Решение № 673 от 04.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Бургас, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря С. Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20232120104143 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

Производството е образувано по искова претенция на М. Ц. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес в * чрез адв. М. О. против Г. Г. П. с ЕГН ********** с адрес в * чрез адв. А. Т. и адв. П. С. за разваляне на два договора за издръжка и гледане, обективирани в:

1. Нотариален акт № 26, том IIа, peг. № *, дело 179 от 20.12.2017 г., чрез който С.Т.

П.а е прехвърлила 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху СОС с идентификатор * по КККР на гр. Бургас, с адрес: * находящ се в осеметажната сграда с идентификатор *, разположена в ПИ с идентификатор *, с предназначение - “Жилище, апартамент” на едно ниво, с площ от 50 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня - WC и коридор, с прилежащи към този СОС: избено помещение № 2 с площ от 4.83 кв.м., при граници: изток склад № 3, запад - склад № 1, север - калкан, юг - коридор, както и 8.50 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху ПИ, при съседни СОС: на същия етаж: *.1 и *,3; под обекта: *0 и *1; над обекта: *.4 и *.5, ведно с 5/325 кв.м. идеални части от поземлен имот (ПИ) с идентификатор * по КККР на гр. Бургас, с адрес: *, с площ от 325 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници: ПИ * при запазено пожизненото и безвъзмездно право на ползване на прехвърлителката.

2. Нотариален акт № 27, том IIа, peг. № 3305, дело 180 от 20.12.2017 г., чрез който 1

С.Т. П.а е прехвърлила 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху СОС с идентификатор * по КККР на гр. Бургас, с адрес: *, етаж (-) 1 (минус първи), гараж № 3, находящ се в шестетажната сграда с идентификатор *, разположена в ПИ с идентификатор * с предназначение - Гараж в сграда на едно ниво, с площ от 17.65 кв.м., прилежащи части: съответният процент ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, в който е построена сградата, при съседни СОС: на съшия етаж: *.14 и *.16: под обекта: няма; над обекта: няма.

В исковата молба се твърди, че ищецът е син на починалата на 10.06.2023 г. прехвърлителка С.Т. П.а. Ответникът е бивш съпруг на П.а. Бракът им е бил прекратен с решение от 01.12.2017г. по гр.дело № 7022/2017г. На 15.12.2017 г. ответникът се е снабдил с пълномощно от бившата си съпруга и е сключил със себе си два договора за прехвърляне на имоти срещу издръжка и гледане. Задължил се е да осигури на П.а спокоен и нормален живот, какъвто е водила до момента на сделката, като поеме гледането и издръжката й. Задълженията за гледане и издръжка обаче не са били изпълнявани от ответника. Той не е предприел действия по диагностициране и лечение на майката на ищеца, въпреки че тя е имала признаци на загуба на краткосрочна памет и не е можела да се грижи за себе си. През 2022 г. ответникът е настанил С. в „медицински сектор“ в хоспис М. в гр. Черноморец. Ищецът от своя страна живеел от дълго време в чужбина. През август 2022 г. посетил майка си в хосписа и видял, че за нея не се полагат никакви грижи и не може да се разчита на ответника в полагането на грижи. Затова на 14.09.2022 г. отвел майка си от хосписа и я настанил в дом за стари хора в Гурково. На същата дата ответникът предал на ищеца дебитната карта на бившата си съпруга, ведно с ПИН кода. В дома в гр. Гурково тя си счупила крака и понеже тогава ищецът бил в чужбина, той се обадил на ответника да отиде да провери в какво състояние е тя. Ответникът обаче заявил, че този въпрос не го интересува. На 10.06.2023 г. майката на ищеца починала. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си, поети по договорите за издръжка и гледане. Той не е осигурил на С. добър и спокоен живот, не й давал и издръжка. Издръжката се покривала от собствената й пенсия. Моли се договорите да се развалят поради неизпълнение.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Твърди се, че в изпълнение на договора ответникът и бившата му съпруга са живеели в общо домакинство, независимо от развода, като никога не са прекратявали общото си съжителство. Договорено е било бившите съпрузи да ползват заедно семейното жилище. Това е видно от решението за прекратяване на брака, както и от нотариалните актове, като в последните е записано, че С. си запазва правото на ползване на имота.

