Решение № 58 от 02.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Русе, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Палма Тараланска при участието на секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело № 20234501000050 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по въззивно обжалване – глава ХХ от ГПК.

„А.“ Е.ЕИК ***** гр. Б., представлявано от управителя Г.А. чрез пълномощника адвокат Х. А., подава въззивна жалба срещу решение № 1566/12.12.2022г. по гражданско дело № 3865/2022г. на Русенски районен съд в частта, с която е уважен предявения иск за заплащане на сума в размер на 10500 лв. представляваща получено без основание възнаграждение по договор за консултантски услуги от 24.06.2020г. Жалбоподателят счита решението в обжалваната част за неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и неправилно прилагане на материалния закон. Видно от текста на договора за консултантски услуги от 24.06.2020г. основанието за плащане на договореното възнаграждение възниква при наличие на одобрено проектно предложение, а изискуемостта на възнаграждението настъпва от датата на подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ. В конкретния случай е възникнало валидно 1 задължение за заплащане на парична сума, но падежът не е настъпил.

Доброволното изпълнение на парично задължение преди да е настъпил падежът му, е законосъобразно действие на длъжника – чл. 70, ал.2 от ЗЗД.

Дружеството – изпълнител няма вина за неизпълнението на последната фаза от договора – чл. 81, ал.1 от ЗЗД. „Ф.“ ООД е в забава по смисъла на чл. 95, ал.1, предл. второ от ЗЗД, защото не е представил изисканите документи по програмата и като упълномощава трето лице по процедурата отказва съдействие за изпълнение на договора. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск за заплащане на сумата 10500 лв. получено без основание възнаграждение по договор за консултантски услуги от 24.06.2020г.

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд.

Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.

Препис от жалбата е изпратен на другата страна. Постъпил е писмен отговор от“Ф.“ ООД ЕИК ***** гр. Р., представлявано от И.В. чрез пълномощник адвокат Д. И., в който се взема становище, че въззивната жалба е неоснователна. В хода на първоинстанционното производство не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Установено е, че към датата на заплащане на възнаграждението от ищеца към дружеството-изпълнител, настоящ жалбоподател, не е била налице една от двете предпоставки, предвидени в договора от 24.06.2020г., а именно – сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ. Към дата 14.01.2021г. не е имало основание сумата от 10500 лв. за бъде заплатена на ответника. Искането към въззивния съд е да остави жалбата без уважение.

Трето лице помагач Р. А. К. – В. не е взело становище по въззивната жалба.

Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение, събраните доказателства по делото и доводите на страните и прие следното:

„Ф.“ О. ЕИК *****, представлявано от управителя И.В. В. чрез пълномощник адвокат Д. И., предявява иск за осъждане на ответника „А.“ Е. , 2

ЕИК: *****, представлявано от управителя Г. А. А., да заплати на „Ф." ООД сумата 10500 лв., представляваща недължимо получена по договор консултантски услуги от 24.06.2020 год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 22.07.2022г. до окончателното изплащане, както и да заплати сумата 1615,83 лв. лихва за забава за периода от направеното плащане 14.01.2021г. до 21.07.2022г. – денят, предхождащ депозирането на исковата молба. Ищецът в обстоятелствената част на исковата молба посочва, че сумата 10500 лв. е получена от „А. Е. без да са настъпили предвидените за това предпоставки по сключения между страните договор за консултантски услуги, a именно наличие на сключен договор за безвъзмездна финансова помощ, поради което се явява недължимо платена и получена без основание, и „А." Е.дължи нейното връщане.

Ответникът „А.“ Е. ЕИК *****, представлявано от управителя Г.А. чрез пълномощник адвокат Х. А. в отговор на исковата молба оспорва иска.

Ответното дружество няма задължение да представя документи от името на ищеца. Съгласно подписания между страните договор, възнаграждението се дължи след одобряване на проектното предложение, а проектното предложение е одобрено. Възнаграждението е платено преди срока, но това действие на длъжника е законосъобразно - чл. 70, ал. 2 от ЗЗД. И.В. като представляващ „Ф.“ ООД не е представил лично необходимите документи за сключването на административния договор, което е главната причина за отказа. С упълномощаването на трето лице, което да го представлява по процедурата, управителят на „Ф.“ . поставил „А.“ Е. в невъзможност да изпълни задължението си по сключения между тях договор. „Ф.“ О. е в забава по смисъла на чл. 95, ал.1, предложение второ от ЗЗД.

Русенският районен съд с решение № 1566 от 12.12.2022г. по гражданско дело № 3865/2022г. осъжда ”А.“ Е., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ****, представлявано от управителя Г. А. А., със съдебен адрес: гр.Р., чрез адв. Х. В. А. от АК-Русе, да заплати на “Ф.“ О., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Р., представлявано от управителя И.В. В., със съдебен адрес: гр.Р. ул.”Б., чрез адв. Д. И. от АКРусе, сумата от 10500 лв., недължимо получена по Договор за консултантски услуги от 24.06.2020 г., със законната лихва върху нея от 22.07.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2898,57 лв.-разноски по делото.

Районният съд отхвърля иска за заплащане на сумата от 1615,83 лв. - лихва за 3 забава за периода 14.01.2021 г.-21.07.2022 г., като неоснователен.

Предмет на въззивното производство е правилността на решението на първата инстанция в частта, с която е уважен осъдителният иск сумата от 10500 лв., недължимо получена по Договор за консултантски услуги от 24.06.2020 г., със законната лихва върху нея от 22.07.2022 г. до окончателното плащане.

