Решение № 4192 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4192 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100512167 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 12031/18.06.2024 г., постановено по гр.д. № 35395/2023 г. на СРС, ГО, 85 състав, е отхвърлен предявеният от Г. А. М., ЕГН **********, срещу етажните собственици в сграда с административен адрес: гр. София, бул. „*********, представлявани от управителя на етажната собственост В.М.Д., иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Протокол от проведено на 22.05.2023 г. общо събрание на етажните собственици в сграда с административен адрес: гр.

София, бул. „*********.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Г. А. М.. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че е нарушен 13,ал.1 ЗУЕС, тъй като не е представен протокол за поставяне на покана за свикване на общото събрание. Отделно се сочи, че не са отразени правилно процентите идеални части на присъстващите собственици на самостоятелни обекти и техните пълномощници.. Въззивникът навежда, че липсва надлеждно учредена представителна власт по отношение на А. М. от ищеца. Във въззивната жалба се поддържа, че съгласно чл.16,ал.5 ЗУЕС явилите се лица е следвало да удостоверят с подписа си начина, по който са гласували по всяко едно решение, което в случая не било сторено. Моли се за отмяна на 1 обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Въззиваемите етажните собственици в сграда с административен адрес: гр. София, бул. „*********, представлявани от управителя на етажната собственост В.М.Д., оспорват подадената въззивна жалба, като твърдят, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Сочат, че за първи път с въззивната жалба се твърди липсата на съставен протокол при поставянето на поканата за свикване на етажната собственост. Поддържа се, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.16,ал.5 ЗУЕС, доколкото от протокола ясно се установявало по какъв начин са гласували етажните собственици. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Г. А. М. срещу етажните собственици в сграда с административен адрес: гр. София, бул. „*********, представлявани от управителя на етажната собственост В.М.Д., с която се иска отмяна на решенията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Протокол от проведено на 22.05.2023 г. общо събрание на етажните собственици в сграда с административен адрес: гр. София, бул. „*********. В исковата молба като основания за незаконосъорбазност на посочените решения са посочени следните допуснати процедурни нарушения: че на 14.05.2023 г. ищецът е получил по ел. поща покана без дата, подпис и датата на поставянето й че събранието е проведено при липса на изискуемия кворум 2 че за председател е избран В.Д. без предложение и гласуване че не е отразено под всяко решение собствениците на всеки обект как са гласували

Когато се касае до проверка на законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени. В рамките на производството първоинстанционният съд не би могъл да отмени решение поради наличието на порок, който не е бил заявен с исковата молба или добавен по-късно по реда за отстраняване нередовностите в исковата молба или чрез изменение на иска. Отмяната на решение на общото събрание на етажната собственост поради наличието на порок, който не е бил въведен като предмет на спора, представлява изненада за страната, която не е организирала защитата си срещу новото основание за незаконосъобразност, възприето от съда /в този смисъл Решение № 37 от 20.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4432/2015 г., I г. о., ГК/.

Твърдението, че е нарушен 13,ал.1 ЗУЕС, тъй като не е представен протокол за поставяне на покана за свикване на общото събрание, е наведено за първи път с въззивната жалба, поради което и се явява преклудирано и не следва да бъде обсъждано от въззивната инстанция. По същата причина и не следва да бъде разглеждан довода, че събранието е проведено без да са отразени правилно идеалните части от правото на собственост на всеки от етажните собственици.

Доводът, че самият ищец не е бил представляван редовно от своя баща А. М. също не е наведен в исковата молба и не следва да се обсъжда. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че в самата исковата молба ищецът твърди, че от 2016 г. е упълномощил своя баща А. М. да го представлява пред етажната собственост, т.е.този довод влиза в пряко противоречие със самите твърдения в исковата молба, в които е нправено признание за неизгоден факт.

По отношение на довода, за неправилно отразяване на начина, по който са гласували етажните собственици, въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУЕС собственик или ползвател, който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг собственик, който да го представлява. Упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание на общото събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма, а според ал. 4 едно лице може да представлява най-много трима собственици и/или ползватели. Видно е, че на общото събрание са били представлявани от пълномощник етажните собственици на апартаменти № 2, 5, 15 и 22, като за всеки пълномощник е представено писмено пълномощно от собственика на съответния самостоятелен обект, а представените пълномощни не са оспорени 3 от ищеца. Под всяко решение е удостоверено по какъв начин са гласували собствениците на индивидуални обекти в ЕС, като протоколът не е оспорен в законоустановения срок, поради което и въззивният съд приема, че са изпълнение изискванията на чл.16,ал.5 ЗУЕС.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемите.

Същите ретендира разноски, но не са представили доказателства да са извършили такива, поради което и разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12031/18.06.2024 г., постановено по гр.д.

№ 35395/2023 г., на СРС, ГО, 85 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4