Определение № 378 от 24.09.2021, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. Шумен, 24.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мариана Ив. Георгиева

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20213600500373 по описа за 2021 година Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с рег. № 5819 от 09.08.2021г. депозирана от Т. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Ш...., ул.ет срещу определение № 908 от 03.08.2021г. по гр. д. № 20213630101931 по описа на РС – Шумен, с което е прекратено производството по делото на осн. чл. 299, ал. 2 от ГПК. Жалбоподателката излага, че е изпълнила всички указанията на съда и иска да се образува дело, въз основа на обстоятелствата описани в молбата.

Съдът след като се запозна с изложеното в жалбата и материалите по приложените дела, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Т. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Ш. срещу И.Д. Й. с ЕГН ********** от гр. Ш. и Н. Г. АТ. с ЕГН ********** от с. М., общ. К. по иск с пр. основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, с твърдението, че ответниците са се облагодетелствали, като са се разпоредили с наследствен недвижим имот, находящ се в с. К., общ. К. при което са се обогатили неоснователно с 1/3 от продажната цена и е поискала от съда, да ги осъди да и заплатят сумата от по 1666.66лева, от която 1166.66 – главница и 500 лева - лихва, считано от 23.05.2006г.

1

При извършена служебна проверка, съдът е констатирал, че въз основа на идентична искова молба на ищцата срещу същите ответници в РС – Шумен, вече е било образувано гр. д. № 1311/2014г. по описа на РС – Шумен, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, приключило с влязло в сила съдебно решение № 165/27.02.2015г., с което ответниците са били осъдени да платят на ищцата част от претендираните суми, които са били също от по 1166.66лева срещу И. Й. Й. - първата ответница и общо 1166.66лева срещу наследниците на А.Д.А., чиято съпруга е втората ответница по процесното дело. Приел е, че е налице спор, решен с влязло в сила съдебно решение и с обжалваното пред настоящата инстанция определение е прекратил производството по делото, като недопустимо на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.

Настоящата съдебна инстанция намира определението за правилно.

Налице е влязло в сила съдебно решение № 165/27.02.2015г. по гр. д. № 1311/2014г. по описа на РС – Шумен, образувано по същия иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу същите ответници, въз основа на същото обстоятелство - облагодетелстване с 1/3 от продажната цена на наследствен имот, находящ се в с. К., общ. К., с която ответниците неоснователно са се обогатили и с което решение, частично са приети за основателни исковите претенции на настоящата жалбоподателка, като с диспозитива на същото са и присъдени сумите в размер на по 333.34лева от всеки от ответниците и са отхвърлени исковете й, за горницата над тази сума до претендираната сума в размер на 1166.66лева.

При обсъждане на обективните предели на силата на пресъдено нещо (СПН), във връзка с преценката за наличието й, се поставя изискването за тъждество между решения със СПН въпрос и въпроса на новото дело.СПН се формира по предмета на решението, което следва да съвпада и с предмета на иска и установява съществуването или не на спорното материално право с белезите, които го индивидуализират. С цитираното от първоинстанционния съд решение, е видно, че в случая е налице пълно субективно и обективно тъждество. Страните по него напълно съвпадат и със страните по новообразуваното, независимо, че е само срещу първите две ответници, както и, че предмета на иска е напълно идентичен с по – рано предявения – претендира се абсолютно същото притезание, както по основание, така и по размер. Обективното тъждество е налице, както когато вторият иск, цели още веднъж да потвърди съдебно признатото или пък неговата противоположност, така и когато цели да бъде признато такова право, което е несъвместимо със съдебно отреченото, каквото именно цели настоящата жалбоподателка с така предявения иск. Налице е изричен отхвърлителен диспозитив, за горницата 2 над присъдената сума до претендираната в размер на 1166.66лева, която сума напълно съвпада и с претендираната в новообразуваното производство.

Спорът между страните, вече е разрешен с влязлото в сила съдебно решение № 165/27.02.2015г. по гр. д. № 1311/2014г. по описа на РС – Шумен и така повторно заведеният иск, по който е образувано процесното гр. д. № 1931/2021г. по описа на РС – Шумен, е недопустим. В случая намира приложение забраната по чл. 299, ал. 1 от ГПК, като настоящият състав възприема напълно правните изводи на РС – Шумен, изложени в мотивите на обжалваното определение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, без да ги преповтаря.

Ето защо, като е прекратил производството по делото, поради недопустимост на така предявения иск, първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 908 от 03.08.2021г. по гр. д. № 20213630101931 по описа на РС – Шумен, с което е прекратено производството по делото на осн. чл. 299, ал. 2 от ГПК.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3