Решение № 4918 от 22.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4918 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20241100509428 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № от 29.07.2024 год. на длъжника ЗАД „А.Б.“, ЕИК **** срещу постановление с изх. № 21231 от 22.07.2024 г. по изпълнително дело № 20248500400687 по описа на частен съдебен изпълнител А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ, с което е отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар бил в размер, надхвърлящ минимално установения такъв в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с който била начислена и пропорционална такса в размер, над посочения в т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендиранато от взискателя адвокатско възнаграждение било прекомерно, тъй като не съответствало на фактическата и правна сложност на делото. Извършените по делото процесуални действия не били необичайни – те се изразявали единствено в подаването на молба за образуване на изпълнително дело и посочване на изпълнителен способ. В този смисъл нормата на чл. 10, т.

2 от Наредбата била неприложима и в разглеждания случай адвокатското възнаграждение трябвало да бъде намалено до сумата от 200 лв. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следвало също да бъде преизчислена като бъде съответно намалена при отчитане на законовоопределените размери. При определянето й не следвало да включва адвокатското възнаграждение на взискателя, тъй като материалният интерес, върху който се начислявала същата, бил само присъденото вземане по изпълнителния лист. Претендира разноски.

Постъпило е възражение от представителя на взискателя. Счита, че жалбата следва да 1 бъде оставена без уважение. Поддържа, че определеното възнаграждение съответствало на предвидения минимум по Наредба № 1/2004 г.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20248500400687 по описа на частен съдебен изпълнител А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ, е било образувана по молба от 15.07.2024 год. на взискателя Е.И.М., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от 11.07.2024 г., издаден срещу ЗАД „А.Б.“ за сумата от 59 140 лв. – неплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/20/217/500016, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30.03.2020 г. до окончателното й изплащане. Поискано е с молбата налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. Претендирано е адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., представен е договор за правна защита и съдействие, с който се удостоверява заплащането на сумата.

На 16.07.2024 г. на длъжника била надлежно връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните суми: 59 140 лв. главница със законна лихва от 30.03.2020 г. в размер на 28 534.54 лв., 3000 лв. – адвокатско възнаграждение, 216 лв. – такси по Тарифа към ЗЧСИ, 5 816.38 лв. – такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ.

Изпратени били запорни съобщение до Уникредит Булбанк АД и Алианц Банк България АД.

Своевременно – на 16.07.2024 г. длъжникът ЗАД „А.Б.“ е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност размерът на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение до 200 лв., както и да бъде намален размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Искането е било оставено без уважение с обжалваното постановление от 22.07.2024 г., а частната жалба е подадена на 26.07.2024 г. /видно от п. к./.

Към възражението по поканата за доброволно изпълнение е представено преводно нареждане за сумата от 86 250.22 лв. от 15.07.2024 г. към длъжника, а останалата сума в размер на 5495.02 лв. е заплатена от ЗАД „А.Б.“ на 18.07.2024 г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА.

Според т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, 2 взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства.

Представен е и договор за правна защита и съдействие - доказателства за реалното заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.

Съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв., а съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000 лв. е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, като дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнително производство.

Длъжникът е погасил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.

Съгласно чл. 428, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Част от сумата е заплатена доброволно на взискателя на 15.07.2024 г. преди връчването на поканата за доброволно изпълнение, а остатъкът до пълното погасяване на всички дължими суми по изпълнителното производство в размер на 5495.02 лв. е заплатена от ЗАД „А.Б.“ на 18.07.2024 г. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

Отделно с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите посочени в Наредба № 3

1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда.

Адвокатското възнаграждение в размер на 200 лв. отговаря на положения труд от адвоката, изразяващ се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискано и налагането на запор върху банковите сметки /посочването на изпълнителен способ в тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК/. Непоискването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява нередовност /виж чл. 426, ал. 3 вр. с чл. 129 ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 год., ОСГТК/. Ето защо обжалваното постановление, с което в тежест на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв. следва да бъде отменено.

Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи.

Следователно в разглеждания случай дължимият размер на пропорционалната такса възлиза на 5 672.38 лв. с ДДС съгласно т. 26, б. „д“ ТТРЗЧСИ /определен на база материален интерес от 87 674.54 лв./

Ето защо обжалваното постановление, с което в тежест на длъжника са възложени направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв. и, с което не е направено преизчислението на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която следва да бъде в размер на 5 672.38 лв., следва да бъде отменено.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство не следва да се присъждат, тъй като предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.

Предвид изложените съображения, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника ЗАД „А.Б.“, ЕИК **** постановление с изх. № 21231 от 22.07.2024 г. по изпълнително дело № 20248500400687 по описа на частен съдебен изпълнител А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ, в частта с която е отказано да бъдат намалени адвокатското възнаграждение по изпълнително дело за разликата над 200 лв. и таксата по т.

26 ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА дължимото от ЗАД „А.Б.“, ЕИК **** на Е.И.М., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20248500400687 по описа на частен съдебен изпълнител А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ от 3000 лв. на 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 5 672.38 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5