Решение № 585 от 20.09.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Варна , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20213110202466 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Б. П., ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0436-000052 / 13.04.202 1 год. на Началник сектор при ОД МВР Варна, Второ РУ с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лв. на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП.

С жалбата се оспорва фактическата обстановка като се твърди, че автомобилът действително е бил паркиран в гр.Варна, на ул. “Топра Хисар“, но не и на по-малко от 5 метра преди пешеходната пътека. На следващо място се навеждат доводи за това, че при издаване на акта и постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поради това се иска цялостна отмяна на постановлението.

В съдебно заседание , въз. П. редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. П. отново изразява становище, че нарушението не е извършено, че не са събрани доказателства, които да потвърждават извода на наказващият орган, както и че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на 1 процесуалните правила. Поради това и пледира постановлението да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител. Ангажира с е становище по жалбата от ю.к.Л.. Моли съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.03.2021 год. в гр.Варна, въз.П. паркирал л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № В 34 82 НС, на ул.“Топра Хисар“, пред № 4. Около 14.18 ч., в изпълнение на служебните си задължения, на този пътен участък се намирали полицейски служители, един от които св.

Й.Н.. Тя преценила, че автомобила на въззивника е паркиран на по-малко от 5 /пет/ метра преди пешеходна пътека на ул.“Топра Хисар“, пред № 4 . За това, след справка за собствеността на автомобила, съставил глоба с фиш серия GT, с бланков № 500838/09.03.2021 год. за допуснато нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДП. Били изготвени и снимки с местоположението на превозното средство.

Срещу този фиш въз.П. депозирал жалба и той бил анулиран. На 15.03.2021 г. св. Н. съставила против въззивника акт за установяване на нарушение, серия АА, бл. № 597287, за това че на 09.03.2021 год. около 14.18 ч. е паркирал л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № 34 82 НС на ул.“Топра Хисар“ пред № 4, на по-малко от 5 /пет/ метра преди пешеходна пътека.

Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДП. При личното предявяване на акта въз.П. го подписал, като посочил: „имам възражения“.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения, в които оспорил обстоятелството да е бил паркирал на забранено място и изразил становище, че въпреки наличието на множество неправилно паркирани коли, само той е бил санкциониран.В заключение формулирал искане преписката да бъде прекратена, а в условията на алтернативност случаят да бъде приет за маловажен. Възражението било разгледано от нарочна комисия и прието за неоснователно.

Въз основа на съставения АУАН против въз. П. било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 21-0436-000052 / 13.04.2021 год. , в което наказващият орган възприел изцяло описаните в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДП. За него на въззивника на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП била наложена „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лв.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св.Й.Н. – актосъставител и свидетеля при съставяне на акта – Н.С., чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелите си спомнят за случая с 2 необходимата конкретика и сочат, че автомобилът е бил паркиран в непосредствена близост до пешеходна пътека на ул.“Топра Хисар“ пред № 4. Макар да не е измерила разстоянието до ул.“Брегалница“, св.Н. е приела, че колата е паркирана на по-малко от 5 /пет/ метра преди пешеходната пътека .

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 21 – 0436 - 000052 / 13.04.202 1 год. е издадено от компетентен орган - Началник сектор при ОД МВР - Варна, Второ РУ, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.201 8 год. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. След като срещу наложената глоба с фиш е била депозирана жалба, този фиш е бил анулиран и срещу въз.П. е било образувано и проведено административнонаказателно производство по реда на ЗАНН- бил му е съставен акт и издадено наказателно постановление.То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. П. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Направените след предявяване на акта възражения са били разгледани и приети за неоснователни. По този начин наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. В този смисъл възраженията в тази насока са неоснователни.

По делото безспорно е установено, че въз.П. е паркирал лекия автомобил на ул.“Топра Хисар“ пред № 4. Това се установява от показанията на св.Н. и св.С., от приложените по преписката снимки. Спорният елемент е дали автомобилът е бил паркиран в нарушение на забраната на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДП, т.е. на по-малко от 5 метра преди пешеходната пътека.

3

В показанията си св.Н. и св.С. сочат, че не са измерили разстоянието от автомобила до пешеходната пътека .

Съдът, след като съобрази показанията на св. Н. и св. С., приложените по преписката снимки и установеното местоположение на паркирания автомобил, намира на ул.“Топра Хисар“ пред № 4. От приложените по преписката доказателства обаче не се доказва по безспорен и категоричен начин, че колата е била паркирана на по-малко от 5 метра от пешеходната пътека.

Разпоредбата на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДП забранява престоя и паркирането на по-малко от 5 метра преди пешеходната пътека. След като автомобила е бил паркиран на ул.“Топра Хисар“ пред № 4, то е следвало по безспорен и категоричен начин да се установи, че се е намирал на по-малко от 5 метра от него, което в случая не е било сторено. Съдът намира , че от обективна страна нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

На следващо място съдът намира, че макар и неправилно да е приел, че от страна на въз. П. е било допуснато нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДП, наказващият орган не е обсъдил и възможността да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Не е било взето предвид обстоятелството, че въззивникът е правоспособен водач на МПС от 1991 год., същият е дисциплиниран участник в движението , респективно с изключително ниска степен на обществена опасност, че живее в непосредствена близост до мястото, където е бил паркиран автомобила му, че улицата, на която се е намирал е еднопосочна , че паркирането е било осъществено в тъмната част на денонощието, когато интензитета на движещи се превозни средства в този пътен участък не е висок и в този смисъл не се е явявал пречка за движението. Всички тези обстоятелства са били изяснени в хода на производството и наказващият орган е следвало да ги съобрази , което не е било сторено.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид наличието на основания за отмяна на НП, искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0436-000052 / 13.04.202 1 год. на Началник сектор при ОД МВР - Варна, Второ РУ, с което на С. Б. П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лв. на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна по реда на АПК .

След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5