Решение № 388 от 02.10.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Гоце Делчев, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Карамфилка Р. Стоилова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220101027 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от Х. Х. Ж., ЕГН **********, с адрес: обл. ******, гр. *********, ул. „*******“ № ***, вх. **, чрез пълномощника адв. А. Г.

П. (АК – София), срещу „*******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, бул. „*****“ № **, бл. ****, вх. **, ет. **.

Ищецът поддържа, че на ********* г. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ********* за отпускане на сума в размер на 3 000.00 лв. / 1 533.87 евро. Твърди се, че договорът е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и чл. 10а от ЗПК, чл.

143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Основните съображения за недействителността на договора са: Невключване на разходите за допълнителни услуги в ГПР: В договора са въведени възнаграждения за пакет допълнителни услуги „Фаст“ (1 350.00 лв.) и „Флекси“ (1 200.00 лв.) на обща стойност 2 550.00 лв..

Ищецът поддържа, че тези услуги са пряко свързани с кредита и усвояването му, представляват прикрит разход по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и изискват включването им в Годишния процент на разходите (ГПР). Тяхното невключване води до обявяване на невярна и заблуждаваща стойност на ГПР (обявен 48.84 %), като при реалното им отчитане ГПР би надхвърлил многократно максимално допустимия праг от петкратния размер на законната лихва по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД): Уговорената фиксирана лихва от 41% надхвърля допустимите според установената съдебна практика предели (над двукратния/трикратния размер на законната лихва), особено като се има предвид наличният 1 втори солидарен длъжник/обезпечение. Въз основа на претендираната недействителност на основание чл. 23 от ЗПК ищецът дължи връщане единствено на чистата стойност на отпуснатата главница (3 000.00 лв.). Ищецът е заплатил общо 6 600.00 лв., от които 3 600.00 лв. / 1 840.65 евро над предоставената главница. Поради това предявява осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за възстановяване на сумата от 3 600.00 лв. / 1 840.65 евро, платена без правно основание. Предявени и евентуални искания за обявяване нищожността на конкретни клаузи за лихва и допълнителни услуги и осъждане за същата сума.

Ответникът „**********“ ЕООД, чрез юрк. Е. К., депозира писмен отговор по чл. 131 ГПК.

Ответникът изрично признава факта, че ищецът е заплатил сумата от 3 600.00 лв. / 1 840.65 евро над отпуснатата главница. Оспорва исковете по същество, като поддържа, че договорът е валиден и действителен: Договорната лихва е свободно договорена при спазване на чл. 9 от ЗЗД и представлява цената на ползвания капитал. Законовият праг на законната лихва по ПМС № 72/1994 г. не се прилага пряко спрямо възнаградителната лихва, а ЗПК не ограничава годишния лихвен процент, а единствено ГПР. Договорените допълнителни услуги са незадължителни и дават реални права за потребителя.

След преценка на събраните по делото доказателства, твърденията и доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Договорът за потребителски кредит № ********** от ******* г. съставлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа посочване на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени по императивно установения в закона начин. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в общия разход по кредита се включват всички лихви, комисиони, такси и възнаграждения за допълнителни услуги, пряко свързани с договора за кредит. В процесния договор е уговорено заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на стойност 2 550.00 лв. (представляващи над 80% от размера на самата главница от 3 000.00 лв.). Съдът намира, че възнагражденията за тези т.нар. „допълнителни услуги“ всъщност съставляват прикрит разход по кредита, който е пряко свързан с администрирането, разглеждането и управлението на кредитното правоотношение.

В съответствие с задължителната практика на Върховния касационен съд (вкл. Решение № 116 от 29.04.2026 г. по к. т. д. № 1921/2025 г., т. к., I т. о. на ВКС) и практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 21 март 2024 г. по дело C-714/22): Разходите за допълнителни услуги, включително тези за предимство/приоритетно разглеждане („Фаст“) и гъвкави условия за плащане („Флекси“), попадат в обхвата на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ и следва задължително да се включват при изчисляването на ГПР.

Невключването на тези разходи при определянето на ГПР води до обявяването на невярен и изкуствено занижен ГПР в договора. Обявяването на невярен ГПР нарушава императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и съставлява незаконосъобразна practice, която води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Отделно 2 от това, при реалното отчитане и включване на сумата от 2 550.00 лв. в стойността на кредита, действителният ГПР надхвърля неколкократно законовия праг, регламентиран в чл.

19, ал. 4 от ЗПК (петкратния размер на законната лихва).

При обявяване недействителността на договора за потребителски кредит на основание чл.

22 ЗПК, прилага се разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. По силата на тази разпоредба потребителят дължи връщане само на чистата стойност на получения кредит (главницата в размер на 3 000.00 лв. / 1 533.87 евро), като не дължи лихва и други разходи по кредита. От събраните по делото доказателства и от изричното признание на ответника в отговора на исковата молба се установява, че ищецът е платил по договора сумата от 6 600.00 лв., т.е. сума в размер на 3 600.00 лв. / 1 840.65 евро над отпуснатата главница. Тъй като договорът е недействителен, за ответното дружество не е налице правно основание да задържи получената над главницата сума. Всяка престация извън чистата стойност на главницата е получена без основание. Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е напълно основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 3 600.00 лв. / 1 840.65 евро.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото съдебни разноски.: Ответникът следва да заплати в полза на Районен съд – Гоце Делчев дължимата държавна такса върху уважения иск. За всеки от двата иска се дължи отделна държавна такса по сметката на Районен съд – Гоце Делчев: По неимуществения иск (за обявяване недействителността на договора по чл. 22 ЗПК): Дължи се неоценяема/минимална държавна такса в размер на 50.00 лв. / 25.56 евро.

По оценяемия иск (за връщане на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 600.00 лв. / 1 840.65 евро): таксата възлиза на 144.00 лв. / 73.63 евро. Общият размер на държавната такса, която ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по сметката на Районен съд – Гоце Делчев), е 194.00 лв. (99.19 евро).

Пълномощникът на ищеца – адв. Александър Георгиев Панделиев – е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) (оказване на бесплатна правна помощ). Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, съдът присъжда възнаграждение в полза на адвоката, определено съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед цената на иска дължимото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, присъдено пряко на адвокат А.Г. П., се определя в размер на 400.00 лв. / 204.52 евро.

Така мотивиран, РАЙОННИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит Договор за потребителски кредит №******* от ******* г., сключен между Х. Х. Ж., ЕГН **********, и „********“ ЕООД, ЕИК *********.

3

ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

********, бул. „********“ № ***, бл.***, вх. *, ет.*, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Х. Ж., ЕГН **********, адрес: обл. ***., гр. *********, ул. „********“ № ***, вх. **, на основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 23 от ЗПК, сумата от 3 600.00 лв. (три хиляди и шестстотин лева), съответстваща на 1 840.65 евро (хиляда осемстотин и четиридесет евро и шестдесет и пет евроцента), представляваща получена без основание сума над отпуснатата главница по недействителния Договор за потребителски кредит № *********** от ******** г..

ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК *************, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Г. П. (АК – София, л.н. ***********), на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева), съответстваща на 204.52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА „************“ ЕООД, ЕИК ***********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС Гоце Делчев държавна такса съобразно предявения иск в общ размер на 99.19 евро, както и 2,56 евро за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4