Решение № 488 от 13.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Велико Търново, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Б.

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500780 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 ГПК.

Подадена е жалба от Л. П. Д., ЕГН **********, против принудителните изпълнителни действия на ЧСИ Дияна Колева, изразяващи се в налагане на възбрана върху 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... със застроена площ от 58.70 кв.м., представляващ жилище, находящо се в гр. С., ул. „П.” № ., вх. ., ет. ., ап. .

В жалбата се навеждат доводи, че на основание чл. 487 ГПК, съдебния изпълнител е насочил принудително изпълнение към имущество на длъжника, което според същия е несеквестируемо. Излагат се съображения в тази насока, сочейки че длъжникът не притежава друго недвижимо имущество, което да обезпечи жилищните му нужди и е единствено жилище. Твърди се, че процесният недвижим имот е несеквистируем по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК и по отношение на него не може да се насочва принудително изпълнение. Твърди се, че този имот е наследствен и е единствено негово жилище. Моли да бъдат отменени действията на ЧСИ Дияна Колева.

В законоустановения срок не са депозирани писмени възражения от 1 взискателите.

В срока по чл. 436, ал. 3 изр. второ ГПК, са постъпили мотиви от ЧСИ, с които се приема, че жалбата по съществото си е неоснователна.

Съдът, като взе предвид данните в изпълнителното дело, съобрази становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено по делото от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и отговаря на изискванията за редовност по чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е процедурата по връчване на препис от жалбата по чл. 436, ал. 2 ГПК, като такъв е връчен на взискателите. В този смисъл, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество подадената жалба е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20247280400304 по описа на ЧСИ Дияна Колева е образувано на 17.05.2024 г. по молба на взискателите М. А. Б., М. Л. З.а и М.

З. И., всички чрез адв. Й. Й., за събиране на суми по издадени в тяхна полза изпълнителни листа от 10.05.2024 г. от ВТОС на основание съдебно решение, постановено по гр. дело № 478/2023 г. по описа на ВТОС.

На 30.05.2024 г. към изпълнителното дело е присъединена и държавата като взискател за дължимите й от длъжника публични вземания в размер на 19 143,85 лв.

С молбата да образуване на делото взискателите са възложили на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. С Разпореждане на ЧСИ от 30.05.2024 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника Л. П.

Д., част от които е и процесният.

От данните по изпълнителното дело е видно, че длъжникът е собственик на 1/6 ид. част от процесния имот, който се намира в гр. С. и е придобит по наследство от баща му.

Възбраната върху имота е наложена на 30.05.2024 г.

Въззивният съд намира, че предприетите от съдебния изпълнител действия са правилни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

По същество, правният спор се свежда до това, дали процесният имот 2 съставлява несеквестируемо жилище на длъжника, т. е. дали е допустимо насочване на принудително изпълнение срещу него.

Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК, несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Легално определение за "жилище" се съдържа в § 5, т. 30 ЗУТ, съгласно която "Жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди". Допустим е и описът на несеквестируемо жилище, доколкото при него съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г., проверява с кого живее длъжникът, което обстоятелство е от значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на жилището и съдебният изпълнител ги установява въз основа на представените от взискателя документи и тези, които изисква и събира, включително и от длъжника - чл.

426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 ГПК. Ограничението по чл.

444, т. 7 ГПК се проверява към момента на изпълнението /в този смисъл Определение № 107 от 04.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1094/2013 г., I г. о., ГК; Определение № 277 от 04.11.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 219/2008 г., I т. о., ТК; Определение № 358 от 12.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2727/2017 г., IV г. о., ГК/.

Видно от кориците на изпълнителното дело е, че съдебният изпълнител е извършил имуществено проучване и по същото са приложени нотариални актове, данъчни декларации, справки, изискани са скици. От проучването е установено, че длъжникът - жалбоподател притежава идеални части от недвижим имот, придобит от длъжника чрез наследяване от баща си, а именно: 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... със застроена площ от 58.70 кв.м., представляващ жилище, находящо се в гр.

С., ул. „П.” № ., вх. ., ет. ., ап. .

С оглед изложеното, съдът намира извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия по възбрана на същия за законосъобразни. Съгласно 3

Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като възбраната ги задържа в патримониума на длъжника т.е налагането на възбрана върху непотребими вещи, какъвто е настоящият случай, не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. За допълнение, следва да се отбележи, че е допустим и описът на непотребимите вещи, забранено е осребряването им. В този смисъл, доколкото в конкретния случай, единствените извършени изпълнителни действия са възбрана на процесния имот, депозираната жалба се явява неоснователна.

Разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК е от публичен порядък, поради което съдебният изпълнител е задължен преди да насочи изпълнение, служебно да събере данни относно това дали имотът е несеквестируем или не. В този смисъл, ЧСИ следва да провери дали това е единственото "жилище" на длъжника, след като взискателят е решил да поиска предприемане на изпълнителни действия по отношение на този имот.

Същевременно в тежест на длъжника е да установи несеквестируемостта на жилището, върху което е насочено изпълнението, включително чрез доказване, че не притежава друго жилище или че "другото жилище" не е в състояние да задоволи неговите жилищните нужди. Такова доказване не е проведено, поради което съдът намира, че процесният имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, към настоящия момент съставлява секвестируемо имущество на длъжника Л. Д..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 10268/30.08.2024 г., подадена от Л. П. Д., ЕГН **********, срещу възбрана на 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... със застроена площ от 58.70 кв.м., представляващ жилище, находящо се в гр. С., ул. „П.” № ., вх. ., ет. ., ап.

. наложена от 30.05.2024 г. по изп. дело № 20247280400304 по описа на ЧСИ Дияна Колева.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5