Решение № 68 от 20.02.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1687/2025
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 19.03.2026
- Състав
- Снежана Стоянова
Цитирани разпоредби
- член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Пазарджик, 20.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20255220201687 по описа за 2025 година установи следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на *********** ООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление: ****************************** против електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
В жалбата се твърди материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
Страните не се представляват в проведеното открито съдебно заседание.
Постъпили са писмени бележки, видно от които жалбата се поддържа на сочените в същата основания.
1
Ответната страна оспорва жалбата.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи за безспорно установени следните факти:
Жалбата е допустима, доколкото е подадена в законовия срок и от процесуално легитимирано лице.
Установи се по делото, че на ******* г., в 09,10 часа, пътно превозно средство (ППС) - автобус Мерцедес Туризмо 15РХД с рег.№ ******* с техническа допустима максимална маса 18 000 , брой оси - 2, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке се движело в община Пазарджик, по път I-8, км 196+643, с посока нарастващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За автобуса частично не била била заплатена дължимата по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата пътна такса. За същия имало издадена валидна маршрутна карта, но платената категория била по – малка от измерената. Нарушението било заснето с устройство с №10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП.
Няма спор, че към датата на нарушението *********** ООД било собственик на процесния автобус, който имал монтирано Джи пиес оборудване. То предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол - таксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа. На посочените в ЕФ дата и час Джипиес устройството за пътниково позициониране предало данни за местоположението на превозното средство, преминавайки през сегмент № 1000808780, но за по – малка категория ППС. Така платената категория била с 0,21 лева по – малка от измерената.
При тази фактология срещу жалбоподателя *********** ООД бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********. С него на въззивника за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Към ЕФ бил приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с 2 приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.
Жалбата е основателна.
Предвидената от българския законодател имуществена санкция не е съответна на принципа на пропорционалност, доколкото дължимата и неплатена тол такса за процесния сегмент № 1000808780 и за процесното ППС се равнява на 0,21 лв., видно от становище от отдел УИСИ към НТУ , прието като доказателство по делото.
Принципа за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е обвързан от фактическата и правна рамка на обвинението в ЕФ, а то е единствено и само за сегмент № 1000808780, км 196+643 от път I-8.
Горният извод, съобразен с директното приложение на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) води до извод за отмяна на атакувания електронен фиш поради незаконосъобразност.
В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 год. по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково /България /, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
При това становище на съда остава безпредметно обсъждането на 3 останалите възражения за незаконосъобразност на процесния ЕФ.
Предвид изхода на спора, в полза на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски. Същите се претендират в размер на 336 евро с ДДС , равняващи се на 657,16 лева. Договореното адвокатско възнаграждение дори е под размера на предвиденото чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2. в Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, поради което не следва да бъде намалявано. В този смисъл възражението за прекомерност, направено от юрисконсулта на АПИ не е основателно.
По горните съображения, РС – Пазарджик и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на *********** ООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление: ******************************, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание на чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ - гр.София ДА ЗАПЛАТИ на *********** ООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление: ******************************, направените по делото разноски за един адвокат в размер на 336 /триста тридесет и шест / евро.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съдПазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4