Определение № 879 от 11.07.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 652/2025
- Вид
- Определение № 879
- Подписан
- 11.07.2025
- Състав
- Ивайло Христов Родопски, Магдалена Димова Инджова, Димитър Георгиев Цончев
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 879 гр. София, 11.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивайло Хр. Родопски
Членове:
Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20251800500652 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2, вр.чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Л. Б. П., чрез адвокат П. И. Ш. срещу определение № 224 от 10.06.2025 година, постановено по гр.д.№ 722/2024 г., по описа на РС Своге, с което е прекратено съдебното производство по делото, като е прието, че искът се явява недопустим, тъй като ответникът К. П. И. е починал преди датата на завеждане на иска.
Частният жалбоподател моли обжалваното прекратително определение да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, тъй като счита, че в случая е приложим чл.227 ГПК и производството по делото следва да продължи срещу наследниците на починалия ответник, в каквато насока РС Своге следва да остави исковата молба „без движение“ и да даде указания на ищеца да конституира правоприемниците на починалото лице.
Софийски окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, счита същата за неоснователна.
Образувано е по искова молба от Л. Б. П., ЕГН ********** срещу К. П.
И., ЕГН **********, с правно основание чл. 439 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че правото на принудително изпълнение за сумата от 16497,20 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея до окончателното й погасяване, както и лихва в размер на 11506,11 лева, съставляваща общо задължението й по изпълнителен лист № 135/15.04.2014 г., издаден по гр.д. № 135/2012 г. по описа на РС-Своге, по 1 който е образувано ИД № 20197920400036 по описа на ЧСИ с рег. № 792 Георги Каримов, с район на действие Софийски окръжен съд, е погасено по давност.
От служебно направената от районния съд справка НБД „Население“ и изисканото удостоверение за наследници е видно, че К. П. И. е починал на 28.09.2021 г., т.е. преди датата на депозиране на исковата молба в съда 27.09.2024 г.
С обжалваното определение районният съдът правилно и законосъобразно е прекратил съдебното производство по делото, като е приел, че искът се явява недопустим, на основание чл.130 от ГПК.
Процесуалната правоспособност обуславя възникването на правото на иск и е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. При проверката на тези предпоставки съдът изхожда не от твърденията на страните за тяхното наличие, а от обективното им съществуване, като правни качества на страните.
В случая, към момента на подаване на исковата молба е липсвала процесуална правоспособност на ответника - неговата смърт е предхождала подаването на исковата молба. Недопустимо е провеждане на исково производство при първоначална липса на правен субект, ако ответникът е починал преди подаване на исковата молба, а това обуславя невъзможността да възникне процесуално правоотношение по отношение на починалия ответник. Ето защо не съществува и правна възможност неговите наследници да бъдат конституирани на мястото му като ответници. Единствено в хипотезата, когато смъртта настъпи в течение на висящ процес, тя дава повод за правоприемство в процеса (чл.227 ГПК), но настоящият казус не попада в нейния обхват.
Според константната практика н а ВКС, когато ответникът е починал преди завеждане на делото, е недопустимо неговите наследници да се конституират като страна на основание чл. 227 ГПК, тъй като правоприемството в процеса е възможно само ако е възникнало валидно процесуално правоотношение.
В този случай не се касае и за нередовност на исковата молба, която може да бъде отстранена по пътя на чл. 129 ГПК, а за липса на изначална процесуална правоспособност, която е абсолютна положителна предпоставка за предявяване на иск и за възникване на процесуално правоотношение (определение № 576 от 12.10.2010 г. по ч. гр. д. № 458/2010 г. на ВКС, IV г. о. ;
2 решение № 221 от 22.02.2012 г. по т. д. № 1161/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.).
В тази насока се явява и възприетото в т.2 от Тълкувателно решение № 1 / 2017 година, постановено на 09.07.2019 година от ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Л. Б. П., чрез адвокат П. И. Ш. срещу определение № 224 от 10.06.2025 година, постановено по гр.д.
№ 722/2024 г., по описа на РС Своге, с което е прекратено съдебното производство по делото, като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3