Двете страни освен това са имали един и същ регистриран адрес. Разводът и прехвърлянето на имотите са станали по искане на майката на ищеца, която е искала да защити ответника от недобросъвестното поведение на своя син. Страните са били в 2 лоши отношения, като ищецът не се е грижил за своята майка, не се интересувал от нея и дори не е узнал за развода й. Прехвърлянето на имотите било подготвяно още преди развода. Твърди, че преместването на С. в хосписа е станало по нейно изрично настояване, тъй като здравето й е започнало да се влошава, започнала е да забравя, да губи равновесие, станала неадекватна. Ето защо тя сама е поискала да бъде настанена в хоспис. До преместването в хосписа страните по договорите са живеели като семейство и ответникът се е грижил за С.. След настаняването в хосписа ответникът не е престанал да се грижи за бившата си съпруга. Плащал е за хосписа, носил й е пари, лекарства, дрехи, храна. Преместването й в дома за стари хора било изцяло по волята на ищеца. Ответникът й дал тогава сумата от 5000 лева, за да покрива възникналите си разходи. По-късно, при посещение в дома за стари хора, й дал още 2000 лева. След счупването на крака на С., ответникът също я посетил и поискал да й остави пари, дрехи и храна. Освен това самият ответник бил трудно подвижен и не можел много често да посещава бившата си съпруга. С. никога не оспорила нито оказаната й помощ в натура и в пари, нито е имала претенции за неизпълнение на договорите. Ответникът никога не ползвал парите на С. без нейно съгласие и те са били ползвани за семейни нужди. Постъпването на бившата му съпруга в хосписа не съставлявало неизпълнение на договорните задължения на ответника. То съответствало на изразената от нея воля и е съпроводено с предоставяне на натурална и парична издръжка. Нямало вина в поведението на ответника, защото преместването в хосписа е било по искане на кредитора по договора и това преместване съответствало на нуждите на кредитора да получава грижи от специалисти. В хосписа лицето е получавало нужните медицински грижи, храна и подслон. От своя страна ответникът е давал допълнителни пари, храна и дрехи и така е изпълнил добросъвестно задълженията си. С тези аргументи се моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и се установява от приложения Акт за граждански брак №8 на кметство З., Община Созопол, че С. П.а и Г. П. сключили граждански брак на * г., който бил прекратен с влязло в сила Решение №1968 от 01.12.2017 г. по гр.д. №7022 от 2017 г. на БРС (л.12-13) по взаимно съгласие между страните по чл. 50 от СК, като съпругата запазила фамилното си име и страните уговорили семейното жилище, находящо се на * да се ползва и от двамата.

Безспорно е и се установява от приложените Нотариален акт № 26, том IIа, peг.

№ *, дело 179 от 20.12.2017 г. и Нотариален акт № 27, том IIа, peг. № 3305, дело 180 от 20.12.2017 г., че ответникът Г. Г. П. в качеството си на пълномощник на бившата си съпруга С.Т. П.а, снабден с нотариално заверено пълномощно от 15.12.2017 г., е 3 прехвърлил на себе си 1/2 ид.ч. от СОС с идентификатор * и 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху СОС с идентификатор * срещу задължението да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водела до момента на сделката. С. П.а си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху 1/2 ид.ч. от СОС с идентификатор *, съгл. пълномощното, подписано от нея за изповядване на сделката (л. 15).

Не се спори и че на 27.06.2022 г. С. П.а е постъпила в „Хоспис М.“ ЕООД в гр.

Черноморец по молба на бившия й съпруг Г. Г. П. (л. 19), за което бил сключен договор, носещ неоспорения подпис на ответника, за настаняване и осъществяване на палиативна грижа и рехабилитация от страна на доставчика на медицинска услуга.

Месечната такса, която пациентът се задължавал да плаща била в размер на 1050 лв., тъй като С. П.а била причислена към 2-ра група пациенти, а именно „слаби, неподвижни, с риск от падане и счупване, невъзможност за цялостно самостоятелно обслужване, къпане, хранене, неориентирани или след ортопедични операции“. При изписването й била издадена Епикриза от „Хоспис М.“ ЕООД, според която е поставена диагноза „старческа деменция, мозъчна енцефалопатия“,при взета анамнеза: „пациентката загубила възможност за словесен контакт с околните, започнала да забравя и да не помни, станала объркана и неадеквтна и не можела да пази равновесие“.

