Решение № 177 от 16.07.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Шумен, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Татяна Св. Маринова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20243600500492 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпили въззивни жалби, депозирани от 1. „Лида“ АД гр. Шумен, действащо чрез пълномощника си адв. Б. Б. от ШАК срещу решение № 260000/09.02.2024 г. по гр.д. № 4359/2011г. по описа на ШРС в частта му, с която съдът е осъдил „Лида“ АД гр. Шумен да заплати солидарно на В. И. Б. с ЕГН ********** и Е. Х. Б. с ЕГН ********** сума в размер на 9500,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползата, от която са били лишени ищците като собственици на 1/12,5 ид. части на построените в поземлен имот .... в кв. .... по плана на гр.Шумен, целият от 16 560 кв.м производствена сграда от 1027.20 кв.м, представляваща самостоятелен обект с идентификатор ***, склад готова продукция (ново сиропно) със застроена площ 1036 кв.м, представляваща самостоятелен обект с идентификатор ***, склад за готова продукция със застроена площ 864 кв.м, представляваща самостоятелен обект с идентификатор *** и склад за готова продукция (експедиция) със застроена площ 1036 кв.м, представляваща самостоятелен обект с идентификатор ***, за периода от 09.05.2014 г. до 08.05.2019 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 887,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху всяко от месечните обезщетения за лишаване от ползването на сградите за периода от 09.05.2016 г. до 08.05.2019 г.

2. от В. И. Б. с ЕГН ********** и Е. Х. Б. с ЕГН **********, уточнена с молба от 30.07.2024г., действащи, чрез пълномощника си адв. С. Б. от ШАК срещу решение № 260000/9.02.2024 г. по гр.д. № 4359/2011 г. по описа на ШРС в частта му, с която съдът е 1 прекратил производството по исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявени солидарно от В. Б. и Е. Б. срещу „Лида“ АД гр. Шумен, за обезщетения от лишаване от ползването на собствените им идеални части от съсобствения с ответника имот за периода от 21.12.2001 г. до 27.02.2002 г. за земята и за периода от 01.03.2003 г. до 20.09.2005 г. за сградите, както и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 532,00 лв. върху главницата за обезщетението за земята, за периода от 07.02.2009 г. до 08.05.2019 г., ведно със законната лихва върху обезщетението за забава, считано от 08.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и за мораторна лихва върху главницата в размер на 380,00 лв. за периода от 18.11.2011 г. до 08.05.2019 г. поради недопустимост; в частта му с която съдът е отхвърлил предявените от В. Б. и Е. Б. искове с правно основание по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползата, от която са били лишени ищците, като собственици на 1/12,5 ид.ч. на построените в поземлен имот XIX в кв. .... по плана на гр.Шумен сгради за периода от 21.09.2005 г. до 27.02.2007 г., като недоказан, а за периода от 28.02.2007 г. до 08.05.2014 г., като погасен по давност, отхвърлил е предявените от В. Б. и Е. Б. искове с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 9232,54 лв., представляваща обезщетение за забава върху всяко от месечните обезщетения за лишаване от ползването на сградите за периода от 07.02.2009 г. до 08.05.2016 г., като погасен по давност, а законната лихва върху обезщетението за забава, считано от 08.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователна.

С определение № 1687/15.12.2025 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като същият се счита предявен за сума в размер на 135000,00 лв.

В съдебно заседание на 16.06.2026 г., представляващият „Лида“ АД /в ликвидация/ ликвидаторът В. И. оттегля депозираната от дружеството въззивна жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ГПК, във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от ТЗ, ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган. Това се отнася и до процесуалното представителство пред съдилищата, включително извършването на разпоредителни процесуални действия, каквото е оттеглянето на въззивна жалба.

Поради това, съдът намира, че депозираната молба се явява допустима, поради което производството по в.гр.д. № 492/2024 г. в частта му по предявената от „Лида“ АД /в ликвидация/ гр. Шумен, действащо чрез пълномощника си адв. Б. Б. от ШАК срещу решение № 260000/09.02.2024 г. по гр.д. № 4359/2011г. по описа на ШРС следва да бъде прекратено.

Жалбоподателите по втората жалба считат, че решението е неправилно и необосновано в атакуваните му части. Освен това, същото било недопустимо, тъй като по делото не бил изготвен доклад. Намират изводите на съда относно института на погасителната давност за неправилни. Сочат, че са налице техни действия, които многократно прекъснали давността. Относно наличието на предпоставките за уважаване на 2 претенцията по чл. 31 ,ал. 2 от ЗС, по делото били събрани доказателства, от които се доказвало, че през процесните периоди ответното дружество еднолично ползвало недвижимите имоти, предмет на делбата, като достъпът на ищците до тях бил ограничен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – „Лида“ АД, чрез пълномощника си – адв. Б. Б. от ШАК, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните му части и му бъдат присъдени извършените във въззивното производство разноски. В последното съдебно заседание ликвидаторът на дружеството заявява, че не поддържа възраженията за изтекла погасителна давност и срещу иска, като фактически признава фактите, твърдяни от ищците.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

С решение № 470 от 19.07.2017 г. по гр.д. № 4359/2011 г. по описа на ШРС, до съдебна делба са допуснати следните недвижими имоти: парцел XIX в кв. .... по плана на гр.

Шумен, с площ по документи за собственост 16 560 кв.м, а по скица, издадена от СГКК – гр.

