Решение № 1743 от 13.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1743 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. С. при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело № 20262120102351 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба вх. № 24444/12.06.2026 г. на К. П. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване в ***, за издаване на заповед за незабавна защита срещу Г. Г. К., роден на ********** г., с адрес: ***, по повод осъществено от него по отношение на молителката домашно насилие.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно:

Молителката и Г. Г. К. живеели на семейни начала една година. Преди три месеца се разделили по нейна инициатива, но той не могъл да го приеме.

Постоянно я следял, стоял пред блока й, идвал пред градината на детето й, за да я чака там. Ежедневно й звънял от скрити номера.

Твърди, че на 21.05.2026 г., около 21, 00 ч., била в дома си заедно с ответника. Скарали се и той побеснял, като счупил с ръка стъклената врата на детската стая. Не спирал да я обижда и заплашва с думите: „***“. Тя му казала да напусне дома й и той тръгнал, като отишъл в спешното да го шият на няколко места.

На 04.06.2026 г., около 19, 30 ч., излизала с детето си от дома им и видяла Г. да стои до блока и автомобила й. Когато ги видял, той се приближил и започнал да я обижда и заплашва с думите: „*** ***“. Тя и детето й тръгнали, но той ги последвал. Заплюл я няколко пъти, започнал да я цели с предмети – шапки, запалки. Тя се обадила на тел. 112 и той тръгнал, като се 1 качил в неговата кола и при тръгване блъснал два пъти нейната кола.

Заявява, че се страхува от Г. за здравето и живота си, защото той е агресивен и опасен, не спирал да я следи и да я притеснява, като я заплашвал, че ще я пребие.

Моли, съдът с крайния си акт, да наложи спрямо Н. мерките по чл. 5, ал.

1, т. 1, т. 3, т.4 и т.6 от ЗЗДН, подробно посочени в молбата.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изцяло преповтаряща описаната по-горе фактическа обстановка.

Със свое определение № 2982/12.06.2026 г., съдът постанови мерки за незабавна защита на молителя.

В съдебно заседание, молителят не се явява лично, за нея се явява процесуален представител. Поддържа молбата за защита и моли за налагане на ответника на поисканите мерки.

Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, се явява лично.

Оспорва подадената молба, като твърди, че е искал да навреди на ответницата.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е процесуално допустима и съдържа задължителните реквизити по чл. 9, ал. 1 от ЗЗДН. Подадена е в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, с надлежен ответник съгласно чл. 3, т. 2 от ЗЗДН – лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Съгласно чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие, подадената писмена декларация се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН.

Подадена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, приложена към молбата, като предвид липсата на проведено насрещно доказване, следва да се приеме че на посочените дата и по посочения начин е осъществен акт, който може да се квалифицира като такъв по домашно насилие, извършен от страна ответника спрямо молителя.

От представената декларация на молителите по чл. 9 от ЗЗДН, която се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила се установяват обстоятелствата относно упражняваното от ответника насилие на посочената дата спрямо молителя, изразяващо се в отправяне на обиди и заплахи на 21.05.2026 г., около 21, 00 часа, изразяващи се в следното: „***“, като ответникът счупил с ръка стъклената врата на детската стая в дома на молителката. Също така на 04.06.2026 г., около 19, 30 ч., излизайки с детето си 2 от дома им, видяла ответникът да стои до блока и автомобила й, като същият се приближил и започнал да я обижда и заплашва с думите: „*** ***“, след което я заплюл. Ответникът, независимо от дадените му указания, не представя доказателства по делото, които да опровергаят декларираните факти и обстоятелства около посочените закани.

От служебно изготвена по делото справка с деловодната система на съда се установи, че ответникът не е бил страна в други образувано по реда на ЗЗДН съдебни производства по описа на БРС. Видно от изискана и приложена справка за съдимост на ответника се установява, че същият е осъждан. Макар и оскъдно, приобщената по делото справка за образувани преписки по сигнали на молителката срещу ответника, както и представените към същата писмени доказателства – постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.11.2025 г., са в насока, подкрепяща изложеното в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, доколкото изрично е посочено, че при посещение на място на 01.09.2025 г. „пристигналите полицейски служители забелязали видими следи от насилие по пострадалата, но към този момент ответникът вече бил напуснал жилището“. Действително описаната ситуация не се отнася до същия акт на домашно насилие, а до съвсем различна ситуация, настъпила между страните по делото, но се установява, че са налице данни и за вероятно наличие на предходен конфликт, при който е реализирано от ответника спрямо молителката някакво насилие.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът приема, че действията на ответника, изразяващи се в отправяне на заплахи и обиди спрямо молителката с думите „*** от 21.05.2026 г. и „*** ***“ от 04.06.2026 г., като и двете деяния са придружени и с известни физически действия – първият със счупване на стъкло в дома на молителката, а вторият със заплюването й, безспорно следва да бъдат квалифицирани като прояви на психическо, емоционално и физическо насилие. Това е и с оглед обстоятелствата, при които са били изречени думите, както и предшестващите допълнително отправени заплахи. Не се събра нито едно доказателство, опровергаващо горния извод.

При това съдът приема, че молбата за издаването на заповед за защита следва да бъде уважена с оглед осъщественото спрямо молителя насилие, като се наложат поисканите от пострадалото лице мерки за защита, с изключение на последно посочената. Целта на настоящото производство е лицата, пострадали от домашно насилие да получат необходимата им защита, чрез налагането на предвидени в закона мерки за това, като същите обаче следва да бъдат в съответствие с тежестта на извършеното и съобразени с поведението на извършителя на домашното насилие. Поради това съдът намира, че за постигането на горните цели освен мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, следва да бъдат наложени и исканите мерки по т. 1, т.3, т.4 от закона за срок от шестнадесет месеца, предвид факта, че се касае до такава проява на насилие, която има висок интензитет спрямо психическата и емоционална неприкосновеност на молителя. Определените мерки са адекватни предвид 3 твърденията на молителя и установените факти по делото.

На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12, 78 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие, Районен съд - Бургас РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита на К. П. В., ЕГН **********, с адрес в ***, от осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на Г. Г. К., роден на ********** г., с адрес: ***, като:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.18, ал.1, вр. чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН, отв.

Г. Г. К., роден на ********** г., ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършването на домашно насилие спрямо мол. К. П. В., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на Г. Г. К., роден на ********** г., да приближава на разстояние по – малко от 50метра/ петдесет метра/ К. П. В., ЕГН **********, жилището на молителката, както и местата й за социални контакти и отдих, за срок от шестнадесет месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита - 12.06.2026 г.

ЗАБРАНЯВА на Г. Г. К., роден на ********** г., да осъществява контакт с пострадалото лице К. П. В., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от шестнадесет месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита - 12.06.2026 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. Г. К., роден на ********** г., за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, а именно: при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

ОСЪЖДА Г. Г. К., роден на ********** г., да заплати държавна такса за производството в размер на 12, 78 евро по сметка на Районен съд - Бургас.

Препис от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП по настоящия адрес на извършителя и пострадалото лице.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в седемдневен срок от 27.07.2026 г.

4

Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_________ 5