Решение № 70 от 07.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330118121 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Д., ЕГН **********, против С. Ш. А., ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН **********, с която са предявени субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание учредено и реализирано право на строеж на ... ид. ч. от сграда с идентификатор **********, със застроена площ от ... кв.м., брой етажи: ..., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в степен груб строеж, в поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в с. Б., о.Р., обл. П., както и да бъде отменен до размера от ... ид. ч. нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № **********

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на ... ид. ч. от горепосочената сграда с идентификатор ********** въз основа на нотариален акт за учредяване право на строеж № **********, вписан в Служба по вписванията под акт № **********, по силата на който е учредено право на строеж за следния недвижим имот: предвидената за ново строителство 1 двуетажна жилищна сграда с РЗП ... кв.м., която ще се изгради в западната част на дворно място, находящо се в с. Б., о.Р., обл. П.. Посочва се, че към момента на учредяване на правото на строеж през 2005 г. ищецът и първия ответник С. Ш. А. имали сключен граждански брак, който бил прекратен с решение от 10.02.2006 г., постановено по гр. д. № 719/2005 г., по описа на РС – Пловдив. Ищецът твърди, че след прекратяването на гражданския брак, двамата със С. А. продължили да живеят заедно като семейство и фактическа раздяла между тях не е имало до 2019 г., когато окончателно се разделили.

Поддържа, че от момента на сключване на брака през 1995 г. до окончателната раздяла през 2019 г., независимо от бракоразводното дело, двамата са живели заедно при условията на фактическо съжителство, като до 2015 г. са живеели заедно в апартамент в ж.к. "Т", находящ се в гр. П.. Твърди, че процесната сграда била реализирана като едноетажна, а не двуетажна, като през 2015 г. същата била завършена в груб вид. Малко след това сградата била завършена фактически, когато ищецът и ответницата, тяхната обща дъщеря, майката на С. А. и сина на ответницата от предишен брак, се нанесли да живеят в къщата окончателно. В края на 2018 г. отношенията между ищеца и ответницата се влошили, а в началото на 2019 г. последната завела дело за домашно насилие срещу ищеца. Поради това през 2019 г. ищецът напуснал общия им дом и заживял на квартира в гр. Пловдив, тъй като по силата на съдебното решение, постановено по гр. д. № 248/2019 г., по описа на РС – Пловдив, му се забранявало да приближава жилището. През месец ноември 2023 г. ищецът установил, че ответницата С. А. се е снабдила с констативен нотариален акт № **********, за право на собственост на основание давностно владение върху притежаваната от него ... ид. ч. от построената в поземления имот сграда.

Сочи се, че по този начин ответницата се е легитимирала като собственик на цялата сграда, доколкото същата е собственик на ... ид. ч. въз основа на учреденото право на строеж през 2005 г. Изтъква се, че ответницата е прехвърлила собствеността върху цялата процесна сграда на своя син – вторият ответник А. М. М., чрез дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № **********, вписан в Служба по вписванията под акт № **********. Според ищеца, сделката по извършеното дарение е опорочена, тъй като с него първият ответник С. А. е прехвърлила повече права, отколкото притежава. Предвид това счита, че вторият ответник А. М. не е станал собственик на процесната сграда. Ищецът твърди, че след 2 учредяване на правото на строеж през 2005 г. именно той е строил къщата и е влагал собствени средства, труд и материали в изграждането й, като е упражнявал непрекъснато и трайно владение. Твърди, че сградата никога не е била владяна изцяло и самостоятелно от ответника С. А., поради което същата не я е придобила на основание давностно владение. Поддържа, че сградата е изградена в груб вид едва през 2015 г., когато всички са се нанесли да живеят, като ищецът е упражнявал реално владение върху съсобствения имот явно, трайно непрекъснато и необезпокоявано до 2019 г. Твърди се, че ответникът С.

А. не е показвала намерение да свои процесната сграда само за себе си, не е упражнявала самостоятелно владение върху същата, не я е стопанисвала сама и не е манифестирала собственическо намерение върху притежавана от ищеца идеална част нито е отблъсквала владението на последния. На следващо място се посочва, че към датата на издаване на констативния нотариален акт – 12.10.2022 г., не е изтекъл 10-годишен срок, считано от 2019 г., от когато ищецът не живее с ответницата в процесната сграда. Предвид изложеното, моли се гореописаните искови претенции да бъдат уважени. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците С.

Ш. А. и А. М. М., с който се оспорват предявените искове. Оспорва се наличието на съсобственост между ищеца Д. А. и ответника С. А.. Твърди се, че С. А. и лицето М.Х.Р. са закупили при равни права УПИ ... от кв. ... по плана на с. Б., о.Р., обл. П., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **********. Изтъква се, че в този период ответницата е имала сключен граждански брак с ищеца, но се твърди, че по отношение на Д.

А. сделката не е породила действие поради действащата към онзи момент забрана чужди граждани да придобиват земя на територията на Република България. В тази връзка се посочва, че ищецът е с турско гражданско, със статут на постоянно пребиваващ. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ищецът и С. А. са живели заедно в процесната сграда. Сочи се, че прекратяването на брака помежду им е по вина на Д. А., като след развода ответницата и децата са живели при майката й в гр. П., бул. "К.ш." №....