Безспорно се установява и че на 14.09.2022 г. М. В. в качеството си на представител на майка си сключил с „Ронет 2017“ ООД договор за ползване на социална услуга на осн. Чл. 39, ал. 2 от ППЗСУ (л. 25-28 вкл.), по силата на който С.

П.а била настанена в дом за стари хора в гр. Гурково, Обл. Стара Загора, където следвало да се задоволяват съгл. чл. 1 от същия ежедневните й потребности, здравни грижи, да се оказва съдействие при ползване на административни услуги и рационално и пълноценно хранене и лична хигиена срещу месечна такса от 780 лв. Представен е и фиш за спешна медицинска помощ от 07.05.2023 г. на С. П.а с работна диагноза „тахикардична с отслабено везикуларно дишане; ОВИ“, епикриза от 19.05.2023 г. от Клиника по ортопедия и травматология гр. Стара Загора (л. 29-30), от която е видно, че майката на ищеца е постъпила на 10.05.2023 г. след падане и получаване на травма в ЦСМП гр. Гурково, при което се е наложило имплантиране на частична тазобедрена ендопротеза, заплатена от сина й – ищец по делото. Представен е и фиш за СМП от 08.06.2023 г., в който е отразено, че пациентът е в терминален стадий. Не се спори, че два дена по късно на 10.06.2023 г. майката на ищеца е починала в гр. Гурково в дома за стари хора.

Представени са 3 бр. данъчни фактури, издадени от „Хоспис М.“ ЕООД, подписани от ответника Г. П. за заплатени в брой суми от 1052 лв. на 27.06.2022 г., 1020 лв. на 07.07.2022 г. и 1020 лв. на 24.08.2022 г. Към 13.12.2017 г. съгл. приложено 4 съдебно-психиатрично освидетелствуване от лекар при ЦПЗ „проф. д-р Иван Темков Бургас“ С. П.а е диагностицирана като дееспособна, като свидетелството е следвало да послужи пред нотариус (л. 95). Приложено е извлечение от банковата сметка на ответника за периода от 10.01.2018 г. до 08.06.2023 г., сключен договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план и медицинска документация, касателно здравословното състояние на ответника (л. 107-117), вкл. и договор от 12.12.2022 г., сключен между ЕТ „Индивидуална практика за специализирана извънболнична мед. Помощ – крадиологичен кабинет д-р Соломонова – д-р магдалена рафаилова“ и Г. П..

Представено е и генерално пълномощно от М. В. към майка му от 02.08.2006 г., нотариално заверено – л. 143), както и два договора за наем от 2012 г. и 2015 г., сключени от С. П.а в качеството й на представляващ М. В..

По делото е изискано от Банка ДСК нотариално заверено пълномощно от 24.06.2022 г., с което С. П.а непосредствено преди да постъпи в хосписа в гр.

Черноморец е упълномощила Г. Г. П. да борави свободно и неограничено с наличните й банкови сметки и да извършва разпоредителни действия с тях, да тегли без ограничение парични суми и др.

Изискано е и извлечение от движението по банковата сметка на С. П.а в Банка ДСК за периода от 20.12.2017 до 15.09.2022 г. и от 20.12.2017 г. до 10.06.2023 г. (л. 178196 вкл.), от което е видно, че по посочената сметка на наследодателката е постъпвала пенсията й от НОИ, която след датата 09.05.2018 г. е теглена преимуществено на два пъти през банкомат, находящ се в клона на банката в *. Същото важи и за датите 08.07.2022 г., когато не се спори, че П.а е била в хосписа в гр. Черноморец, а от банкомат в гр. Бургас са изтеглени 800 лв., на 11.07.2022 г. – 300 лв., на 10.08.22 г. – 800 лв., на 16.08.22 г. – 400 лв., на 08.09.22 г. – 800 лв. ; 09.09.22 г. – 300 лв. и т.н.