Решение № 66 от 19.02.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Габрово, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20234210101564 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на П. Х. Ч., с пълномощник адвокат А. Д., против „Стик кредит“ АД гр. Шумен.

Предявен е осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1-во от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 25.10.2020 г. между него и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 652547/25.10.2020 г., в съответствие със ЗПФУР. Съгласно чл. 1 от договора кредиторът се задължава да предостави на потребителя потребителски кредит с размер на главницата 800 лв., със срок за погасяване - 3 месеца, съгласно погасителен план и обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит - 850.64 лв.

Страните са договорили задължение на ищеца да предостави обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора, съгласно чл. 6, пар . V от Договора, като: сключване на договор за поръчителство от трето физическо лице или предостави банкова гаранция, които да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и да бъдат одобрени от кредитора.

Когато се кандидатства онлайн за отпускане на кредит, софтуерния продукт на ответното дружество генерира автоматично преддоговорна информация по стандартен европейски формуляр, както и договор в който е предвидено обезпечение под формата на поръчителство или гаранция, т.е. потребителят няма избор дали да даде обезпечение или не, ако иска да сключи договора. Съгласно чл. 17, пap. VIII от Договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си да предостави обезпечение, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката погоре, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. В погасителният план е включен месечният размер на дължимата неустойка.

Общо дължимата сума по кредита ( главница и лихва) възлиза на 850.64 лв., докато общият размер на дължимата неустойка възлиза по чл. 17 от Договора на 253,18 лв. (29.78 % от общото дължимата сума). Ищецът е изтеглил кредит в размер на 800 лева, а съгласно погасителния план в края на срока на Договора е длъжен да върне 1103.82 лв.

Ищецът е заплатил на ответното дружество сума от 2000 лв. Счита, че договор за 1 потребителски кредит, предоставен от разстояние 652547/25.10.2020 е недействителен, на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като като и двете възможности за обезпечение поставят изначално изисквания, за които е ясно. че са неизпълними от длъжника и с които кредиторът цели да се обогати. Кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Гореизложеното вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. В съответствие с чл. 19 ал. 1 от ЗПК и пap. 1. т. 1 от ДР на ЗПК е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравноправно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пap. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Затова ищецът счита, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР, и включените в него компоненти, поради което същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за дължимостта й в чл. 17 е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Оттук следва, че чл. 17 от Договора е недействителен и на основание чл.26 ал. 1, пр. 1-во ЗЗД във вр. с чл.8 пap. 1 от Директива 2008/48/ЕО във вр. с чл. 16 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на 800 лв.

Това означава, че при условие, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, ищецът е надплатил 1200 лв., която ответното дружество е получило недължимо, без правно основание по недействителен договор за кредит.

Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 200 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане, на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД.

В с.з. ищецът не се явява. Процесуалният му представител представя писмено становище, в което моли да се уважи предявения иск, по изложените в исковата молба съображения.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника "СТИК КРЕДИТ" АД, чрез пълномощник адвокат Х. Н.. В него се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Признава се, че на 25.10.2020 г., между „СТИК 2 КРЕДИТ" АД, като кредитор и ищеца, като потребител по смисъла ЗПК, е сключен договор за потребителски кредит с № 652547, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 800 лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата дружеството-ответник е предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание, на каса на „Изипей".

Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ" АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления. Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит.

Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл). В раздел 2 „Термини и Понятия" на ОУ е посочено, че „Идентификационен номер" представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия. Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен номер са изявления на заявителя". Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят може да създаде т.нар.

„Личен акаунт". Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/" представлява „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора". В допълнение, в ОУ е посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил" и електронна поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл.

13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.

В настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството. На 25.10.2020 г. чрез създаденият от П. Х. Ч., с предишно фамилно име Тонев, личен профил, същият е попълнил Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер".

След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите", което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите" на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит, като ако е съгласен с неговото съдържание. Потребителят натиска бутона „Подпис", с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със 3 съдържанието на договора и за неговото сключване.

След одобрението на подадената Заявка от страна на „СТИК - КРЕДИТ" АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит кредитна линия сключен от разстояние № 652547 от 25.10.2020 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него са посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение.

След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 25.10.2020 г. ищецът е натиснал бутона „Подпис", с което последният е изразил и своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора. В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия, между „СТИК - КРЕДИТ" АД и ищеца, като кредитополучател, на 25.10.2020 г. е сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № 652547. Сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.

Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение: Независимо, че такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.