Решение № 187 от 04.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Плевен, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500346 по описа за 2026 година На 19.01.2026 г. И. А. А. е подал жалба срещу постановление №138 от 15.12.2025 г. по изп.д. №*** на ЧСИ В.С., с което е оставена без уважение молбата му да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – поради настъпила перемпция. В жалбата се твърди, че посоченото изп. дело е образувано през 2023 г. по молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, като на 27.01.2025 г. „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател въз основа на договор за цесия от 18.12.2024 г. Твърди се, че длъжникът е бил уведомен за конституирането на новия взискател едва на 07.01.2026 г. и че от този момент се поражда действието на въпросното конституиране, респ. за длъжника се пораждат правните последици от действията на новия взискател. Твърди се, че към 07.01.2026 г. обаче са изминали повече от 2 години, в които не са извършвани принудителни изпълнителни действия, което е основание за прекратяване на изп. дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

На 04.03.2026 г. е постъпило писмено възражение от взискателя „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, в който се моли жалбата да бъде 1 оставена без уважение.

В писмените си обяснения ЧСИ В.С. е посочил, че изп.дело е образувано на 15.02.2023 г. по искане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, като с молбата е поискано извършването на изпълнителни действия. С друга молба от 01.11.2023 г. взискателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е поискал да се извърши опис на движими вещи на длъжника, извършване на справки за декларирано имущество на длъжника и налагане на запори/възбрани върху откритото имущество на длъжника. С молба от 27.01.2025 „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател въз основа на договор за цесия от 18.12.2024 г., сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД. В тази молба е поискано извършването на справки за вземания на длъжника и налагането на запори върху откритите банкови сметки и трудови доходи на длъжника. Твърди се, че длъжникът е поискал прекратяване на изп. дело с молба от 18.09.2025 г., която молба е оставена без уважение с обжалваното постановление.

Според ЧСИ В.С., в 2-годишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК са поискани и извършвани изпълнителни действия, поради което жалбата се явява неоснователна.

Чрез проверка относно редовността на жалбата при съответно прилагане на чл.436, ал.4 във вр. с чл.260, 261 и 262 от ГПК, както и относно допустимостта на жалбата, предвид лимитативните възможности, визирани в чл.435 от ГПК, Плевенски Окръжен съд намира, че жалбата е редовна и допустима, защото:

ГПК ограничава възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания.

Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение.

Видно от съобщение /на стр.121 от изп.д./, постановлението, в което е обективиран обжалвания отказ на ЧСИ, е връчено на длъжника на 07.01.2026 г., а жалбата е подадена на 19.01.2026 г. – т.е. в срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, защото:

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се 2 прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В случая изп.дело №*** на ЧСИ В.С. е образувано на 15.02.2023 г. по искане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД и въз основа на изп. лист №3241 от 15.12.2022 г. по ч.гр.д. №6471/2022 г.п по описа на Плевенски Районен съд, като в молбата се иска след проучване на имущественото положение на длъжника да бъде наложен запор върху получаваното от длъжника И. А. А. трудово възнаграждение от работодателя „ЕС Н КОМЕРС“ООД; запор върху притежавани от длъжника МПС и движими вещи и възбрана върху притежавани от длъжника недвижими имоти.

Н а 20.02.2023 г. заедно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника са изпратени и запорни съобщения до „БАНКА ДСК“АД /стр.42/, до „ЦКБ“АД /стр.43/, до „ЕС Н КОМЕРС“ООД /стр.44/, до ОДП Плевен – Пътна полиция /стр.45/.

Н а 27.02.2023 г. е постъпил отговор от „ЕС Н КОМЕРС“ООД, че трудовото възнаграждение на И. А. А. е под МРЗ и не може да се правят удръжки по запора.

Н а 01.03.2023 г. е постъпил отговор от „БАНКА ДСК“АД, че И. А. А. има сметка в банката, по която постъпва трудовото му възнаграждение и че тази сметка вече е запорирана по искане на друг ЧСИ, т.е. че ще има конкуренция между взискатели.

На 02.03.2023 г. е постъпил отговор от „ЦКБ“АД, че И. А. А. има сметка в банката, която вече е запорирана по искане на друг ЧСИ, но по нея няма авоар.

