Решение № 13 от 14.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Велико Търново, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500426 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от В. Н. Ш. против Решение № 252/ 12.06.2024 г. по гр.д. № 496/ 2023 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от нея срещу Община Русе иск за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща част от обезщетение в общ размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания, поради претърпяна травма на черния дроб, получена в резултат на проявено бездействие от служители на ответника по повод възложени им ремонтни дейности по мост – част от поземлен имот с идентификатор ***, публична общинска собственост, с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път“, ведно със законната лихва върху нея от 24.04.2022 г.

Жалбоподателаката счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът не съобразил и не ценил в съвкупност събраните по делото доказателства, не приел допустими и относими доказателства, кредитирал показанията на заинтересовани свидетели, вследствие на което формирал неправилни изводи по релевантните за спора факти. Поддържа, че по делото е безспорно установено извършването на твърдените в исковата й молба строително-ремонти дейности и бездействието на работниците, на които Общината е възложила същите, да обезопасят участъка и да обозначат по ясен начин наличието на текущ ремонт, както и 1 настъпването на вредоносния за нея резултат в пряка причинно-следствена връзка с това поведение. Моли решението да бъде отменено и исковата й претенция да бъде уважена в пълния заявен размер.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Община Русе е депозирала отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че съдът е обсъдил подробно всички релевантни за спора обстоятелства и е достигнал до правилен извод, че не е налице основание за ангажиране отговорността на Общината за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Моли решението да бъде потвърдено. В условията на евентуалност поддържа становището си, че ако се приеме твърдяната от ищцата фактическа обстановка, то налице е съществен нейн принос за настъпване на вредите, изразяващ се в несъобразяване с преградните пана и сигнализация за ремонт, неизправност на управлявания велосипед, неполагане на дължимата грижа за собственото си здраве и нарушение на изискванията на ЗДвП за движение на велосипедистите. Излага съображения за прекомерност на претендираното от ищцата обезщетение, като сочи, че възстановяването й протекло нормално, без усложнения, в рамките на обичайни срок и при обичайните при подобна травма ограничения в социално-битов аспект. Претендира разноски за производството.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените с жалбите оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Ищцата Ш. твърди в исковата си молба, че е пострадала на 24.04.2022 г. в Лесопарк „Липник“ при с. Н.о при следния механизъм на произшествието: При преминаване с велосипед по пешеходен мост – публична общинска собственост, започващ с лек възходящ наклон и завършващ със същия незначителен наклон, попаднала в неравности и разпилени павета вследствие на започнати и недовършени ремонтни работи по поставяне на павирана настилка, гумите на велосипеда поднесли, тя загубила устойчивост, залитнала и паднала през ниския каменен парапет в дерето под моста. Излага, че не възприела, че настилката на моста се ремонтира, защото липсвали обозначителни знаци, сигнализиращи за извършван ремонт, към момента там 2 нямало работници и първата половина на моста била с изправно покритие. Община Русе оспорва ищцата да е увредена на посочената дата и при описания механизъм, като поддържа, че ремонт, изразяващ се в поставяне на павирана настилка, не е извършван към този времеви момент, както и че предприетите ремонтни работи са били обозначени по ясен начин. В условията на евентуалност възразява, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредите.

Релевантните за спора факти, установени от събраните по делото доказателства, са следните: Безспорно е от приетата медицинска документация, че на 24.04.2022 г. В.

