Решение № 175 от 18.09.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Свиленград, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200392 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от „Пимк” ООД с ЕИК 115536179, със седалище и адрес на управление: село Марково, местност „Захаридево” № 43а, област Пловдив, със съдебен адрес: град Пловдив, бул.„Марица” № 93, партер, представлявано от управителя Антон Ицков Йорданов, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) за налагане на Имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8504584448, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) , в частта, с която н а дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2 , т. 3, вр.ал. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер 2 500 лв. С Жалбата, депозирана от процесуалния представител на дружеството – жалбоподател: адвокатско дружество „К., Деков и партньори” чрез управителя адвокат М. К., са релевирани оплаквания за незаконосъобразно 1 издаване на ЕФ – в противоречие с материалноправните норми (налице била неяснота относно нарушението, не бил посочен размер на дължимата ТОЛ такса, не ставало ясно в какво се изразява несъответствието с декларираните технически параметри на процесното пътно превозно средство (ППС), неотчитането на ТОЛ данни се дължало на техническата неизправност на поддържаната от АПИ електронна система за събиране на ТОЛ такси, оспорва се компетентността на Административнонаказващия орган (АНО), оспорва се техническата изправност на заснелото нарушението средство, мястото на нарушението не било конкретизирано, изтекла била давността за преследване на вмененото нарушение и за налагане на наказание и налице били предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН) и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила (не била посочена дата на издаване на ЕФ и за визираното нарушение не можело да се издава ЕФ). Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. С Писмена молба – становище процесуалният му представител - адвокат Е. Т., преупълномощена от управителя на адвокатското дружество: М. К., сочи, че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен на основанията, посочени в Жалбата, като допълнително се сочи, че от приложения снимков материал не се виждал регистрационният номер на влекача и ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател било в противоречие с чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 година. Оспорват се представените писмени доказателствата. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

АНО (въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани на посочения съдебен адрес: град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, изпращат представител – юрисконсулт Павлина Стоянова, която пледира за потвърждаване на ЕФ. Представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на ЕФ в обжалваната част, тъй като бил издаден законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Представен е Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното 2 адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 24.05.2021 година в 18.55 часа в извъннаселено място, а именно: по път - автомагистрала (АМ) „Марица” – А 4, при км. 83+554, на територията на община Любимец, област Хасково, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20352 (част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в посока намаляващ километър, ППС, състоящо се от влекач марка „Мерцедес”, модел „Актрос” с държавен регистрационен № РВ 48 56 СВ с технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория – евро 5 и ремарке, с общ брой оси на състава 5 и обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг, като влекачът е собственост на „Сожелиз-България” ЕООД – клон Пловдив и с ползвател: дружеството – жалбоподател (видно от Свидетелството за собствеността), за което не е заплатена дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ № 8504584448 на дружеството - жалбоподател в качеството му на ползвател на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено). ЕФ е изготвен по образец, действащ към датата на изготвянето, съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската 3 пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.ал. 3, вр.чл. 179, ал.

3б от ЗДвП, на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лв.

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на 26.06.2023 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено – датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя му. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ. В указания срок, дружеството - жалбоподател не плаща компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите се установява, че е заснето ППС, състоящо се от влекач с държавен регистрационен № РВ 48 56 СВ и ремарке (в този ред намисли е неоснователно наведеното от адвокат Е. Т. в Писмената й молба – становище възражение, че не се виждал на снимковия материал регистрационният номер на процесния влекач). От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане.

В кориците на делото е приложена Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството – жалбоподател.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

4

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в куриерската фирма „Спиди”, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител: адвокатско дружество „К., Деков и партньори” чрез управителя адвокат М. К. с Пълномощно, приложено по делото и при наличие на доказателства за представителната й власт, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със събиране на пътни такси по ЗП.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, частично идентични с тези, посочени в Жалбата и в Писмената молба - становище на адвокат Е. Т.:

1. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, „собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС. Ако в Свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.”. С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС, така и по нейното заплащане.

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, „ако собственикът на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на 5 съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага Имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2 500 лв.”; а съгласно ал. 3 на чл. 187а от ЗДвП, когато в Свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател, Имуществената санкция по ал. 2 се налага на него.

Съгласно цитираните санкционни разпоредби на собственик, респ. ползвател на ППС, който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, се налага Имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, „собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с Глоба в размер 2 500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага Имуществена санкция в размер 2 500 лв.”. Съгласно цитираната разпоредба административното наказание се налага на собственика на ППС при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП – изцяло или частично, включително и когато това е последица от невярно декларирани данни.

От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за неяснота на наказаното лице в какво в действителност се изразява неговото неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено административно наказание. Не се установява безспорно дали дружеството жалбоподател е наказано заради това, че е нарушило забраната по чл. 102, ал.