Разпореждане № 181787 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 181787 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110106636 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подадена е молба от „* за изменение на решение № 12391 от 25.06.2025 г. постановено по гр. д. № 6636/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, да бъде изменено в частта за разноските.

В молбата се твърди, че не следвало да се присъжда ДДС към определеното адвокатско възнаграждение, доколкото била предоставена безплатна правна помощ. Счита, че безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с ДДС.

Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е неоснователно. Посочва, че предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Искането по чл. 248 от ГПК от „* е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.

С решение № 12391 от 25.06.2025 г. постановено по гр. д. № 6636/2025 г. по описа на СРС, 39 състав е признат за нищожен като противоречащ закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД договор за потребителски кредит № 1

677947 от дата 07.06.2024 г., сключен от една страна от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „* чрез адв. Д. М. - кредитополучател и от „*, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Сребърна“ № 16, бл. „*, както и приложение № 3 към договор за потребителски кредит № 677947 от 07.06.2024 г. поради противоречието му със закона. Ответникът е осъден да заплати на А. Г. А. по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 124,82 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 677947 от 07.06.2024 г. Осъден е ответникът „* да заплати на А. Г. А. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 150,00 лв., представляваща разноски в исковото производство. Също така с решението е осъден ответникът „* да заплати на адвокат Д. М., САК, с адрес на дейността гр.

София, бул. *, ет. 5, офис 5-3 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца А. Г. А. пред СРС.

Настоящият съдебен състав намира молбата на „* за неоснователна.

Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Трайна е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т.е. налице е услуга - обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС - в този смисъл относно дължимостта на ДДС - определение № 988/18.04.2024 г. по т. д. № 1775/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., определение № 4120/15.12.2023 г. по гр. д. № 1440/2023 г. по описа на ВКС, III г. о. и др. Още повече, че и в даденото тълкуване с решение от 23.10.2025 по дело С-744/23, СЕС е посочено, че член2, параграф 1, буква „в“ от Директива 2006/112/ЕО на 2

Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.

С оглед на изложеното и доколкото по делото са налице доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, съдът намира, че искането с правно основание чл. 248 ГПК се явява неоснователно.

С оглед на гореизложеното молбата на „* за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

Воден от горното, Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 237702 от 08.07.2025 г. от „* за изменение на решение № 12391 от 25.06.2025 г. постановено по гр. д. № 6636/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3