Н. Ш. е постъпила в УМБАЛ „Канев“ АД, където е диагностицирана с травматично разкъсване на черния дроб и колекция от кръв в коремната кухина и тъй като това състояние е животозастрашаващо, по спешност й е извършена оперативна интервенция. В епикризата е отразено, че тя е докарана в болничното заведение от екип на ЦСМП и е съобщено, че е пострадала при падане от височина от около 3 м от мост. Св. П. М. излага, че на сочената дата, която е била по Великден и почивен ден, двамата с ищцата са карали велосипеди в Лесопарк „Липник“, насочили се към паметника на „Бялото момиче“, преминали голям площад и паркинг за коли, минали под арката /каменна пергола/, водеща към мостчето при паметника и тръгнали по него, движейки се успоредно един на друг. Виждала се само част от настилката на моста и свидетелят посочва, че за него нямало проблем да мине, но ищцата в един момент извикала и паднала от велосипеда през моста в дерето от височина около 2,5 м. Според него колелото й попаднало в края на паве, то се изместило, кормилото се извъртяло и тя паднала. Идващи след тях пешеходци им помогнали, извикали и бърза помощ, която пристигнала след десетина минути. Пострадалата имала голямо лилаво кръвонасядане в коремната област. Св. Г. М. обяснява, че узнал от брат си за случилото се, обадил се на тел.112, посрещнал линейката и отишъл на мястото на инцидента. Заварил В. лежаща на земята под моста, имала охлузвания по лицето и синина в областта на корема и се оплаквала от болки там. Медиците й помогнали да стане и я откарали в бърза помощ. Свидетелят сочи, че на моста била положена частично настилка от павета, някъде докъм половината мост бил покрит добре, но в края на ремонтираната част паветата били разместени и имало участък от около 20-30 см, в който те били разхвърляни навсякъде. Липсвали обезопасителни табели, ленти, заграждения, които да обозначават, че се извършва ремонт. Показанията на тези двама свидетели следва да бъдат ценени при условията на чл.172 ГПК, защото св. П. М. е бивш съпруг на ищцата, който продължава да живее с нея в едно домакинство, а св. Г.

М. е негов брат, бивш девер на ищцата, също живее с тях в същата къща, при което те не могат да бъдат считани за безпристрастни и незаинтересовани от изхода на спора.

Във връзка с времето на настъпване и механизма на получаване на травмата съдът приема показанията за достоверни и ги кредитира, защото са детайлни, последователни, разкриват техни лични възприятия и кореспондират както помежду 3 си, така и с останалите доказателства по делото. Те съответстват на данните, съдържащи се в епикризата на УМБАЛ „Канев“ АД за претърпян от ищцата инцидент на конкретната дата 24.04.2022 г., при който е паднала от мост, получила е травматично увреждане в областта на корема и е откарана в болницата от екип на ЦСМП. Заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза потвърждава, че травмата е в резултат на удар със или върху твърд тъп предмет в областта на дясната гръдно-коремна област или в резултат на индиректно действие на инерционни сили и може да бъде реализирана при твърдения в исковата молба механизъм. След изслушване показанията на свидетелите в съдебно заседание вещото лице посочва, че описаните от тях кръвонасядания в областта на корема добре отговарят на механизъм на получаване от удар с тъп предмет, какъвто е кормилото или друга част на велосипеда. Показанията на св. П. М. и св. Г. М. за състоянието на настилката на мостчето на 24.04.2022 г. съдът не счита, че са опровергани от ангажираните от Община Русе доказателства. От показанията на свидетелите М. Ч. и А. С. – съответно директор и гл. инжинер на ОП „Комунални дейности“ с предмет на дейност поддръжка и ремонт на общинската инфраструктура, се установява, че в периода преди и след Великден действително са извършвани ремонтни дейности в участъка на фонтана с паметника „Бялото момиче“, включващи и подмяната на бетонната настилка на моста с такава от павета. Те поддържат тезата, че ремонтните дейности до 21.04.2022 г. /последният работен ден преди разпети петък/ се изразили в почистване на статуята и фонтана, изграждане на подход към него от ломен камък и фиксирането му със замазка и възстановяване на каменните бордюри – бордове на мостчето, а изграждането на настилката от павета започнало едва след Великденските празници и приключило преди 01.05., но липсват други доказателства, които да подкрепят твърденията им, а същите следва да бъдат ценени при условията на чл.172 ГПК. От представената справка от ОП „Комунални дейности“ за обема на дейностите за поддържане на улични платна и тротоари, сгради общинска собственост, пътна сигнализация, улично осветление, общинска кабелна мрежа за радиоразпръскване, видеонаблюдение, зоните за кратковременно платено паркиране на територията на Община – Русе и Общинския приют за безстопанствени животни през м. април 2022 г. не се установява на кои конкретни дати през м.04.2022 г. какви дейности по ремонтa в Лесопарка са извършвани. Св. М.Ч. посочва, че за групата, извършила текущия ремонт там, която те наричали група “Тротоари“ и така е посочена и в справката, никога не бил воден подробен отчет, защото на тези работници се възлагали много разнообразни дейности, част от които малозначителни. На работниците устно им се поставяли задачите и контролът се осъществявал от главния инженер или ръководителя на групата. В справката общо е отразено, че през м. април в Лесопарка е правен ремонт, изразяващ се в полагане на пясък, направа на кофраж, редене на плочки, фугиране на тротоар, редене павета по мост, измиване на паметник с пароструйка, почистване на 4 камъни, разваляне гредоред над пейки, рязане метални крака на пейки, почистване и др. Посочено е, че през месеца са извършвани ремонти дейности и в други участъци в гр. Русе – ремонт на покрив, трасиране на пространство, подкастряне на дървета и др.

