20910/19.11.2024г. по дело № 32658/2024г. по описа на СРС е признато за установено по предявен от С.И.Д., ЕГН ********** иск срещу Кредисимо“ЕАД, ЕИК 175330437, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 2791274/17.06.2023г. е нищожен на основание на чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, като Кредисимо“ЕАД, ЕИК 175330437 е осъдено да заплати на С.И.Д., ЕГН ********** съдебни разноски от 1056,06лв., от които 650лв. възнаграждение за адвокат; срещу Ай Тръст“ЕООД, ЕИК 203508899 , че сключеният между страните договор за потребителски кредит №за предоставяне на поръчителство от 17.06.2023г. е нищожен на основание на чл. 26, ал.1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, като Ай Тръст“ЕООД, ЕИК 203508899 е осъдено да заплати на С.И.Д., ЕГН ********** съдебни разноски от 1032,09лв., от които 650лв. възнаграждение за адвокат;

С молби от 13.12.2024г. двамата ответници са поискали изменение на решението в частта за присъдените на ищеца разноски за възнаграждение за адвокат, сочещи че същото е прекомерно , не съответства на сложността на делото, припадащото се възнаграждение не следвало да е по-високо от минималното по Наредба № 1/2004г. според Ай Тръст“ЕООД по иска срещу него, а според Кредисимо“ЕАД по иска срещу него следвало да се присъди възнаграждение от 150лв., защото Наредба № 1/2004г. не била задължителна.

Ищецът е оспорил молбата.

С Определение от 31.01.2025г. СРС е отхвърлил молбите, пиремайки че не е било направено своевременно възражение за прекомерност ат Кредисимо“ЕАД.

Искането на Ай Тръст“ЕООД било за присъждане на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г., а присъденото такова било по-ниско.

При така установеното съдът приема от правна страна следното:

Жалбите са подадени в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такива са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК в срока за обжалване на решението, ако същото е обжалваемо, по искане на страната съдът може да измени или допълни решението в частта разноските. При подадена молба по чл. 248 от ГПК на насрещна страна се дава възможност за становище, като съдът се произнася в закрито заседание и определението постановено по реда на чл. 248 от ГПК може да се обжалва по реда , по който подлежи на обжалване решението. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите 2 най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Претенцията за разноски , макар и обусловена от изхода на делото по главния спор, има относителна самостоятелност. Отговорността за разноски не се разпределя служебно от съда, а е въпрос, по който съдът се произнася, само ако е сезиран. С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските. Първата хипотеза е за изменение на решението в частта за разноските.

Втората хипотеза е за допълване на решението в частта за разноските. Разликата между двете хипотези е в това дали съдът е формирал воля по отговорността при наличието на валидно сезиране с такова искане. В хипотеза, в която съдът не се е произнесъл по направеното искане за разноските, е налице непълнота при формирането на волята на съда. Тази непълнота може да се отстрани по реда на чл.

248, ал.1, пр. 1 от ГПК - по искане за допълване на решението в частта за разноските, която възможност е уредена от законодателя в отклонение от принципа на чл. 246 от ГПК. За да се реализира тази възможност от страната не е нужно тя е да е представила списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Втората хипотеза на чл.

248, ал.1 от ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, намира приложение тогава, когато при валидно направено искане за присъждане на разноски съдът е определил дължимите разноски с решението, но страната твърди и иска решението в тази част да бъде коригирано в съответствие с твърденията и за действително направените разноски от страната. При тази хипотеза искането не е да се допълни решението като съдът се произнесе и по отговорността за разноските, а е налице искане за изменение в размера на вече присъденото.

Списъка с разноски е процесуална предпоставка само за упражняване на правото по чл. 248, ал.1, пр. 2 от ГПК- в частта за изменение на решението в частта за разноските и то независимо, че страната е направила само един разход по делото.

Липсата на списък на разноски води до процесуална недопустимост на искането за изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските. Липсата на този списък, обаче, не води до процесуална недопустимост на искането за допълване на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Това е така, защото разпоредбата на чл. 80 от ГПК е императивна и ограничителна, същата визира единствено и само искането за изменението на решението в частта за разноските, поради което и не може да се тълкува разширително.. (В този смисъл т.2, т. 8, т. 9 Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).

В конкретния случай първоинстанционният съд е бил валидно сезиран с искане за присъждане на разноски от ищеца, с решението си районният съд се е произнесъл по отговорността за разноски , поради което и молбата по чл. 248 от ГПК е била за изменение на решението в частта за разноските претендирани от адвоката на ищеца. Доколкото се оспорват присъдени в тежест на ответниците разноски, то за допустимостта на молбите им не е било нужно те да представят списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Това е така, защото списъкът има значение само за претенции на страната за сторените от нея разноски, но няма отношение към претенцията за разноски на насрещната страна.

3

Правилно СРС е приел, че молбата по чл. 248 от ГПК на Кредисимо“ЕАД е неоснователна. С отговора на исковата молба и със становището от 04.11.2024г. е направено оспорване на съществуване на условия за предоставяне на безплатна правна помощ на ищеца, евентуално е поискано на адвоката на ищеца да се присъди възнаграждение в минимален размер от 150лв. Това изявление на Кредисимо“ЕАД не е прецизно и ясно, но дори да се приеме, че е възражение за прекомерност, то същото е неоснователно. Договор за кредит е за 4000лв., предявен иск е за нищожност на същия, исковата молба е подробна, пред районния съд са събирани писмени доказателства, но и заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Така съдът приема, че присъдените разноски за адвокат в размер на 650лв. съответстват на сложността на делото.

Правилно СРС е приел, че молбата по чл. 248 от ГПК на Ай Тръст“ЕООД е неоснователна. Със становището от 04.11.2024г. е направено възражение за прекомерност на претенцията за разноски за възнаграждение за адвокат, но същото е неоснователно. Договор за поръчителство е за възнаграждение от 3927,11лв., предявен иск е за нищожност на същия, исковата молба е подробна, пред районния съд са събирани писмени доказателства, но и заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Така съдът приема, че присъдените разноски за адвокат в размер на 650лв. съответстват на сложността на делото. Следва да се посочи, че с молбата по чл. 248 от ГПК Ай Тръст“ЕООД е поискал да се присъди на ищеца разноски за възнаграждение за адвокат в минималния размер по Наредба № 1/2004г., но присъденото от СРС е по-ниско от него. Диспозитивното начало не предоставя възможност на съда да присъди разноски в размер по-малък от този, с който ответникът се е съгласил.

Мотивиран от горното, Софийски Градски Съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 57630/18.02.2025г. по регистъра на СРС депозирана от Кредисимо“ЕАД, ЕИК 175330437 и частна жалба вх.№ 57707/18.02.2025г. по регистъра на СРС депозирана от Ай Тръст“ЕООД, ЕИК 203508899.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4