Решение № 4180 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4180 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110117803 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, и чл. 92, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът И. К., в качеството на заемополучател, сключил с „В.“ ЕООД, в качеството на заемодател, договор за заем от 06.01.2020г., по силата на който дружеството предоставило на ответника заемна сума от 3 200 лева при уговорен падеж на задължението за връщане на сумата на 31.05.2021г. След настъпване на уговорения падеж ответникът не изпълнил насрещното си задължение по договора. В т. V от договора страните уговорили дължима мораторна неустойка в размер на 10 % на годишна база при неизпълнение на задължението на заемополучателя да върне предоставената в заем парична сума. По силата на сключен договор за цесия със заемодателя ищецът придобил вземането срещу ответника заедно със всички негови принадлежности – лихви за забава, неустойки и обезпечения. Ищецът отправил към ответника уведомление за извършената цесия, което било надлежно връчено на ответника на 27.11.2023г. Въз основа на така изложените твърдения ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 200 лева, представляваща дължима главница по договор за заем, сключен между ответника и „В.“ ЕООД и договор за цесия от 20.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 830,22 лева, представляваща дължима мораторна неустойка, начислена за периода от 01.06.2021 г. до 21.12.2023г. Претендира за сторените в производството съдебни разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Ответникът сочи, че заемал длъжността технически организатор в „М.В.“ ООД въз основа на сключен трудов договор от 30.01.2018г. С писмо от 15.01.2020г. трудовото правоотношение на ответника било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 20.01.2020г.

След шест месеца при проведена среща между ответника и К.Т. – бивш пряк 1 ръководител на ответника по трудовото правоотношение, същата заявила, че по време на работата на ответника пред последните 4 – 5 години били констатирани финансови нарушения. К.Т. заявила, че е желателно ответникът да подпише подготвени документи, като в противен случай ответникът ще бъде осъден. Ответникът сочи, че предупреждението предизвикало опасения у него поради заеманата обществена позиция от К.Т. към онзи момент – народен представител от ПП „В.“. Ответникът заявил, че не е получавал паричните суми, описани в представените му записи на заповед и договори за заем, както и че на посочените дати на получаване на сумите не е посещавал гр. Варна. К.Т. повторно приканила ответника да подпише документите, като отправила заплаха, че в противен случай ответникът ще влезе в затвора, което възбудило страх у ответника и същият подписал представените 15 броя договори за заем на парични суми и 15 броя записи на заповед. Ответникът оспорва да е получавал в заем паричната сума по процесния договор, както и да се намира в договорни правоотношения с „В.“ ЕООД. Ответникът не оспорва, че на 27.11.2023г. е надлежно уведомен, че вземането, произтичащо от процесния договор за паричен заем, е прехвърлено в полза на ищеца цесионера „Д.“ ЕООД. На 12.01.2024г. ответникът депозирал жалба до ОД на МВР – К., във връзка с която била образувана проверка относно изнесените обстоятелства. Въз основа на така изложените възражения ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.

Претендира за сторените разноски в настоящото производство.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото договор за заем от 06.01.2020г., сключен между „В.“ ЕООД, в качеството на заемодател, и И. С. К., в качеството на заемател, се установява, че между страните и възникнало договорно правоотношение, по силата на което на ответника е била предоставена в заем парична сума в размер на 3 200 лева /чл. I от договора/, която ответникът се е задължил да върне в пълен размер до 31.05.2021г. /чл.

III от договора/. При сключване на договора за заем заемополучателят е потвърдил, че паричната сума му е предадена в брой от заемодателя при подписване на договора, който служи като разписка за получаване на сумата /чл. II от договора/. Съгласно чл. V при неизпълнение на поетото задължение за връщане на предоставената в заем парична сума в уговорения срок, заемополучателят дължи заплащане на мораторна неустойка в размер на 10% годишно за срока на закъснението.

По силата на сключен договор за цесия от 20.11.2023г. „В.“ ЕООД, в качеството на цедент, е прехвърлило на ищеца „Д.“ ЕООД, в качеството на цесионер, вземането си срещу И. С. К. за главница в размер на 3 200 лева, произтичащо от договор за заем на парична сума от 06.01.2020г. заедно с привилегиите и другите му принадлежности, включително лихви, обезщетения и неустойки за забава и разноски.

С уведомление изх. №13658/23.11.2023г., връчено на ответника от ЧСИ Х.П., рег.№*** при КЧСИ, на 27.11.2023г., цедентът „В.“ ЕООД е уведомил длъжника, че вземането в размер на 3 200 лева, произтичащо от договор за заем на парична сума от 06.01.2020г., заедно с всички привилегии и принадлежности, включително лихви, обезщетения и неустойки за забава и разноски, е прехвърлено по силата на договор за цесия на цесионера „Д.“ ЕООД. Цедентът е указал на длъжника, че от момента на получаване на уведомлението за прехвърлянето всички плащания в изпълнение на посочения договор за заем следва да се извършват на новия кредитор „Д.“ ЕООД.

По делото е изискано и приложено заверено копие от преписка №****/2024г. по описа на РП - К., заедно със заверено копие от Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 10.05.2024г. на РП-К.. В приложеното постановление от 10.05.2024г. се посочва, че подаденият сигнал от И. К. за отправени заплахи и закани, с които е бил осъществен престъпния състав на принуда по чл. 143, ал. 1 НК, не е подкрепен от събраните данни в хода на извършената проверка, поради което на основание чл. 199, ал. 1, чл. 213, ал. 1 и чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е постановен отказ за образуване на наказателно производство и образуваната преписка с вх.

