Решение № 3614 от 05.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3614 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100504225 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 29. 11. 2021 год. по гр. д. № 60141/2020 год. на СРС ІІ ГО 56 състав, в производство по реда на чл.

422 ГПК е признато за установено на основание чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Ц. П. Х. и Е.

Г. Х. дължат на ищеца Топлофикация София ЕАД солидарно сумата от 214.90 лева и 23. 32 лева за главница за топлинна енергия и за дялово разпределение, съответно 30.45 лева мораторна лихва за посочените периоди, като в останалата част претенциите са отхвърлени. Разноските са възложени съобразно изхода на делото.

Решението е постановено при участие на трето лица помагач на страната на ищеца, а именно Б. ООД, фирма за дялово разпределение.

С въззивна жалба от 01. 02. 2022 год. ответниците обжалват установителната неблагоприятна за тях част от решението, които са твърдения и възражения по писмения отговор на исковата молба, на които отговор е даден обосновано и аргументирано с решението на районния съдия.

Иска се отмяна на тази част от решението.

Разноски пред въззивен съд не се претендират.

Представен е отговор от ищеца на 04. 04. 2022 год. на въззивната жалба. Отговорът е бланкетен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт.

Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивния съд. Разпореждането е надлежно връчено на страните.

На 01. 06. 2023 год. ищецът представя по делото молба, която е формулярен модел по всички подобни дела.

Претендират се разноски съобразно чл. 80 ГПК, списъкът инкорпориран в молбата, правят се възражения срещу адвокатско възнаграждение на ответниците.

В единствено редовно проведено открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се 1 процесуално представляват.

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

Въззивната на ответника жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответника, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

Възраженията и твърденията с въззивната жалба са същите като в отговора на исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдените за неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на доказателствата. Такива пороци не са характерни за обжалваната част на съдебното решение, напротив, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, нито по чл. 200 от същия кодекс, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото. В последното съдебно публично заседание на районния съдия ответниците, редовно уведомени, не се явяват и не изпращат представител. Не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на ответника и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение.

Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ответника, който може да представя доказателства или да преви доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от тяхна страна.

Доколкото в жалбата ответникът въззивник не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са основателни, решението е правилно и следва да се потвърди в обжалваната, неблагоприятна за ответника част.

Разноски са поискани от ищеца едва с молбата му от 01. 06. 2023 год., без да е посочен размер за юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство. В резултат на това искането за разноски на ищеца следва да бъде уважено в размер от 50 лева, съобразно процесуалното поведение на тази страна в настоящето производство.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението, в обжалваната му част. Исковете са основателни, защото са доказани освен по основание и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства и експертни заключения, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил районният съдия.

Разноските са съобразени с изхода на производството.

В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната с нея част.

Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия от 05. 02. 2021 год. е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание, без възражения от страна на ответника - Ц. П. Х. и Е. Г. Х. не са се явили, редовно призовани, не са изпратили представители.

2

С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства и експертни заключения.

Искът е положителен установителен за неплатени сметки за ТЕ към топлопреносното дружество от страна на ответника за недвижимия топлоснабден имот.

Приети са постъпили писмени документи от трето лице помагач на ищеца – фирмата за дялово разпределение.

При наличие на тези доказателства – писмени и експертиза, районният съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, което в обжалваната си част следва се потвърди от въззивния съд.

Други доводи с въззивната жалба ответната страна не заявява, като по този начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея са само твърдения.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.

На тези доводи жалбата се преценява да е и бланкетна, както по-горе в настоящите.

Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.

Доколкото въззивникът ответник иска отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.

При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.

Други оплаквания и възражения въззивната на ответника жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника ответник част следва да бъде потвърдено.

Решението в необжалваната част е влязло в законна сила.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя разноски не се следват и не се присъждат, такива не са и претендирани.

Въззиваемият ищец е претендирал разноски, като при това процесуално поведение същите са доказани по основание, а с оглед сложността на делото, доказани в размер на 50 лева, поради което и му се присъждат в този размер.

Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.

По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14. 03. 2022 год. по гр. д. № 61630/2021 год. на СРС ІІ ГК 76 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Ц. П. Х. ЕГН ********** и Е. Г. Х. ЕГН ********** да заплатят солидарно на Топлофикация София ЕАД, ЕИК *******, 50 лева юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – фирмата за дялово разпределение Б. ООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.