Решение № 5587 от 04.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5587

Варна, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВЕТА ПЕКОВА

Членове:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ИЛИЯНА СТОЯНОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА канд № 20267050700721 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор Четвърто РУ при ОДМВР - Варна, чрез юрк.К. Л. – А., против Решение № 77/23.01.2026г. на ВРС, 37-ми състав, постановено по АНД № 4588/2025г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 25-0442-001170/02.09.2025г., с което на А. П. М., [ЕГН], [населено място], обл.Пловдив, м-ст „Кону дере“ 254, за нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 150,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон – касационно основание по чл.348, ал.2 НПК. Твърди, че ВРС неправилно е приел, че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, т.к. в хода на административнонаказателното производство са установени и са снети сведения от свидетели–очевидци – В. И. Н., Б. С. Б. и Г. Д. Д., които ВРС е следвало да разпита, т.к. показанията им са от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка. Твърди, че обжалваното решение е неправилно и по същество, т.к. противно на възприетото от съда, мястото на нарушението е достатъчно определено с посочване на номера на пътя, в коя отсечка и в каква посока се е движел управляваният от М. автомобил. Посочени са и датата на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, налице е и пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението. Счита и че е следвало да бъде съобразена високата обществена опасност на деянието, т.к. подобно рисково шофиране е една от причините за високия пътен травматизъм. По изложените съображения иска обжалваното решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Алтернативно, в случай че съдът счете, че разпит на свидетелите – очевидци не е необходим, моли за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН.

Ответната страна – А. П. М., чрез адв.Р. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че административнонаказателното производство е проведено едностранчиво и при ограничена възможност за защита на привлеченото към отговорност лице. Липсват достатъчно данни какво нарушение е извършил М., доколкото АУАН е съставен от неочевидци, само въз основа на показания на свидетели, които твърдят да са присъствали при инцидента. По изложените съображения счита, че ВРС обективно е преценил фактите по делото и е постановил правилно решение, което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в производството не е допуснато констатираното от ВРС съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с описанието на съставомерните факти. В АУАН и НП мястото на нарушението е подробно описано. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на А. П. М. срещу НП № 25-0442-001170/02.09.2025г. на началник Сектор в ОДМВР – Варна, РУ 04 Варна, с което за нарушение на чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП, му е наложена глоба, в размер на 150,00лв. С наказателното постановление М. е наказан за това, че на 04.08.2025г., около 19:35 часа, в Община Аврен, на път I-9, км.126 в посока гр.Бургас, като водач на л.а. Фолксваген Мултиван, [рег. номер], собственост на „Максинг Проджект“ ЕООД, като извършва маневра „изпреварване“, навлиза в лентата за насрещно движение и създава опасност за насрещно движещите се МПС. За нарушението бил съставен АУАН Серия GA № 4444761/04.08.2025г., подписан от М. без възражения.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че при съставяне на АУАН и НП са нарушени императивните изисквания, съответно на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, както и до невъзможност съдът да извърши контрол на предявеното обвинение. Конкретно ВРС е приел, че при описание на нарушението в АУАН и НП, не са отразени съставомерни елементи от обективната страна на отговорността на дееца, което не дава възможност за несъмнена преценка за наличието на противоправно поведение от страна на водача. Според ВРС посочването – че нарушението било извършено на 04.08.2025г. в 19:35 часа, в Област - Варна, по ГП I-9, км.126, с посока гр.Бургас, е изключително недостатъчно за определяне мястото на извършване на нарушението и за преценка компетентността на актосъставителя. Този пропуск не е отстранен и сам по себе си е основание за отмяна на НП, тъй като мястото на извършване на деянието винаги е от съществените белези на състава на всяко едно нарушение. На следващо място ВРС е съобразил, че съгласно чл.16, ал.2 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, констатациите в АУАН нямат доказателствена сила в съдебното производство, поради което при преценката по същество съдът е длъжен да установи, чрез допустимите от закона доказателства, дали е извършено административно нарушение или не, като в случая от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания, не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от А. М. нарушение и НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Според ВРС, присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо само в хипотезата на чл.40, ал.4 ЗАНН (когато нарушението се установява по документи), като в случая АУАН е съставен от неочевидец, а вписаният в акта свидетел – Ж. Л., е само свидетел по съставяне на акта. На това основание е прието, че в изпълнение на чл.40, ал.3 ЗАНН, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели и да отрази това обстоятелство в акта. Съобразено е и че предвид приложения по делото Протокол за ПТП №1928338/04.08.2025г., в нарушение на чл.40, т.9 ЗАНН не са посочени имената, ЕГН и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. При ПТП безспорно настъпват имуществени вреди, а в случая от АУАН по никакъв начин не става ясно за кого и какви. В НП изобщо не било посочено, че се касае за ПТП с настъпили материални щети, но доколкото същите са съставомерен елемент е следвало да намерят обективен израз в обстоятелствената част на НП, което не е сторено. В нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, АНО също не е провел разследване, с което е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН. НП е прието за незаконосъобразно и поради това, че в същото не са изложени мотиви за размера на наложената санкция и за наличието, или липсата на условията за приложението на чл.28 ЗАНН.

