Решение № 939 от 16.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Бургас, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120104938 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Топлофикация Бургас” АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Лозово“, представлявано от инж. Х.И.И., чрез адв. М. А., със съдебен адрес: * срещу Ц. Ж. М., ЕГН:

**********, с адрес *, с която се иска от съда да приеме за установено, по отношение на ищеца, че ответникът му дължи следните суми: сума в размер на 1043,85 лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода м.декември 2021г. – м.януари 2023г., а именно – битово горещо водоснабдяване, отопление, сградна инсталация, отчет за дялово разпределение, сума в размер на 74,10 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.02.2022г. – 27.03.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

1990/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се и направените съдебноделоводни разноски. Ангажирани са доказателства.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните съществуват договорни отношения, възникнали на основание чл. 150 и § 1, т. 2а от Закон за енергетиката (ЗЕ) относно продажба на топлинна енергия в жилище, находящо се на адрес: *, което е собственост на ответника и в този смисъл по силата на чл. 3 от приложимите общи условия и чл. 153 ЗЕ, последният има качеството клиент на топлинна енергия. Твърди, че не са заплатени в срок задълженията на ответника за периода от м. декември 2021 г. до м. януари 2023 г., в общ размер от 1043,85 лв., поради което Ц. М. дължи и обезщетение за забавено 1 плащане в общ размер от 74,10 лв. за периода от 01.02.2022 г. до 27.03.2023 г.

Сочи се, че отчитането, дяловото разпределение на топлинната енергия и изготвянето на обща и индивидуална сметка за абонатите, се извършва от ищеца, в качеството му на топлинен счетоводител, по силата на взето решение от Общото събрание на етажната собственост от 10.05.2016 г. и сключения впоследствие договор № 153 за топлинно счетоводство от 16.05.2016 г.

Ищецът твърди, че на общия топломер в абонатната станция е извършвана периодична метрологична проверка, уредът съответства на одобрения тип, както и че е начислявало и осчетоводяло процесните суми по цени, одобрени от КЕВР.

Отбелязва се, че за битово-гореща вода суми са начислявани за целия процесен период, начислени са суми за щранг-лира, каквато има в имота и която е отоплително тяло, без измервателен уред, претендирания период за топлинна енергия за отопление; начислявани са суми за сградна инсталация, за дялово разпределение и лихва за забавено плащане, като горепосочените са подробно описани в представена справка. Твърди, че правото да се оспори размера на начислените суми е преклудирано, поради пропускане на сроковете за рекламация.

Правният си интерес от предявяване на настоящите установителни искове ищецът обосновава с това, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1990/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като настоящите искове са предявени в изпълнение на дадените указания от заповедния съд.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 200, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК. Същите са предявени в законоустановения едномесечен срок и са допустими.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения за особен представител адв. Р. А., в който се посочва, че искът е допустим, но неоснователен. На първо място се сочи, че липсват доказателства, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот за процесния период.

На следващо място се твърди, че липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на мораторна лихва, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за връчване на ответника на покана за заплащане на дължимите суми.

Твърди се още, че липсва реално ползване на имота, както и че липсват доказателства какво количество топлинна енергия и на каква стойност е доставено, както в сградата, така и в жилището на ответника. Претендира се отхвърляне на предявените искове, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. А., която поддържа предявентие искове и претендира уважаването им.

2

В съдебно заседание ответникът Ц. М., не се явява, представлява се от назначения по реда на чл.47 от ГПК особен представител адв. А., която оспорва предявените искове и претендира отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Н а 31.03.2023 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК срещу ответницата за заплащане на сумата от 1043,85 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода от м. декември 2021 г. до м. януари 2023 г. и мораторна лихва в общ размер от 74,10 лева за периода от 01.02.2022 г. до 27.03.2023 г., както и законната лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането и направените съдебно-деловодни разноски.

На 31.03.2023 г. Районен съд – Бургас е издал Заповед №958 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 1990/2023 г. по описа на БРС, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора – ищец в настоящото производство, претендираните със заявлението суми, както и част от съдебно-деловодните разноски /присъден е адвокатския хонорар в по-нисък размер/.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което Районен съд - Бургас с Разпореждане № 7299/07.07.2023 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил против длъжника настоящия положителен установителен иск, който се явява процесуално допустим. По настоящото производство е приложено ч. гр. д. № 1990/2023 г. по описа на БРС.