Н а 21.03.2023 г. е постъпил отговор от ОД на МВР-Плевен, че регистрацията на притежаваното от И. А. А. МПС с рег. № ЕН 6470 АК е прекратена на 10.01.2013 г.

Изпратената на 20.02.2023 г. покана за доброволно изпълнение е връчена по пощата на 06.03.2023 г. на длъжника И. А. А..

Н а 01.11.2023 г. взискателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е подал отново молба /стр.66/ и е поискал извършването на опис на движими вещи в жилището на длъжника; извършване на нови справки за актуалното имуществено положение на длъжника и налагане на запори/възбрани върху 3 откритото имущество.

Н а 01.12.2023 г. на длъжника И. А. А. е връчена призовка за принудително изпълнение, с която е уведомен за насрочен за 18.01.2024 г. опис на движими вещи, находящи се в с. ***, ул. ***“№4. На 12.01.2024 г. е постъпило становище от Т.Х.Х., който твърди, че имотът на адрес: с. ***, ул.

***“№4 е негова собственост и че там няма движими вещи на длъжника И. А.

А.. По тази причина не се е осъществил описа.

Н а 27.01.2025 г. „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател въз основа на договор за цесия от 18.12.2024 г., сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД. В тази молба е поискано извършването на справки за вземания на длъжника и налагането на запори върху откритите банкови сметки и трудови доходи на длъжника.

Молбата е подкрепена с доказателства за цесията.

Н а 18.09.2025 г. длъжникът И. А. А. е поискал прекратяване на изп. дело, защото през последните 2 години /което означава от 18.09.2023 г. до 18.09.2025 г./ не са предприемани принудителни изпълнителни действия. Към този момент ЧСИ не се е произнесъл изрично по молбата на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД да бъде конституирано като взискател, но е направил нови справки за актуалното имуществено положение на длъжника.

Със съобщение от 15.12.2025 г., връчено на 07.01.2026 г., И. А. А. е уведомен от

ЧСИ, че се конституира като взискател

„ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД. Със същото е връчено и уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия.

На 15.12.2025 г. е постановено и обжалваното постановление, с което е отказано прекратяването на изп. дело, тъй като 2-годишния срок е прекъсван два пъти.

Плевенски Окръжен съд намира, че отказът на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение е правилен, тъй като не е настъпила перемпция.

Така е, защото от 01.11.2023 г. до 27.01.2025 г. не са изминали повече от 2 години, през които взискателят да е бездействал. Частният правоприемник на първоначалния взискател е поискал надлежно и навреме да бъде конституиран, както и да бъде извършено ново проучване на имущественото положение на длъжника и предприемане на нови изпълнителни действия.

ГПК не предвижда уведомяването на длъжника като условие конституирането на новия взискател да породи действието си, респ. да настъпят правните 4 последици от неговата активност. Без правно значение за прилагането на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е активността на ЧСИ и това, че тя е довела до предприемане на ново проучване на имущественото положение на длъжниците едва през ноември 2025 г. и то преди формалното конституиране на новия взискател на 15.12.2025 г. Следва да се отбележи, че възраженията на длъжника биха били основателни само ако, ако той твърди и докаже, че е изпълнил на стария си кредитор. Подобни твърдения в случая липсват.

Освен това, молбата на длъжника от 18.09.2025 г. изобщо не е била аргументирана с конституирането на новия взискател, а е била мотивирана с неизвършването на принудителни изпълнителни действия в срока от 18.09.2023 г. до 18.09.2025 г., което твърдение се опровергава от установеното искане на първоначалния взискател от 01.11.2023 г. за предприемане на принудителни изпълнителни действия.

В заключение – първоначалният взискател „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е поискал извършването на изпълнителни действия на 15.02.2023 г. и на 01.11.2023 г., а новият взискател „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД – на 27.01.2025 г., което прави отказа на ЧСИ правилен, а жалбата неоснователна.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, подадена на 19.01.2026 г. от И. А. А., с ЕГН:

********** – длъжник по изп.д. №*** на ЧСИ В.С. срещу постановление №138 от 15.12.2025 г. по посоченото изп.д., с което е оставена без уважение молбата му да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – поради настъпила перемпция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5