Така постановеното решение е неправилно.

Констатираните от ВРС нарушения на чл.40, ал.1 и 3, чл.42, т.3, 4 и 9, и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН не са допуснати в проведеното административнонаказателно производство. ВРС не е изяснил относимите към случая факти и не е изложил мотиви по същество на спора. Обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВРС, като съображенията на настоящата инстанция са следните.

Неправилно ВРС е приел, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно мястото на извършване на нарушението. Посочването „…по път I-9, км.126, посока гр.Бургас“, е достатъчно за определянето му и за преценката за компетентност на актосъставителя. Списъкът на републиканските пътища е утвърден в изпълнение на чл.4, ал.4 от Закона за пътищата с Решение на МС № 959/31.12.2018г., Обн., ДВ бр.3/2019г. По арг. от § 5, т.31 ДР на ЗУТ, вр. с чл.24 и чл.29 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018г. за проектиране на пътища, както и от чл.175, ал.1 от Наредба № РД-02-21-1/23.11.2023г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътищата са линейни обекти на техническата инфраструктура, с нарастващ километраж без повторения. Така, посочването на "главен път І-9, км.126" сочи към една конкретна точка на линейния обект, а указаната посока – [населено място], фиксира конкретното място, на което е извършено нарушението.

По изложените съображения неправилно ВРС е приел и че не може да се определи компетентността на актосъставителя. В контекста на приложената по преписката Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи т.1.3. и т.3.9), следва при новото разглеждане на делото да се провери и изложат мотиви дали АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица.

Не се споделят и изводите на ВРС за допуснати нарушения на изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Противно на възприетото от ВРС, ЗАНН не поставя изискване свидетелите по акта да са само очевидци. Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Според ал.3 на с.р., при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави в тяхно присъствие, АУАН се съставя в присъствието на двама други свидетели. В случая АУАН е съставен в присъствието на Ж. С. Л.. От показанията му пред ВРС се установява, че същият е бил част от полицейския екип, на който е дадено разпореждане да извърши обход на главен път І-9, от м.Харамията, около 126 км. в посока Бургас, във връзка с подаден сигнал за водач, който влиза в лентата за насрещно движение, създава опасност за движението, реализира ПТП и напуска мястото на ПТП. Според показанията на св.К. – актосъставител, при отправяне към мястото са имали подаден рег.номер на водача, който е напуснал ПТП. Водачът бил установен и спрян на място, малко след разклона за [населено място] гора и [населено място] от техни колеги от участъка в гр.Долни чифлик. Там св.К. и св.Л. са установили автомобила, за който бил подаден сигнала, като св.К. съставил на водача АУАН. Тоест, от събраните гласни доказателства и според отразеното в АУАН, същият е съставен в присъствието на свидетел - Ж. С. Л., който е свидетел по установяване на нарушението, поради което изискванията на чл.40, ал.1 ЗАНН и на чл.189, ал.3 ЗДвП са спазени. В изпълнение на чл.42, ал.1, т.7 ЗАНН в АУАН са посочени три имена, точен адрес и дата на раждане на свидетеля.

Неправилно ВРС е приел и че е допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.9 ЗАНН, т.к. в случая не е било необходимо да се посочват имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. Отговорността на водача е ангажирана за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП, санкционирано на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 ЗДвП – за това, че при извършване на маневра изпреварване, навлиза в лентата за насрещно движение и създава опасност за насрещно движещите се МПС. Макар по преписката да е приложен Протокол за ПТП № 1928338/04.08.2025г. – подписан от М. като „Участник 1“ в него, отговорността му не е ангажирана за това, че като е предприел рисково изпреварване е причинил ПТП, а за това, че е създал опасност за такова. Причиняването на ПТП, вследствие на нарушение на чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП, се санкционира на основание чл.179, ал.2 ЗДвП, а не по чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП – каквато е приложената в случая санкционна разпоредба. Поради това реквизитът по чл.42, ал.1, т.9 ЗАНН е неотносим към процесния АУАН.

Неизлагането на мотиви от АНО досежно приложението на чл.28 ЗАНН също не е съществено процесуално нарушение. След като АНО е издал НП, очевидно е приел, че нарушението не е маловажно, като съгласно чл.63, ал.4 ЗАНН тази преценка подлежи на съдебен контрол.

Разпечатката съдържа 27 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69db4e79-7f51-47f8-b158-b58912c0d7a3