Представените извлечения от книгите за инструктаж установяват, че на работниците, които се твърди да са към група „Тротоари“, са правени инструктажи на дните от 26.04. до 04.05.2022 г. за „повишено внимание при работа на открито“, но вписаният инструктаж може да бъде отнесен към всяка една от извършените от тях дейности през м. април – всички те на открито, а не непременно към поставянето на паваж на мостчето в Лесопарка и освен това липсват инструктажи за предходния период, в който по твърдение на самите свидетели те също са работили на открито в Лесопарка.

Представените пътни листи от 19.04., 21.04. и 26.04.-29.04.2022 г. удостоверяват транспорт от базата на ОП до Лесопарка и обратно, но с тях не се установява какво е транспортирано на съответните дати и конкретно, че на 19.04. и/ или 21.04.2022 г. не са доставени павета.

От заключението на съдебно-техническата експертиза става ясно, че процесният мост е елемент на горския път и ландшафтен елемент и извършените в Лесопарка дейности представляват текущ ремонт, за който не е необходимо издаването на разрешение за строеж, както и поставяне на информационна табела, каквато се изисквала при ремонтни работи с продължителност повече от 30 дни. Експертът излага, че е било достатъчно изпълнението на СМР да се сигнализира по подходящ начин с цел гражданите да бъдат предупредени да не преминават през работната площадка. Свидетелите М. Ч. и А. С. твърдят, че обектът бил обезопасен в началото и в края на моста чрез поставени мобилни решетъчни метални пана с размери 120/80/100 см с прикрепени към тях знаци и сигнални ленти, а от външната страна на каменната пергола била поставена ламинирана информационна табела. Сочат, че първоначално преградните пана били само за подхода към фонтана, но след като ремонтирали бордовете на моста, на 21.04.2022 г. след обяд го затворили от двете страни по начин, че можело само пешеходно да се премине. Съдът не кредитира тези показания, защото при положение, че по показания на същите свидетели до 24.04. изобщо не е подменяна настилката на моста, няма причина от преграждането му, като подмяната на каменните бордюри не изисква такова преграждане. Св. С. посочва, че тъй като в последния работен ден са фиксирани със замазка бордовете от ломен камък и е необходимо технологично време самата замазка да набере якост, а следващите дни са почивни, задължително било да бъдат обезопасени, за да не мине някой, да ги ритне без да иска и да паднат обратно. Ако се е налагало обезопасяването им, достатъчни са били сигнални ленти, не и преградни пана, но не е доказано такива да е имало към датата на инцидента 24.04.2022 г.