Шумен, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр. Шумен, целият с площ 15 553 кв.м, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ведно с построените в него производствена сграда от 1027.20 кв.м застроена площ, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор *** (с площ по кадастрална карта 1394 кв.м), склад готова продукция (ново сиропно) от 1036 кв.м застроена площ, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** (с площ по кадастрална карта 588 кв.м), склад готова продукция от 864 кв.м застроена площ, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** (с площ по кадастрална карта 938 кв.м) и склад готова продукция (експедиция) от 1036 кв.м застроена площ, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** (с площ по кадастрална карта 824 кв.м) при квоти за страните, както следва: за „Лида“ АД – 2869,3/16 560 ид.ч. от поземления имот и 554,5/3963,2 ид.ч. от сградите, а за В. И. Б. и Е. Х.

Б. общо, в режим на СИО, 403,6/16 560 ид.ч. от поземления имот и 319,2/3963,2 ид.ч. от сградите.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.07.2022 г. производството по делото, в частта му по втората фаза на делбата е прекратено, поради оттеглянето на исковете и производството продължило по предявените претенции по сметки от В. и Е. Б.и срещу „Лида“ АД.

В първото по делото заседание след допускане на делбата, по искане на съделителите В. и Е. Б.и, ШРС открил производство по сметки, като били предявени искове с правно основание по чл. 31, ал. 2 от ЗС срещу „Лида“ АД за сума в размер на 10 000 лв., 3 представляваща обезщетение за лишаване от ползването за периода от 21.12.2001 г. до 27.02.2002 г. на дворното място и за периода от 01.03.2003 г. до 08.05.2019 г. за сградите.

Първоинстанционният съд открил производство по сметките с определение, постановено в публично съдебно заседание на 08.05.2019 г.

Определението за откриване производството по сметки е допълнено на основание чл.

253 от ГПК по искане на молителите с откриване на производство по сметки и за лихви върху обезщетението за земята в размер на 532 лв. за периода от 07.02.2009 г. до 08.05.2019 г.., ведно със законна лихва от 08.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, а в условията на евентуалност за 380 лв. за периода от 18.11.2011 г. до 08.05.2019 г., както и за лихви върху обезщетението за сградите в размер на 10 120 лв., ведно със законна лихва от 08.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, а в условията на евентуалност за 7226 лв. за периода от 18.11.2011 г. до 08.05.2019 г. Уточнена е претенцията касателно искането за обезщетяване на лишаване от ползване на дворното място – от 21.12.2001 г. до 28.02.2003 г. в размер на 500,00 лв.

Ответникът по исковете оспорил същите. На първо място, посочил, че за част от периода е налице формирана сила на пресъдено нещо поради произнасяне по искане за присъждане на обезщетение по гр.д. № 926/2005 г. по описа на ШОС. Направил възражение за изтекла погасителна давност. Оспорил обстоятелството, че „Лида“ АД ползва еднолично процесните недвижими имоти, твърдейки, че предоставило достъп на ищците. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.

Първоинстанционният съд приел, че претенциите, предявени от ищците срещу „Лида“ АД за обезщетения от лишаване ползването на идеални части от съсобствения имот за периода от 21.12.2001 г. до 20.09.2005 г. за земята и за периода от 01.03.2003 г. до 20.09.2005 г. за сградите са били предмет на разглеждане по гр.д. № 926/2005 г. на ШОС, влязло в законна сила на 13.07.2010 г. ШРС счел, че е налице тъждество между петитума и фактическите обстоятелства, определящи предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение по другото дело, и предмета на спора по настоящото и прекратил производството в тази му част, поради недопустимост.

Първоинстанционният съд, анализирайки основателността на исковете, приел за установено, че през претендирания период „Лида“ АД действително ползвало еднолично процесните имоти, без да предостави достъп до тях на ищците. Посочил е, че дружеството получило нотариална покана от ищците за предоставяне на достъп до имотите или плащане на обезщетение на 27.02.2007 г. Заключил, че искът за обезщетение за периода от 21.09.2005 г. до датата на получаване на поканата – 27.02.2007 г. се явява неоснователен, поради липса на писмено поискване отправено до ответника, като след тази дата са налице предпоставките за уважаване на иска – имотите са били съсобствени между страните, ищците са отправили писмено поискване до ползващия имотите съсобственик и същият е продължил ползването на имотите (пряко и непряко) след отправянето на поканата. Уважил възражението за изтекла погасителна давност, като счел, че вземането е погасено по давност за периода от 27.02.2007 г. до 08.05.2014 г. – пет години преди предявяване на искането.

4

ШРС уважил претенцията в размер на 9500 лв. за лишаване от ползването на сградите за периода от 09.05.2014 г. до 08.05.2019 г.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложената искова молба, получена в ШОС на 18.10.2005 г., че въз основа на нея било образувано гр.д. № 926/2005 г. по описа на съда. Съдът е бил сезиран с иск, предявен от В. И. Б. срещу „Лида“ АД за сума в размер на 31984,48 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на обсъждания в настоящото производство поземлен имот, ведно със сградите, изградени в него, за периода 22.12.2001 г. - 20.09.2005 г. съдът констатира, че това решени било отменено с решение № 215/22.12.2008 г. по в.гр.д. № 464/2008 г. на Апелативен съд – Варна, потвърдено изцяло с решение № 352 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 618/2009 г., влязло в законна сила на 13.07.2010 г. Съдът констатира, че на 20.02.2007 г. ищците отправили до „Лида“АД покана рег. № 2273 на Нотариус С.С. за заплащане обезщетение за ползването от незастроените и застроени ид.ч. от съсобствения им имот, като същата била връчена на 27.02.2007 г. (л. 1592 от делото).