Определение № 225 от 11.03.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. Разград, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20253300500107 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 183 / 03.02.2025г. по частно гражданско дело № 20253320100068 по описа за 2025 година на Районен съд – Кубрат, в ЧАСТТА, с която е отхвърлено Заявление с вх.№ 345/30.01.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, с управители С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч. чрез пълномощник юрисконсулт Г.С. срещу Д. Г. Н., ЕГН ********** с пост./наст. адрес ******************, В ЧАСТТА за заплащане на сумите: за разликата от 1035.63 лева до претендираните със заявлението 1367.15 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането; 508.97 лева – непогасено договорно възнаграждение дължимо за периода от 05.12.2020 г. до 03.12.2021 г.; 248.68 лева – лихва за забава дължима за периода от 06.07.2020 г. до 03.12.2021 г.; 1 210.64 лева – законна лихва начислена от 03.12.2021 г. до 30.01.2025 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40000075564/03.06.2020 г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.

Позовава се на съдебна практика - Определение № 14 от 3.01.2019 г. на ОС Варна по в. ч. т. д. № 1917/2018 г., Определение от 9.05.2019 г. на ОС Габрово по в. ч. гр. д. № 145/2019 г., Определение от 21.05.2019 г. на ОС Габрово по в. ч. гр. д. № 171/2019 г. и др. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след 1 проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК, приложим съобразно предвиденото в чл. 278, ал. 4 ГПК, препраща към тях, като предвид възраженията в частната жалба следва да добави следното:

Производството по делото е образувано пред първоинстанционния съд по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Г. Н. за заплащане в полза на заявителя на парично задължение в размер на 1367.15 лева – неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40000075564/03.06.2020 г., сключен между заявителя и Д. Г. Н.; 508.97 лева – непогасено договорно възнаграждение дължимо за периода от 05.12.2020 г. до 03.12.2021 г.; 386.37 лева – неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст;

918.75 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 30.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 500.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни;

248.68 лева – лихва за забава дължима за периода от 06.07.2020 г. до 03.12.2021 г.; 1 210.64 лева – законна лихва начислена от 03.12.2021 г. до 30.01.2025 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски – заплатена държавна такса в размер на 103.41 лева и претендирано възнаграждение за юрисконсулт в размер на 260.00 лева, на основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Заявителят твърди, че кредитополучателят е погасил 3 месечните вноски по кредита, след което изпаднал в забава, като и след настъпване на крайния падеж 05.08.2022 г. – останал задължен.

С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Г. Н., ЕГН ********** с пост./наст. адрес ******************, за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: за разликата от 1035.63 лева до претендираните със заявлението 1367.15 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането; 508.97 лева – непогасено договорно възнаграждение дължимо за периода от 05.12.2020 г. до 03.12.2021 г.;386.37 лева – неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 918.75 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси;

30.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 500.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни; 248.68 лева – 2 лихва за забава дължима за периода от 06.07.2020 г. до 03.12.2021 г.; 1 210.64 лева – законна лихва начислена от 03.12.2021 г. до 30.01.2025 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40000075564/03.06.2020 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 103.41 лева – платена държавна такса и до 260 лева, претендирано от заявителя юрисконсултско възнаграждение, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното:

Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.

100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал.

3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи 2 по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др.

Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от 3 кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорен Годишен лихвен процент 41.00 % и ГПР 48.88 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля петкратния размер на законната лихва. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги. Освен това, посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК.

Доколкото заявителят признава, че са извършени плащания на три погасителни вноски в общ размер на 464.37 лева, следва да се присъди за погасяване само сумата в размер на неплатената предоставена по договора главница.

Обезщетението за забава е с извъндоговорен характер и длъжникът дължи такова обезщетение от деня на поканата от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като такава не е отправена до длъжника, същият дължи обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № Определение 222/11.03.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500118 по 4 описа за 2025 година, Определение № 224/11.03.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 2025330050016 по описа за 2025 година, Определение № 223/11.03.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500114 по описа за 2025 година, Определение № 203/05.03.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500113 по описа за 2025 година, Определение № 188/25.02.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500108 по описа за 2025 година, Определение № 179/20.02.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500106 по описа за 2025 година, Определение № 180/20.02.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500105 по описа за 2025 година, Определение № 173/19.02.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500100 по описа за 2025 година, Определение № 95/27.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500046 по описа за 2025 година, Определение № 109/28.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500060 по описа за 2025 година, Определение № 93/27.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500057 по описа за 2025 година, Определение № 94/27.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500047 по описа за 2025 година, Определение № 58 от 20.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500027 по описа за 2025 година, Определение № 69 от 22.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500026 по описа за 2025 година, Определение № 30 от 13.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500014 по описа за 2025 година, Определение № 32 от 13.01.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500012 по описа за 2025 година, Определение № 44 от 14.01.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500011 по описа за 2025 година, Определение № 33 от 13.01.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500010 по описа за 2025 година, Определение № 17 от 08.01.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500001 по описа за 2025 година, Определение № 12 от 08.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500499 по описа за 2024 година, Определение № 11 от 08.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500485 по описа за 2024 година, Определение № 651 от 12.12.2024г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500476 по описа за 2024 година, Определение № 653 от 13.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500475 по описа за 2024 година, Определение № 649 от 12.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500473 по описа за 2024 година, Определение № 642 от 09.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500456 по описа за 2024 година, Определение № 634 от 05.12.2024г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500448 по описа за 2024 година, Определение № 638 от 05.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500440 по описа за 2024 година, Определение № 582 от 11.11.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500411 по описа за 2024 година, Определение № 576 от 11.11.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500395 по описа за 2024 година, Определение № 499 от 18.09.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500356 5 по описа за 2024 година, Определение № 485 от 16.09.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500359 по описа за 2024 година, Определение № 526 от 02.10.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500358 по описа за 2024 година, Определение № 497 от 18.09.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500326 по описа за 2024 година,Определение № 423 от 26.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500291 по описа за 2024 година, Определение № 414 от 24.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500284 по описа за 2024 година, Определение № 400 от 19.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500283 по описа за 2024 година, Определение № 388 от 09.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500269 по описа за 2024 година, Определение № 396 от 16.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500268 по описа за 2024 година, Определение № 378 от 05.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500250 по описа за 2024 година, Определение № 377 от 05.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500248 по описа за 2024 година, Определение № 376 от 05.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500247 по описа за 2024 година, Определение № 360 от 28.06.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500249 по описа за 2024 година, Определение № 350 от 28.06.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500239 по описа за 2024 година.