За уважаване на предявените искове е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия срещу заплащане на определена цена, съответно битово горещо водоснабдяване, отопление, сградна инсталация и услуга за отчет на дялово разпределение, срещу заплащане на определена цена; че ищецът действително е предоставил на ответника топлинна енергия на определена цена; изпадане на ответника в забава по отношение на задълженията за заплащане на претендираните задължения.

По делото са представени множество писмени доказателства – Справка от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Бургас от 12.02.2024 г., справки за дължими суми за процесния период, Удостоверение за наследници, Свидетелства за проверка на топломер, Договор от 16.05.2016г., между ищеца и ЕС на сграда, с адрес: *, Протокол от проведено на 10.05.2016г. общо събрание на горепосочената ЕС и приложения към него, Решение на КЕВР от 07.12.2009г.; извадки от вестници с публикувани ОУ на дружеството-ищец и др.

Въз основа на съвкупната преценка на гореописаните писмени доказателства, съдът приема за установено, че ответницата е носител на правото на собственост върху процесния недвижим, находящ се на адрес: *. Правото на собственост М. е придобила по силата на 3 дарение от родителите си, през 2009г., поради което за исковия период същата е легитимирана като собственик на процесния топлоснабден имот. В тази насока съдът не споделя доводите на особения представител на ответницата за недоказаност на титулярството на правото на собственост върху топлоснабдения имот, тъй като за установяването му са ангажирани писмени доказателства от страна на дружеството-ищец.

По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че по време на процесния период топломерът на абонатната е годен за експлоатация. Според заключението, освен дължимото за топлоенергия, абонатите дължат на топлинен счетоводител такси за партида, водомер топла вода, топлинен разпределител. Вещото лице посочва, че задълженията на ответника по компоненти за процесния период са изброени в приложените към делото справки за дължими суми.Видно от заключението, в жилището на абоната не е имало работещи радиатори през процесния период, имало е работещи щранг лири /които работят на пълна мощност, тъй като няма възможност да бъдат спрени или демонтирани/, само в коридор и баня, за които е начислена топлинна енергия за отопление. На следващо място вещото лице сочи, че от абоната не е подавана молба по отношение на отоплителните тела или заявление, че имотът ще е необитаем. По време на процесния период е осигуряван достъп за отчет на топлия водомер на конкретно посочени в експертизата дати, а през останалия период, в който не е осигуряван достъп до имота начислената топлинна енергия за БГВ е начислена служебно, на цени от сайта на ищеца. Според експертизата тази абонатна станция е била действаща през целия горепосочен период, при изправни технически уреди. По отношение размера на мораторната лихва, вещото лице посочва, че е установило несъответствия в размер 1,75 лева, т.е. според вещото лице размерът е 72,35 лв., а според представените от ищеца справки – 74,10 лв. Вещото лице сочи, че не може да отговори на въпроса дали има несъответствия, касаещи правилността на разпределената топлинна, тъй като, за да отговори на този въпрос е нужен лицензиран софтуер, с какъвто той не разполага. Според заключението, доставената топлинна енергия за битово и горещо топлоснабдяване за горепосочения период е разпределена правилно според наредба, защото е според утвърдена и проверена от КЕВР методика, което представлява математически модел, възможно найблизък до реалното потребление. Според вещото лице няма платени суми от страна на ответника за процесния период. Вещото лице изрично посочва, че не е посетил имота, тъй като няма такава задача, а данните са му предоставени от ищеца. Вещото лице посочва, че дори да е имало спорен отчет на топлинни разпределители, за вярно се приема записаното в карнетите, а собствениците на имота имат възможност в определено време да поискат повторен отчет, от която не са се възползвали. В съдебно заседание вещото лице е направило уточнения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По делото са представени приложимите за процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия от 4

„Топлофикация Бургас“ ЕАД на потребители в град Бургас, одобрени с решение № ОУ-007 от 07.12.2009 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани в два всекидневника.

На основание чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия с определено съдържание, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите, освен при постигнато между страните допълнително писмено споразумение. По делото не се установява, а и не се твърди между страните да е постигнато допълнително писмено споразумение, предвиждащо специални условия съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Въз основа на изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.