Решение № 1002 от 06.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330114132 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК***** срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 93,75 евро, равняващи се на 183,36 леваглавница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Автокаско“ № ******* г., за причинени имуществени вреди по МПС с рег. №******, в резултат на настъпило ПТП на дата **** г., при което лекият автомобил попада върху необезопасена и несигнализирана с пътен знак издадена над пътната настилка ВиК шахта на кръстовище на ул.****** в гр.

П., и ликвидационни разходи от 12,78 евро, равняващи се на 25 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.03.2025г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът поддържа, че на *****., било настъпило ПТП, като било увредено МПС марка „****" с рег. № ****. Поддържа, че ПТП-то било настъпило вследствие на попадане на автомобила във ВиК шахта, издадена над пътната настилка, която е необезопасена и несигнализирана с пътен знак. Бил съставен протокол за ПТП № *******г. Навежда доводи, че за увредения лек автомобил към момента на ПТП-то имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ******, валидна към момента на събитието. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ******, валидна към момента на събитието, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 183,36 лева. Твърди, че ответникът отговарял за поддръжка на пътя, където било настъпило ПТП-то. Поддържа, че ответникът е бил поканен да възстанови 1 заплатената сума, но последният бил отказал да изплати същата.

Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелства, свързани с механизма на настъпването на ПТП-то, както и за допускане на изслушването на заключението на САТЕ по формулирани в исковата молба задачи, както и за изслушване на ССЕ с формулирани в исковата молба задачи. Иска се задължаване на третото лице **** с адрес: гр. ******* да представи справка относно обстоятелството дали МПС марка „*****” с рег. №*****е имал валидно сключена имуществена застраховка „Автокаско" в ЗД „Бул Инс“ АД към датата на ПТП ******г.

Иска се постановяване на решение за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 183.36 лева представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева (общо 208,36 лв.), ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото, в това число и заплатеното адвокатско възнаграждение с включено ДДС.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенцията се оспорва. Твърди се, че твърдяното от ищеца ПТП не било реализирано по начина и при твърдените в исковата молба обстоятелства. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача на увреденото МПС, който не бил съобразил скоростта със състоянието на пътя в нарушение на изискванията на член 20, ал. 2 от ЗДвП.

Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски

Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, както и нормативните актове уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети като доказателства заверени копия на писмени документи – Застрахователна полица № ****** г. на служебни автомобили на МВР по списък, със срок на действие 01.01.2020 г.- 30.06.2020 г., Договор за застраховка „Каско“, уведомление за настъпило застрахователно събитие от **** г., протокол за ПТП № ***** г., доклад уведомление за щета, доклад по щета опис на щета, възлагателно писмо, фактура за ремонтна услуга, възлагателно писмо, преводно нареждане за плащане на автоуслуги за ремонт на МПС от 183,36 лева от дата 22.05.2020 г., приемопредавателен протокол, свидетелство за регистрация на процесното МПС - част ІІ, Талон за първоначален технически преглед на МПС с рег. № ******контролен талон и свидетелство за управление на МПС на водача на автомобила.

Представена е и изпратена от ищеца регресна покана до ответника, изходирана от системата на ищеца на ***** г.

От представения протокол за ПТП № ****** г., неоспорен от страните, се установява, че застрахованият автомобил е бил увреден при ПТП, настъпило на *****г., като уврежданията са описани в опис-заключение по щета ****** г. след извършен оглед на вещта от служители на застрахователя.

2

По делото е назначена, изготвена и приета съдебна автотехническа експертиза САТЕ /л. 56-63/, която съдът кредитира като компетентно изготвена и в законоустановения срок съгласно чл.199 ГПК, която не е оспорена от страните.

Експертът прави извод за наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП. В заключението вещото лице е определило пазарната стойност на материалните щети по автомобила в размер на 295,50 лева към месец февруари 2020 г., като изрично е посочило, че заплатената сума за ремонт на автомобила в размер на 183,36 лева е необходима за възстановяване на автомобила след претърпяното ПТП.

По делото е назначена, изготвена и приета ССЕ /л. 54-65/, която съдът кредитира като компетентно изготвена и в законоустановения срок съгласно чл.199 ГПК, която не е оспорена от страните.

Експертът прави извод, че увреденият автомобил е имал валидно сключена застраховка „Автокаско“, като е образувана преписка (заведена е щета) и е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 183,36 лева на 22.05.2020 г. с платежен документ.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 24.02.2026 г.). Свидетелят Н. И. Ф. - водач на пострадалия автомобил, посочва, че управляваното от него МПС спукало предна гума, поради преминаване през шахта при движение с нормална скорост – около 40-50 км/ч., спомня си, че на място е пристигнал друг екип, който е констатирал обстоятелствата около настъпилото ПТП.

Представени са още договор за застраховка „Каско“ между МВР и ищеца, с приложения- списък на служебни автомобили, без посочване на регистрационни номера и рама.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

На първо място, налице е съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покрИ.ла съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение. Не са основателни възраженията на ответника, свързани с това, че след като в договора за застраховка не бил индивидуализиран въпросният автомобил, не се доказвало наличието на застрахователно правоотношение. Няма спор, че автомобилът е служебен и е собственост на МВР, по- специално на съответната дирекция на ведомството, отговаряща за управлението на собствеността към министерството - Дирекция „УССД“- МВР, поради което застраховката на имущество е комплексна (включени са всички активи на дирекцията). По силата на обществена поръчка, ищецът е бил определен за изпълнител по заданието, който да застрахова всички автомобили на МВР. Застрахователният договор е представен по делото. Именно доколкото предметът на поръчката се отнася до множество МПС- та, всички те няма как да бъдат описани в застрахователния договор, а са част от списък- приложение към него, в което са посочени отново групово- по марка и модел, а не по отделно, предвид големия им брой. Няма спор, че процесният автомобил е „Киа Сийд“, като общо 276 такИ. автомобила като него са били застраховани. Договорът е валиден и доколкото 3 посоченото МПС е измежду застрахованите такИ. като марка и модел и е било собственост на МВР и към датата на сключване на застраховката, и към датата на събитието, то неминуемо попада в обхвата на застрахователния договор. Наличието или липсата на полица в оригинал не може да се отрази нито на валидността на този договор, нито на правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахованото лице. Отделно, ако действително липсваше застраховка, ищецът въобще не би образувал пред себе си преписка по щета, а още по- малко пък- би платил по такава щета, което представлява признание на оспореното обстоятелство и оттуквъзражението на ответника не следва да се взема предвид.

На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС- то през въпросната ВиК шахта на платното. Установено е, че повредите по автомобила съответстват по характер и големина на механизма на повредите, описани в протокола за ПТП и в опис-заключението на застрахователя.

Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община П. (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Съгласно разпоредбата на чл. 48, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на съответните общини за общинските пътища, както и за тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Следователно и при съобразяване на установените в Закона за пътищата и Правилника за прилагане на Закона за пътищата норми, съдът намира, че отговорността за съответното съоръжение, представляващо шахта, е възложена на Община П., доколкото последната се намира на платното за движение.

Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно по силата на ЗДвП на Община Пловдив е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. Пловдив, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Установената на пътното платно – ВиК шахта представлява препятствие на пътя, нарушава равността на пътното покритие и създава 4 опасност на движението. Доколкото тя не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата.

Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69e2e774-5343-4d65-80e0-77b1e9947a82