Решение № 20499 от 12.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20499 гр. С, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110114129 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по първоначално предявени от Й. Г. С. с ЕГН ********** срещу „АТЕГ“ АД с ЕИК ****** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 281599 от 23.05.2019 г., ведно с Анекс № 503834 от 20.09.2022 г. и Анекс № 598822 от 25.09.2023 г., поради противоречието му със закона и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 471 лв., ведно със законната лихва от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, подлежаща на връщане от ответника като получена без основание сума.

Ищецът твърди, че на 23.05.2019 г. сключил с ответното дружество „АТЕГ“ АД договор за потребителски кредит № 281599, по силата на който ответникът като кредитодател е предоставил на ищеца като кредитополучател сумата от 1200 лв., която последният се задължил да върне заедно с годишна фиксирана лихва в размер на 41,00 %, съответно сумата от 282,84 лв. Съгласно чл. 1.7 от договора между страните било уговорено, че кредитополучателят ще предостави обезпечение за кредита, като съгласно чл. 3.2 от същия за неизпълнението на това задължение било уговорено заплащането на неустойка в размер на 1193,16 лева. Твърди, че на 20.09.2022 г. между страните е сключен Анекс № 503834 към договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към същите, съгласно който страните уговорили, че сумата на предоставения кредит е в размер на 4000 лв., а срокът за погасяване на същия е 20.09.2024 г., като в чл. 12 в анекса било посочено, че общият размер на всички суми, дължими от кредитополучателя при неизпълнение е в размер на 12336 лв.

Посочва, че на 25.09.2023 г. между страните бил сключен Анекс № 598822 към процесния договор за кредит, ведно с погасителен план към същия, по силата на който страните 1 уговорили допълнителен срок за погасяване на задълженията по кредита, който срок започнал да тече от датата на подписване на анекса и бил до 20.09.2024 г. Сочи, че съгласно погасителен план към процесния договор за кредит страните уговорили, че при липса на обезпечение общият размер на погасителната вноска по кредита е в общ размер от 12336 лв.

Посочва, че съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към процесния договор за кредит размерът на дължимата неустойка, при непредоставяне на обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде прекратено, е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 8,80 лв. средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита. Поддържа, че при договорените параметри по договора и анексите към него, в срок до 25.09.2025 г. следвало да върне на ответника сума по кредита в общ размер от 12336,03 лв., от която 4000 лв. за главница, 1802,75 лв. за лихва, 6433,44 лв. за неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Твърди, че е погасил задължения по процесния договор за кредит в общ размер от 4471 лв. Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като в нито един от посочените документи не е изяснено какво точно се включва в ГПР, като наред с това в същия не била включена и посочената неустойка за непредоставяне на обезпечение в посочения срок, вид и размер от кредитодателя, както и начислената съгласно чл. 2 от Приложение № 4 към договора допълнителна такса в размер на 99,84 лв. Счита, че клаузата за неустойка в действителност представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, като същата възлиза на 160,84 % от главницата по кредита, т. е. в значително по-голям размер от същата. Счита, че като не са включени всички компоненти в дължимия ГПР, се стига до заобикаляне на закона и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максималния размер на ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен и в заблуда на потребителя по смисъла на 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора. Навежда твърдения и за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави, тъй като уговорения между страните годишен размер от 41,00 % на същата трикратно надвишавал законоустановения такъв. Поради изложеното и на основание чл. 23 ЗПК счита, че дължи връщане единствено на чистата получена сума по кредита, съответно не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид, че вече е платил по-голяма сума от получената поддържа, че горницата в размер на 471 лева подлежи на връщане. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищеца пороци.

Оспорва да е налице заобикаляне на закона или да е прилагана заблуждаваща търговска практика, както и твърдението на ищеца за нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че не е налице законова разпоредба, която да определя, че възнаградителната лихва не трябва да надхвърля трикратния размер на законната лихва. В тази връзка и поради други подробно изложени аргументи оспорва клаузата, уреждаща възнаградителната лихва да противоречи 2 на закона или на добрите нрави. Сочи, че уговорената неустойка отговаря на присъщите й функции и не излиза от техните предели, поради което не накърнявала добрите нрави. Сочи, че начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя. Сочи, че клаузата за неустойка е ясно и точно формирана, както и че е индивидуално уговорена между страните. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на ищеца по първоначалния иск да му заплати сумата от 4000 лв., представляваща падежирала и непогасена главница по сключения между страните Анекс № 598822 към Договор за потребителски кредит № 281599 и приложените към същия Погасителен план, Приложение и Общи условия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 05.08.2024 г., до окончателното плащане.