Оспорват се и твърденията на ищеца, че от 2015 г. след построяването на сградата в груб вид до 2019 г. същият е живял заедно с ответницата в процесната сграда. Изтъква се, че ако това действително е било така, то със съдебното решение, с което се забранява на ищеца да приближава жилището, 3 би било разпоредено той да бъде отстранен от същото. Твърди се, че на името на С. А. е издадено Разрешение за строеж .....г., въз основа на което същата е започнала строежа на процесната сграда. Поддържа се, че ищецът не е участвал в строежа на сградата и по никакъв начин не може да се легитимира като съсобственик на сградата с ответницата. Посочва се, че ищецът няма ключове за процесната сграда и никога не е имал, като единственото му влизане в имота било на 06.01.2019 г., когато нахлул в жилището със сила.

Ответникът С. А. била с ясното съзнание, че е изключителен собственик, а не държател, тъй като след развода с ищеца тя сама е построила процесната сграда без участието на последния. Предвид изложеното, моли се предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **********, от който се установява, че на 30.03.2005 г. ответницата С. Ш. А. и М.Х.Р. са закупили при равни права УПИ ... от кв. ... по плана на с. Б., о.Р., обл. П., незастроен, целият с площ от ... кв.м., при граници и съседи: на изток - УПИ ..., на юг - УПИ ..., на запад – улица, на север улица.

С нотариален акт за учредяване право на строеж № **********, на 29.12.2005 г. М.Х.Р. и съпругата му Г.З.Р. са учредили безвъзмездно върху собствената си ... ид. ч. от горепосоченото дворно място право на строеж на ответницата С. Ш. А. и съпругът й – ищецът А. Д. за следния недвижим имот: предвидената за ново строителство двуетажна жилищна сграда с РЗП ... кв. м, предвидена за застрояване и индивидуализирана в Скица-виза № ....., издадена от О.„Р.“ – П., която ще се изгради в западната част на описаното дворно място, находящо се в с. Б., о.Р., обл. П..

От представеното по делото Решение № 16/10.02.2006 г., постановено по гр. д. № 719/2005 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 16.03.2006 г., се установява, че гражданският брак, сключен на 29.12.1995 г. между С. Ш. А. и А. Д., е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга А. Д..

По делото е приложено Разрешение за строеж № ..., издадено от ***** на О. „Р.“ – П., видно от което е разрешено на С. Ш. А. да построи съгласно 4 одобрен инвестиционен проект от 05.05.2006 г. следният обект: едноетажна жилищна сграда ЗП – ... кв. м., РЗП – ... кв. м., разположена в западната част на УПИ ... от кв. ... по плана на с. Б., о.Р., обл. П.. Приложен е и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 21.01.2009 г. с възложител С. Ш. А..

Представени са Заповед за незабавна защита № 9/14.01.2019 г., издадена по гр. д. № 248/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, и Решение № 1928/17.05.2019 г., постановено по същото дело, влязло в сила на 05.07.2019 г., от които се установява, че между страните по делото е водено производство за защита от домашно насилие, приключило с наложени мерки за защита, като ищецът А. Д. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ответниците С. Ш. А. и А. М. М., като му е забранено да ги доближава, както и тяхното жилище, месторабота, местата им за социални контакти и отдих. Представени са и други писмени доказателства във връзка с производството по ЗЗДН, които са неотносими в настоящото дело.

С нотариален акт за собственост на недвижими имоти, издаден по обстоятелствена проверка № ********** ответницата С. Ш. А. е призната за собственик на основание давностно владение, продължило повече от 15 години, по отношение на ... ид. ч. от сграда с идентификатор **********, със застроена площ от ... кв.м., брой етажи: ..., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена до степен груб строеж в поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-299/08.12.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в с. Б., о.Р., обл. П., с площ ... кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с номер по ЗРП имот ..., квартал ..., парцел ..., при съседи: *****, *****, *****, ***** и *****. Прието е като писмено доказателство по делото заверено копие на нотариално дело № *****.

Въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот № **********, на 12.10.2022 г. ответницата С. Ш. А. е дарила на сина си ответника А. М. М. собствената си ... ид. ч. от гореописания поземлен имот с идентификатор **********, ведно с цялата, построена до степен груб строеж, сграда с идентификатор **********, като си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване.

5

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели, ангажирани и от двете страни по делото. От показанията на свидетеля М.М.С. се установява, че познава ищеца и ответницата С. А. от 1994 – 1995 г., когато работели заедно. Свидетелят разказва, че А. и С. започнали да строят къща в с. Б., в която се нанесли да живеят преди около 7 – 8 години заедно с майката на С., нейния син от предишен брак и общото им дете. Според свидетеля ищецът лично му е заявявал, че той е строил къщата, заплащал е всички разходи по строителството, данъците и таксите, както и че е имал ключ за къщата.

Свидетелят споделя, че през 2016 г. А. напуснал имота, защото С. не го допускала в къщата. От показанията на свидетеля М. Р.А., който е съпруг на дъщерята на ищеца А. Д. и ответницата С. А., се установява, че познава ответниците от около 12 години. Свидетелят заявява, че многократно е посещавал имота в с. Б., като никога не е виждал в къщата вещи на ищеца, когото дори не бил виждал и не познавал. Разказва, че строежът на къщата започнал през 2009 – 2010 г., като ответницата С. А. заплащала разходите по строителството и през 2013 – 2014 г. сградата била завършена в груб строеж.