На 24.06.2020г. страните са сключили договор за консултантски услуги, съгласно който „А.“ Е. поема задължение да извърши необходимите действия за изготвяне на проектно предложение по ОПИК: подготовка за кандидатстване на “Ф.“ ООД по мярка Ковид 19, консултантска помощ при подготовката на проектно предложение, подаване на проектно предложение в срок, отчитане на проекта в следващия период. Договорът се прекратява след изготвянето и подаването на проектното предложение и неговото отчитане пред УО.

Съгласно договора за консултантски услуги възложителят дължи на изпълнителя сума в размер 600 лв. без ДДС платими по банков път.

Възложителят дължи след одобрение на проектното предложение 7% от размера на БФП. Сумата се заплаща на изпълнителя при сключен договор за БФП с УО, но не по-късно от 7-дневен срок от подписването му.

”А.“ Е. издал на “Ф.“ ООД фактура № 98/7.01.2021г. за сумата 10500 лв. възнаграждение за „финансови, консултантски, счетоводни услуги“. На 14.01.2021г. “Ф.“ ООД платил на ”А.“ Е. сумата 10500 лв., видно от представеното платежно нареждане за кредитен превод.

Проектното предложение на “Ф.“ ООД е било одобрено за финансиране по процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid-19“. Управляващият орган е изпратил покана за представяне на документи във връзка с подписването на административен договор с краен срок за представяне 5.02.2021г.

С решение № РД-16-216/16.02.2021г. на Илияна Илиева главен директор в ГД „Европейски фондове за конкурентноспособност“ и ръководител на УО на ОПИК към Министерството на икономиката е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидата „Ф.“ ООД с подадено проектно предложение референтен номер BG16RFOP002-2.077-035.

4

Главният мотив за отказа е, че кандидатът не е представил в срок доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент (неправилно добила популярност чужда дума за получателя на финансова помощ; правилното е бенефициент – даващ, бенефициер – получаващ). Кандидатът е бил надлежно поканен чрез модул „Комуникация с УО“ в ИСУН в срок до 30 календарни дни, считано от 6.01.2021 да представи посочените в поканата доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент. В електронната система ИСУН 2020 е отчетено потвърждение за получаването чрез отваряне на комуникацията на 6.01.2021г. през профила на кандидата. В отговор от 5.02.2021г. кандидатът представил документи, подписани с валиден КЕП от лицето Р. А. К. –В. и придружени с нотариално заверено пълномощно, издадено в полза на това лице от И.В. В. в качеството му на управител на кандидата „Ф.“ О.. УО приел, че кандидатът не е представил доказателства, подписани с валиден КЕП от задълженото лице, съобразно условията за кандидатстване, а именно от официалния представляващ кандидата, вписан в търговския регистър.

Върховният административен съд с решение № 12926/16.12.2021г. по адм. д. № 7806/21отхвърля жалбата на „Ф.“ ООД срещу решението на управляващия орган за отказ.

Третото лице помагач на ответника Р. А. К. – В. в писмено становище твърди, че контактът с И.В. – управител на „Ф.“ О. е осъществен чрез И.П.. и Г.А. – едноличен собственик и управител на „А.“ Е., които са посочили на третото лице И.В. – управител на „Ф.“ О. като заинтересован да кандидатства по програмата за безвъзмездна финансова помощ. Третото лице получило пълномощно от И.В., с което да подаде формуляр за кандидатстване и твърди, че е информирало упълномощителя за хода на процедурата. Третото лице представя самото пълномощно.

Свидетелят И.Т. П. посочва, че с „А.“ Е. няма официален договор, но е работил за това дружество възмездно като е набирал клиенти във връзка с кандидатстване по европейски програми. Свидетелят познава третото лице помагач Р. К. във връзка с програмите по европейско финансиране. Тя работи по същия начин за „А.“ Е., като цялата процедура минава през нея, т.е. тя подава документите, тя отчита по програмата. Изготвяне и отчитане на проекти е именно работата на Р. К., тя изготвя проекта и при одобрение го 5 отчита. Свидетелят пояснява, че неговата работа приключва като направи контакта и се подпише договора, а клиентите продължават директна връзка Р.

К.. Г.А. се обадила на свидетеля И.П. и му казала да се свържа с г-н В. и да задейства плащането. Г.А. казва кой ще изготвя и отчита даден проект, кой ще го придвижва по-нататък и пълномощното се съставя на този, на когото е решила, защото тя е управител на дружеството „А.“ Е. Г.А. се обадила на свидетеля и му съобщила кое е лицето, което ще движи документацията на „Ф.“ О., а именно Р. А. К. – В. – третото лице помагач.

При така установената фактическа обстановка, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивната инстанция прави следните правни изводи.

Страните са били обвързани от договор за консултантски услуги, съгласно който „А.“ Е. е поел задължение да изготви проектно предложение от името на „Ф.“ ООД за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ пред Министерството на икономиката, а след сключване на административен договор да отчита изпълнението. Следователно задължението, поето от „А.“ Е. е за правен резултат: сключване на административен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ между министъра на икономиката и „Ф.“ ООД. Наред с това „А.“ Е. е поел задължение да отчита договора от името на „Ф.“ ООД („отчитане на проекта в следващия период“), така че изразходването на предоставената парична сума да бъде одобрено и да не се налага санкция за връщането й частично или изцяло. Следователно консултантският договор между страните по правната си природа е най-близо до договора за поръчка чл. 280-292 от ЗЗД.