В насрещната искова молба се поддържа, че на 23.05.2019 г. между „АТЕГ“ АД и Й. Г.

С. е сключен договор за потребителски кредит № 281599, в резултат на който по банкова сметка на ответника била преведена сумата по кредита. Страните сключили Анекс № 503834 от 20.09.2022 г. и Анекс № 598822 от 25.09.2023 г., с които предоговорили отношенията си по отношение на частично рефинансиране на задълженията по процесния договор. Твърди, че кредитополучателят се съгласил да погаси кредита си на двадесет и четири вноски, като общият срок за погасяване на същия е от 26.09.2023 г. до 25.09.2025 г., и при условията договорени между страните, като падежът на всяка вноска бил посочен в погасителния план към договора. Излага твърдения, че към настоящия момент ответникът не е извършил никакви плащания по процесния договор за кредит и е в неизпълнение на задълженията си по същия за вноски от 1-ва до 10-та вкл. С оглед предходното и на основание чл. 12, б. „а“ от Общите условия на „АТЕГ“ АД прави изявление, с което обявява договора за предсрочно изискуем. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск е подал отговор на същия, с който оспорва насрещната претенция като неоснователна. Твърди, че вземаното на кредитодателя по процесния кредит и анексите към него е в общ размер на 4000 лв. – главница. В тази връзка оспорва ищецът по насрещния иск да му е предоставил допълнителна сума в размер на 4000 лв. съгласно Анекс № 598822. В останалата част от отговора поддържа направените в исковата молба доводи и аргументи за недействителност на процесния договор за кредит и анекси към същия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните и с доклада по делото е отделено като безспорно, че помежду им е сключен Договор за потребителски кредит № 281599 от 23.05.2019 г., а впоследствие Анекс № 503834 от 20.09.2022 г. и Анекс № 598822 от 25.09.2023 г. към него със съдържание на представените по делото разпечатки. С първоначално сключения договор 3 страните уговорили предоставяне от ответника като кредитодател на ищеца като кредитополучател сума в размер на 1200 лева, която съгласно чл. 1.6 от договора ответникът се задължил да заплати на ищеца по банкова сметка, а ищецът да върне в срок от 12 месеца считано от датата на изпращане на сумата. Съгласно чл. 1.5.размерът на ГПР е 49,65%., а съгласно чл. 1.3.1. годишната лихва за ползване на кредита е 41 %.

Впоследствие с Анекс № 503834 от 20.09.2022 г. към договора за кредит било уговорено, че главница е в размер на 4000 лева с начин на усвояване – чрез системата на И АД и краен срок за връщането й – 20.09.2024 г. Размерът на погасителната вноска съгласно този анекс при одобрено финансиране е 246,44 лв., без одобрено финансиране – 514,00 лв.; годишна лихва за ползване на кредита - 40.55%, а ГПР 49.00%.

Страните сключили и Анекс № 598822 от 25.09.2023 г., съгласно чл. 3 от който предоговарят договор за кредит №281599 „за допълнителен срок и/или сума, които са посочени изрично в Приложение № 1“ към анекса. Видно от представеното от ответника Приложение № 1сумата на кредита е 4000 лева със срок на погасяване – 25.09.2025 г..

Размерът на погасителната вноска съгласно този анекс при одобрено финансиране е 245,94 лв., без одобрено финансиране – 514,00 лв.; годишна лихва за ползване на кредита – 38,62%, а ГПР 49.00%.

Като част от съдържанието на договорното правоотношение е сключено и Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № 598822, съгласно чл. 1 от което кредитополучателят е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от сключване на договора за кредит да учреди следните обезпечения: 1. Поръчителство на две физически лица или 2. Банкова гаранция в размер на 5902,56 лв., представляваща сбора на дължимата главница и лихви за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. С чл. 2, ал. 1 е предвидено, в случай че Кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури „поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на Кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на Кредитополучателя Кредитодателят може да изиска Кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от Кредитополучателя Поръчители .“