Решение № 215 от 16.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Добрич, 16.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20233230200300 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД, ЕИК ***, гр. Д., ул. „***, в качеството на работодател срещу НП № 08 – 2300009/09/17.02.2023г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 900.00 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на 1 въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице по чл. 416 ал. 2 от КТ, в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 2 от КТ и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

На 09.11.2022г. около 10.00 часа е извършена проверка от С. И. Г. и Т.

Н. А. – инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище Д. на павилион – будка, находящ се в гр. Д., ул. „***“ пред ***, стопанисвана от „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД.

С призовка от 02.12.2022г. са изискани и на 06.12.2022г. са представени по електронна поща в Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич вътрешни правила за работната заплата и разчетно платежна ведомост за месец септември 2022г., от която е видно, че на П. В. И е начислена сума за получаване в размер на 550.94 лева, но срещу получил сумата няма положен подпис.

Така е установено, че „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД, в качеството си на работодател не е изплатило в срок до 31.10.2022г. уговореното трудово възнаграждение за месец септември 2022г. на П. В. И.

Нарушението е извършено на 01.11.2022г. Установено е на 21.11.2022г.

Доказано е от данните, обективирани в: Протокол от извършена проверка № ПР 2237794/08.12.2022г.; Вътрешни правила за работната заплата; Разчетно платежна ведомост за месец септември 2022г.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство актосъставител и свидетелите по АУАН, и от представените по делото доказателства.

Показанията на посочените свидетели, съдът кредитира като последователни, правдиви и непротиворечиви.

Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя 2 нарушение е съставомерно с описаното в нормата на чл. 128 т. 2 от КТ.

Съобразно разпоредбата на чл. 128 т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Задължението за изплащане на трудовото възнаграждение е основно задължение на работодателя по трудовото правоотношение. То е установено в чл. 124 от КТ и е уредено в чл. 128 от КТ. Според чл. 128 т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това, което се дължи, е уговореното трудово възнаграждение. А трудовото възнаграждение се определя при сключването на трудовия договор. То е елемент от необходимото /задължително/ съдържание на трудовия договор. Съгласно чл.

66 ал. 1 т. 7 от КТ при сключването на трудовия договор страните трябва да определят размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Оттук следва, че работодателят дължи изплащане на уговореното при сключването на трудовия договор трудово възнаграждение и то в установените срокове. Неговият размер е посочен в писмения трудов договор /чл. 62 ал. 1 от КТ /. Всякакви други уговорки, вън от отразеното в трудовия договор, са без правно значение и не се ползват с никаква закрила.

В случая безспорно е, че жалбоподателят е годен субект на нарушението по чл. 128 т. 2 КТ , тъй като се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Като работодател „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД е директен адресат на изискването на цитираната разпоредба на чл. 128 т. 2 КТ и за него е възникнало задължението да изплаща на наетото лице – П.

В. И уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Не се спори и че работната заплата се изплащала до 30то число на месеца, следващ този, за който се начислява работната заплата.

Нито пред съда, нито пред проверяващия орган са били представени доказателства за изплатено в срок възнаграждение на работника, което се явява неизпълнение от страна на работодателя на задължението по чл. 128 т. 2 КТ. Това не е сторено нито към момента на проверката, нито при съставяне на акта, нито при съставянето на НП.

С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 416 ал. 1 изр. 2 от КТ , 3 съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното, съдът намира за безспорно и категорично доказани направените в акта и в НП констатации за неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 128 т. 2 КТ в лицето на „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД.

Правилно и законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ и е наложил имуществена санкция.

Съобразно разпоредбата на чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Не се сочат аргументи в НП защо адиминстративнонаказващият орган е приел, че размерът на санкцията, наложена на дружеството следва да бъде определена над минимума, а именно да е 1 900 лева по предвидените елементи, които следва да бъдат следени при определяне размера на санкцията по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, като изложеното в атакуваното НП касае превъзпитаващия ефект от по -високата санкция. Ето защо съдът намира, че доколкото следва да бъде приложен правилно закона, в случая чл. 27 ал. 2 от ЗАНН и отчетени всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение, както и като взе предвид, че нарушението е първо от този вид, доколкото не са представени доказателства за предходни нарушения на трудовото законодателство от дружеството по влезли в сила НП, тъй като се касае за административно от наказателен характер производство и то презумпцията за невиновност е налична до влизане в сила на съответния акт, който твърди осъществяване на административно нарушение, което нарушение се приема от съда, предвид тези факти, че не е с висока обществена опасност и посоченото по - горе липса на данни за други нарушения от този вид от страна на дружеството, с влезли в сила наказателни постановления, размерът на имуществената санкция следва да бъде минималната предвидена в закона.

Поради това наказателното постановление следва да бъде изменено в санкционната му част и размерът на имуществената санкция да бъде намалена 4 от 1 900 лева на 1 500 лева. Съдът счита, че с така определената по вид и размер санкция, при спазване изискванията на чл. 27 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Не са налице основания за приложение на специалния състав на чл. 415в, регламентиращ отговорността за маловажно нарушение и изключващ приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Регламента на чл.

415в от КТ изисква нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на Кодекса на труда и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. Отсъствието на която и да е от кумулативно предвидените предпоставки изключва приложимостта на привилегирования състав. В случая санкционираното дружество не е отстранило нарушението веднага след установяването му. Неизплащането на уговореното трудово възнаграждение за извършена работа и то в един продължителен период от време, какъвто е настоящия случай, неминуемо е довело до неблагоприятни последици за конкретния работник. Ето защо, съдът намира, че случаят категорично изключва приложимостта на чл. 415в ал. 1 от КТ.

С оглед изхода на производството административното нарушение се явява установено, в случая следва да се приложи т. 2, б. "а" Тълкувателно решение № 3/85г. на ОСНК, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Изрично липсва отмяна на горното ТР, поради което макар и ЗАНН да е изменен, то същото не е загубило значение, предвид липсата на изрично посочване по надлежен ред на този факт с друго такова на ВКС и ВАС, като закон не може да дерогира ТР, и същото се явява задължително за съдилищата.

С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт, който се е явил в проведеното съдебно заседание, но самото дело, не е такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно проведено съдебно заседание, поради което съгласно чл. 63д ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за 5 заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 лева лева за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 08 – 2300009/09/17.02.2023г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД, ЕИК ***, гр. Д., ул. „***, в качеството на работодател за нарушение по чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 900.00 лева, като:

Намалява размера на наложената имуществена санкция на 1 500 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

ОСЪЖДА „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД, ЕИК ***, гр. Д., ул. „*** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6