№****/2024г. е прекратена поради липса на данни за извършено престъпление спрямо 2

И. К..

По делото са представени и приети като писмени доказателства Заповед №***/10.01.2020г. към трудов договор №***/30.01.2018г.; обходен лист; писмо-покана към трудов договор №***/30.01.2018г.; заповед №***/01.02.2018г. към трудов договор №*/11.02.2008г. и трудов договор №***/30.01.2018г., сключен между „М.В.“ ООД и И.

С. К..

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

За успешното провеждане на търсената правна защита в настоящото производство ищецът следва да докаже наличие на облигационно отношение между „В.“ ЕООД и ответника по договор за паричен заем, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесните суми за главница и неустойка, като предвид реалния характер на договора за заем ищцовото дружество следва да докаже, че първоначалният кредитор, цедент по договора за цесия, е предал уговорената парична сума на длъжника. Ищецът следва да докаже наличие на писмено уговорка за заплащане на мораторна неустойка в претендирания размер, настъпване на изискуемостта на вземанията за заплащане на главница и неустойка, фактите от значение за определяне на размера на претендираните вземания, наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който е придобил процесните вземания от „В.“ ЕООД срещу ответника, както и надлежното съобщаване на цесията на длъжника – И.

С. К., от страна на цедента.

От събраните доказателства по делото се установява, че по силата на сключен договор за паричен заем от 06.01.2020г. за ответника И. К. е възникнало договорно задължение да върне предоставена парична сума от 3 200 лева на заемодателя „В.“ ЕООД в срок до 31.05.2021г., като при неизпълнение е уговорено акцесорно задължение за заплащане на неустойка за забава в размер на 10% годишно за срока на закъснението.

Сключването на договора за паричен заем е съпроводено с предаването на предоставената в заем парична сума от 3 200 лева, което се установява от извършеното изрично потвърждение в съдържанието на договора от страна на заемополучателя, че сумата му е предадена. Така направеното изявление има значението на потвърждаване на неизгоден за страната факт и като такова следва да бъде ценено от съда като достатъчно за установяване факта на предаване и получаване на сумата, доколкото не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Представеният договор за паричен заем служи за разписка в частта, в която е уговорено реалното предаване на парична сума, поради което съдът приема, че изявлението на заемополучателя в тази част има по-висока доказателствена стойност, съответно е достатъчно основание за приемане като доказан факта на възникване заемното правоотношение.

С отговора на исковата молба ответникът е въвел правоунищожаващо възражение за оказана заплаха при сключване на договора за заем по смисъла на чл. 30 ЗЗД. От приетата преписка по повод подаден сигнал от ответника до правоохранителните органи във връзка със сключването на процесния договор за паричен заем не се установява наличието на достатъчно категорични данни за осъществено заплашване, което да е мотивирало ответника да сключи процесния договор. Видно от представеното постановление от 10.05.2024г. на РП-К. по пр. пр.

№****/2024г. по описа на РП-К., органите на досъдебното производство са установили, че липсват данни за извършено престъпление спрямо И. К. по смисъла на чл. 143, ал. 1 НК, вследствие на което е постановен отказ за образуване на наказателно производство. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не бяха събрани доказателства, които да потвърждават описаните от ответника обстоятелства за оказване на въздействие върху психиката му, възбуждащи основателен страх за сключване на договора. Нито в хода на настоящото производство, нито в хода на извършената полицейска проверка, са събрани доказателства, установяващи този факт.

Въз основа на така изложените мотиви съдът намира възражението на ответника за неоснователно.

3

На следващо място ищецът следва да докаже настъпване на изискуемостта на вземането за главница по договора за паричен заем. С отговора на исковата молба и в хода на проведеното съдебно производство ответникът не представя доказателства за извършено погасяване на дълга, поради което съдът приема, че с настъпване на уговорения в договора падеж - 31.05.2021г. за ответника е възникнало задължение за заплащане за сумата от 3 200 лева в полза на заемодателя по договор за паричен заем „В.“ ЕООД.

В настоящото производство ищецът претендира неустойка за забава в размер на 830,22 лева, начислена за периода от 01.06.2021 г. до 21.12.2023г. Съгласно чл. V от договора е предвидено, че ако заемната сума не бъде върната в срок, заемателят дължи неустойка за забава в размер на 10% годишно за срока на закъснението. Посредством посочената клауза страните са уговори дължима мораторна неустойка на годишна база за допусната от длъжника забава. Предвид това, че длъжникът не доказва да е погасил задължението на падежа чрез плащане или по друг начин, същият е изпаднал в забава и дължи уговорената неустойка. Съдът намира, че същата отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и целта й съответства на присъщите на неустойката по смисъла на чл. 92 ЗЗД обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции. Съдът отчете и че претендираната неустойка е по-малка по размер от дължимата законната лихва за забава за процесния период, поради което приема, че същата не накърнява добрите нрави. На основание чл. 162 ГПК при извършено изчисление на размера на дължимата мораторна неустойка посредством общодостъпен интернет калкулатор, съдът установи, че претендираната неустойка възлиза именно на сумата от 830,22 лева. Ето защо, в полза на дружеството е възникнало и това вземане.