Определение № 24800 от 08.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24800 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110104732 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявен е осъдителен иск от В. И. А. (ищец) срещу „ДИТ С.“ ЕООД (ответник), както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 5718,78 евро представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от месец февруари оставаща неплатена част, за месец март оставаща неплатена част, и цялото трудово възнаграждение за месец април 2025г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 20.02.2026г., до окончателното плащане;; иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 569,60 евро, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 5718,78 в размер на законната лихва за периода от падежа на всяко месечно трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, или от 26.03.2025г.-20.02.2026г. иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 931,50 евро обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който се състои от 9 дни, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 20.02.2026г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 82,15 евро – обезщетение за забава в плащането на главницата от 931,50 евро в размера на законната лихва за забава за периода от 26.05.2025г. до 20.02.2026г.

Ищецът В. И. А. твърди, че по силата на трудов договор № 81/12.12.2024г. е бил в трудово правоотношение с ответника „ДИТ С.“ ЕООД, в рамките на което е изпълнявал длъжността „Монтажник Електрооборудване“ при 8-часов работен ден и при месечно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева, платимо в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на начисляване. Предвидено било допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,60% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Релевира, че на 17.01.2025г. между страните било сключено допълнително споразумение към трудовия договор, с което страните се споразумели, че за периода 1

18.01.2025г. до 30.03.2025г. ищецът се командирова на територията на Германия и Румъния, като трудовият договор се изменил по следния начин: размерът на основното трудово възнаграждение за периода на пребиваване в Германия и в Румъния е в размер от по 2300 евро. С ново допълнително споразумение от 28.03.2025г. страните постигнали съгласие ищецът да се командирова на териториите на Германия и Франция, като трудовият договор се променил в частта на трудовото възнаграждение за периода на пребиваване на тези територии в размер на по 2300 евро. Твърди, че е изпълнявал добросъвестно своите задължения, като плащането на възнагражденията се извършвало по банков път. Релевира, че плащанията на две трудови възнаграждения се забавили. Сочи, че правоотношението му било прекратено със заповед от 09.05.2025г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие. Заявява, че и след прекратяването на договора не му били платени посочените погоре трудови възнаграждения и обезщетения, като сочи, че забавата в плащането им обуславя дължимостта на мораторна лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ДИТ С.“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:

По иска с правно основание чл. 128. т. 2 КТ в тежест на ищеца по делото е да докаже, че за процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, размера на дължимото му се трудово възнаграждение и неговата изискуемост.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 8 КТ добросъвестното поведение на работника или служителя при изпълнение на трудовите му задължения се предполага, като в тежест на работодателя е да обори презумпцията, ако навежда такива доводи, за което не сочи доказателства.

По иска с правно основание чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, че трудовото правоотношение е прекратено, че за календарната година ищецът има неизползван платен годишен отпуск от 9 дни, както и размера на дължимото се обезщетение за неизползван отпуск и изискуемост на вземането.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже съществуването на главно задължение за плащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпускт, неговата изискуемост – с настъпване на падежа и/или изпращане на покана до ответника.

В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от ищеца вземания, или ползването на отпуск за процесния период, в случай, че твърди тези обстоятелства, както и да обори презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестно поведение на ищеца при осъществяване на трудовите права и задължения.

На ответника следва да се посочи, че не сочи доказателства по оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ и за плащане на търсените вземания.

Искането на ищеца за допускане на гласни доказателства се отклонява като ненеобходимо. Обстоятелствата, които се иска да се докажат с гласни доказателства, се доказват с писмени такива, каквито се представят.

2

Исканията на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо, относимо и необходимо и следва да се допусне, като въпросите следва да се преформулират от съда.

Така мотивиран, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи броя на полагащия му се и неизползван платен годишен отпуск и за коя година се отнася, както и да заяви дали претендира брутното или нетното трудово възнаграждение в посочения размер, както и да посочи банкова сметка за плащане на вземанията.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания, исковата молба ще бъде върната в тази част – на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на материалите по делото, справка при ответника и при ищеца и неговата обслужваща банка, да отговори на поставените в настоящото определение задачи, а именно:

1. Какъв би бил евентуално дължимия брутен и нетен размер на трудово възнаграждение на ищеца за месец февруари, март и април 2025г.?

2. Изплатено ли е на ищеца трудово възнаграждение за месец февруари, март и април 2025г. и ако да – в какъв размер?

3. Има ли и ако да - каква е, разликата между евентуално дължимия брутен и нетен размер на трудово възнаграждение на ищеца и платената му част за месеците февруари, март и април 2025г.?

4. Каква би била дължимата мораторна лихва върху оставащата дължима разлика на трудово възнаграждение в брутен и нетен размер, считано от падежа на вземането – 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи и до 19.02.2026г. включително?

5. Има ли ищеца останал неползван платен годишен отпуск към датата на прекратяване на правоотношението и ако да – в какъв размер и за кой период?

6. Какъв би бил размера на дължимото обезщетение за неползвана платен годишен отпуск, ако се установи такъв?

7. Изплатено ли е на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск?

8. Какъв би бил евентуално дължимия размер на мораторна лихва върху главницата за обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 26.05.2025г.19.02.2026г.?

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.В.А. телефон: ............

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 300.00 евро, платими от бюджета на съда.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит на свидетели като ненеобходимо.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На 3 страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.09.2026г. от 15:20 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.

УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4