Решение № 94 от 26.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Пазарджик, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220201562 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. С. Н. от гр.Пазарджик, депозирана чрез адв.К. У. от АК- Пазарджик, против НП №23-1006-002757/04.10.2023г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик, с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят твърди, че при издаване на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в предявения на нарушителя екземпляр от същия липсва подпис на посочения в него свидетел. С тези доводи моли за отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощника си адв.К. У. от АК- Пазарджик, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В становището си по съществото на спора настоява, че извършването на деянието, предмет на обжалваното НП, не може да бъде установено, поради допуснатото при съставянето на АУАН съществено процесуално нарушение. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от гл.юриск. Красимира Пенова- пълномощник на АНО, с което оспорва жалбата, като счита НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде 1 потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът, след като провери основателността на жалбата, съобрази становищата на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че като водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, на 17.09.2023г., в 22:25 часа, в гр.Пазарджик, на ул.Генерал Скобелев, при кръстовището, образувано с ул.Славянска, е управлявал собствения си лек автомобил Рено Лагуна 1.8 с рег.№****, когато е в движение, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС.

Деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

АУАН серия АД №1059089/17.09.2023г. е съставен от младши автоконтрольор при Сектор „ПП“, ОДМВР-Пазарджик- Е. В. Т., в присъствието на св.К. П. О.. Актът е съставен и предявен на нарушителя само с подписа на актосъставителя, след което е подписан без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП, което е връчено лично на жалбоподателя на 04.10.2023г./съгласно справка за нарушител/водач- л.5 гръб/, като жалбата против него е подадена чрез АНО на 18.10.2023г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. В този смисъл жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния да го разгледа съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

По делото не се спори, че на инкриминираните дата и час, полицейските служители при ОДМВР- Пазарджик- св.Е. Т.- актосъставител и св.К. О. са осъществявали контрол на движението гр.Пазарджик, на ул.Генерал Скобелев, при кръстовището, образувано с ул.Славянска, където бил позициониран и служебният им автомобил.

Не се оспорва също така фактът, че по това време жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил Рено Лагуна 1.8 с рег.№****, минавайки през посочения участък в гр.Пазарджик.

Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото гласни и писмени доказателства и съдът ги възприема като безспорни.

Основното възражение, въведено с жалбата, касае установената в ЗАНН процедура по съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното НП.

Съгласно изискванията на чл.40 ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на 2 административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Съгласно чл.43 ал.1 от ЗАНН, след като се състави АУАН, той следва да се подпише от поне от един от свидетелите, които са посочени в него, едва след което да се предяви на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише.

От представения в оригинал екземпляр на АУАН, който е бил връчен на жалбоподателя /л.23/, се установява, че в същия липсва подпис на посочения в него като свидетел- К. П. О.. Това обстоятелство е категорично установено по делото и то не може да бъде повлияно /а допуснатото СПН- санирано/ от последващите действия на АНО, от страна на когото в съдебното производство е представен друг екземпляр от процесния АУАН, в който фигурира подписът и на свидетеля по съставянето му.

Разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН е императивна и изисква АУАН да бъде предявен на нарушителя, след като бъде подписан от актосъставителя и поне един от свидетелите, посочени в него. По този начин се гарантира, че посочените в акта свидетели действително са присъствали при съставянето му, а нарушаването на тази императивна разпоредба винаги създава съмнение за достоверността на посочените в него констатации. Подписът на свидетеля се полага с цел удостоверяване на вписаните в АУАН факти и обстоятелства, поради което, неподписването на АУАН от страна на свидетеля следва да се приравни на липса на свидетел, т.е. до липсата на достоверност на фактическите и правни обстоятелства, вписани в АУАН. Така констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на санкционираното лице и водят да незаконосъобразност на наказателното постановление.. Нарушаването на тази императивната разпоредба на чл.43 ал.1 от ЗАНН създава съмнение за достоверността на посочените в акта констатации. За това логичният извод е, че в случая не е налице установено по безспорен начин извършено нарушение.

В този смисъл е както правната теория, така и съдебната практика, обективирана в Решение №879/15.2.2017г. по адм.д. №11094/2016г. на Административен съд- София, Решение №162/25.01.2018г. по КАНД №3531/2017г. на

Административен съдПловдив, Решение

№2200/23.11.2018г. по КАНД №2295/18г. на Административен съдБургас, Решение от 13.03.2013г. по КАНД №119/2013г. на Административен съд-Монтана и др.

Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че развитието на всяко АНП е динамичен фактически състав, при който процесуални права и задължения се пораждат от предходно процесуално действие и са насочени към предприемане на последващо процесуално действие. Съдът намира, че изискването на закона е гаранция за достоверността на констатациите на 3 актосъставителя, а всяко нарушение в тази връзка води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на такъв акт НП. Ето защо при наличието на такова нарушение на административнопроизводствените правила /като процесното/ не може да намери приложение разпоредбата н а чл.53 ал.2 от ЗАНН, доколкото очевидно не е налице установено по безспорен начин извършено нарушение. Неспазването на формалните и императивни изискванията за започване и развитие на АНП всякога води до незаконосъобразност на НП и е абсолютна предпоставка за отмяна на НП, защото опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Предвид изложеното, настоящият съд намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице, които са достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63 ал.4 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 и чл.144 АПК, и чл.78 ал.1 ГПК, в тежест на ОДМВР- Пазарджик, към което принадлежи Сектор „ПП“, следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 400 лева. В случая, заплатените по договор за правна защита и съдействие 400 лева адвокатски хонорар се явяват съобразени с фактическата и правна сложност на делото, очертани от неговия предмет и обема на относимия доказателствен материал, събран в хода на проведено по делото открито съдебно заседание. Този размер на адвокатския хонорар съответства и на минималното възнаграждение съгласно предписанието на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради което възражението на процесуалния представител на АНО за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №23-1006-002757/04.10.2023г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик, с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на И. С. Н. ЕГН ********** от гр.Пазарджик е наложена глоба в размер на 50/петдесет/ лева.

ОСЪЖДА ОДМВР- Пазарджик да заплати на И. С. Н. ЕГН ********** от гр.Пазарджик 400/четиристотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдПазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните .

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4

5