Определение № 129 от 12.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. Варна, 12.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20243001000372 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Подадена е молба с вх.№ 479/24.01.2025г. от адв. К. Т. в качеството й на процесуален пълномощник на А. П., по в.т.д. № 372/24г. по описа на Апелативен съд Варна. В молбата е визуализирано искане по реда на чл. 250 ГПК за допълване на съдебно решение № 324/ 5.12.2024г. Твърди се в същата, че липсва произнасяне по направеното при първоинстанционното разглеждане на делото възражение за нищожност на чл. 4 от Анекс 2 към процесния между страните договор. Това мотивира искането по реда на чл. 250 ГПК за допълване в посочения смисъл на постановеното съдебно решение.

В законоустановения срок е депозиран отговор от насрещната страна „УниКредит Булбанк“ АД. Изразено е становище за неоснователност на молбата по чл. 250 ГПК.

Настоящият съдебен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок и от оправомощено лице.

След извършената проверка съдът констатира нейната недопустимост.

Пред ОС – Варна е предявен иск от А. П. срещу „Уни Кредит Булбанк“ АД с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД. След разпореждане на съда с № 2692/17.05.2023г. за оставяне на производството без движение, с молба с вх. № 13094/29.05.2023г. ищцата е посочила, че с оглед на определени обстоятелства 1 счита Анекс 2 за нищожен на основание чл. 143 и 1 чл. 145 ЗЗП. Със съдебно решение № 194/26.04.2024г. по т.д.№ 265/23г. по описа на ОС – Варна, първоинстанционният съд е приел, че Закона за защита на потребителите е неприложим към процесния договор и отхвърлил изцяло предявения от А. П. иск. Основните твърдения във въззивната жалба се тангентират единствено по отношение твърдяното качество на потребител на П., което ОС – Варна е отрекъл. Във формулирания петитум на въззивната жалба се сочи искането за пълна отмяна на постановения съдебен акт и уважаване изцяло на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД с оглед твърдяната нищожност на клаузи в процесния договор и Анекс № 2 към него. С постановеното съдебно решение № 324/5.12.2024г., чието допълване по реда на чл. 250 ГПК се иска, първоинстанционният съдебен акт е частично отменен. В решаващите мотиви на въззивната инстанция се съдържа анализ на доказателства, събрани включително по инициатива на въззивната страна пред настоящия състав, водещи до основен правен извод на съда за наличие на качеството „потребител“ на А. П.. Съдът е посочил и своето задължение да следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Анализът на всички сочени от ищцата - въззивник като неравноправни клаузи, както в договора за кредит, така и в Анекс 2 към същия, са детайлно анализирани и стоят в основата на крайния правен извод на въззивната инстанция за частична основателност на предявената претенция с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 250 ГПК предвижда възможност за допълване на постановен съдебен акт, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. На допълване подлежи диспозитивът на акта, защото именно в него е обективирана волята на съда. За съда не съществува процесуална възможност да допълва мотивите на решението по реда на чл. 250 ГПК.

Съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, какъвто не е конкретният случай. Допустимостта на молбата зависи от това дали решението обхваща целия спорен предмет. В случая решението, чието допълване се иска, е постановено по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД и диспозитивът на въззивното решение съдържа произнасяне по същия. От друга страна, съдът не дължи произнасяне с 2 диспозитива на решението по направените от страните правни доводи, възражения, оплаквания, а ги разглежда само в мотивите. Непълнотата на мотивите, дори и да има такава, не води до непълнота на решението, а както се посочи по-горе, въззивната инстанция е разгледала всички посочени възражения, свързани с потребителска защита, за да постанови своя краен правен извод. Във връзка с горното, съдът намира, че молбата по чл. 250 ГПК е недорустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на адв. К. Т. в качеството й на процесуален пълномощник на А. П., по в.т.д. № 372/24г. по описа на Апелативен съд Варна, с искане по чл. 250 ГПК за допълване на съдебно решение № 324/5.12.2024г. като неоснователна.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3